Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * грешка в кадастрален план * изменение на дворищно-регулационен план * отчуждително действие на регулационен план * придаване на части към недвижим имот


Р Е Ш Е Н И Е

№ 200
С.,11.05.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети май две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: М. С.
Г. Г.

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№439 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. Н. и С. Х. Н. от [населено място] срещу решение №629 от 04.01.2010г. по гр.д.№994/09г. на Благоевградския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Според жалбоподателите предявеният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР е процесуално недопустим, тъй като провеждането на административната процедура по чл.53, ал.3 от ЗКИР е процесуална предпоставка за предявяването му, а в случая тя не е проведена. Освен това въззивният съд се произнесъл по иск, който неправилно е бил изменен както в обстоятелствената част, така и в самото искане. Най-същественото оплакване за нарушение на материалния закон се състои в това, че не е било зачетено отчуждителното действие дворищнорегулационния план на населеното място от 1922г. по отношение на придаваемите към парцела на жалбоподателите части от имота на ищците, както и прилагането на този план, съобразно данните по делото и приетото в ТР №3/1993г. на ОСГК на Върховния съд.
Ответниците в производството оспорват жалбата. Считат, че предявеният от тях иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР е процесуално допустим, при наличието на допусната грешка в кадастралния план, свързана със спор за материално право, а постановеното по този иск решение на въззивния съд е правилно.
С определение №980 от 02.11.2010г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план. Прието е, че по този въпрос въззивното решение не е съобразено с ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на Върховния съд.
За да се произнесе по този въпрос и по съществото на касационната жалба, настоящият състав приема следното:
С обжалваното решение състав на Благоевградския окръжен съд е оставил в сила решение №1958/16.06.09г. по гр.д.№451/07г. на Разложкия районен съд, с което е бил уважен иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР. Макар и с непрецизен диспозитив, по същество е признато за установено по отношение на ответниците, че при влизане в сила на кадастралната карта на [населено място] от 2006г. ищците са били собственици на дворно място с площ от около 108 кв.м., оцветено с жълт цвят на скицата на стр.59 по гр.д.№51/07г. на Разложкия районен съд, които неправилно са заснети като част от поземлен имот №61813.761.47, собственост на ответниците.
Въззивният съд е основал решението си на заключенията на вещото лице, от които се установява, че по кадастралния план на [населено място] от 1922г. спорното дворно място е част от по-голям имот, собственост на праводателя на ищците, което се придава по регулация към съседния парцел на праводателя на ответниците. Тъй като при действието на ЗБНМ от 1941г. /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите места – чл.47, но за завземането им е необходимо преди това да бъдат уредени сметките по регулация – чл.136, а в случая няма данни това да е станало, то планът от 1922г. не е бил приложен и при изготвянето на последващия план от 1961г. имотните граници е трябвало да повтарят тези от 1922г., а не да следват регулационната линия. Това обаче не е станало, с плана от 1961г. регулационните граници по предходния план неправилно са приети за имотни. Грешката в кадастралния план от 1961г. се е пренесла и в плана от 1990г. и в действащата кадастрална карта от 2006г. и следва да бъде отстранена след уважаване на предявения иск.
Въпросът, по който е допуснато касационно обжалване, се състои в това кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план. По този въпрос настоящият състав приема следното:
С ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на Върховния съд е прието, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл.33, ал.1 и 2 от З. /отм./. Разяснено е, че при действието на З. /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл.33, ал.1 и ал.2 от З. /отм./, при което новият план се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията – т.е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. Разгледани са различните хипотези на прилагане на плана – чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Последната хипотеза намира опора в чл.33, ал.1, изр.2 от З. /отм./. Разяснено е също, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план, или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.
От това Тълкувателно решение следва, че то има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на З. /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949г., Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България /. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет при действието на З. /отм./, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони.
Макар ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВС да е прието при действието на З. /отм./, то не е изгубило значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР. Това следва от разпоредбите на §6, ал.2 и §8, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, които придават значение на прилагането на дворищнорегулационните планове, действащи към момента на влизане в сила на ЗУТ. В случай, че такъв заварен дворищнорегулационен план не е могъл да бъде изменен по реда на чл.33, ал.1 и 2 от З. /отм./, той не би могъл да бъде изменен и при условията на §8, ал.2, т.2 от ПР на ЗУТ.
Обжалваното въззивно решение не е съобразено с посоченото ТР №3 от 15.07.193г. на ОСГК на ВС. Въззивният съд не е изследвал дали някой от дворищнорегулационните планове от 1990г., 1961г. и 1922г., които имат действие по отношение на спорния имот, не е бил приложен. Той е изхождал само от обстоятелството, че с плана от 1922г. от имота на ищците се придава част от около 108 кв.м. към парцела на ответниците; че няма данни за уреждане на сметките по регулация и че по действащата кадастрална карта от 2006г. съседните имоти са заснети в граници, различни от тези по плана от 1922г.
Настоящият състав счита на основание чл.291, т.1 от ГПК за правилна практиката, отразена в ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВС, което има отношение и към спорове по чл.53, ал.2 от ЗКИР по изложените по-горе съображения. Тази практика е съобразена с разпоредбата на чл.33, ал.1, изр.2 от З. /отм./, която има за цел да съобрази фактическото завземане на придаваемите по регулация части и владението им за период повече от 10 години от собственика на парцела, към който те се придават. Несъобразяването с тази разпоредба, която има отношение и към планове, приети преди действието на З. /отм./, води до неприемлив резултат за връщане на собственост върху имот, който може да е бил междувременно застроен от собственика на парцела, към който този имот се придава, както е и в настоящия случай.
По съществото на касационната жалба:
Неоснователно е оплакването за недопустимост на въззивното решение. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, която е задължителна, съгласно т.2 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че провеждането на административна процедура за отстраняване на грешка в кадастралния план не е процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.32, ал.1, т.2 от З. /отм./ и чл.53, ал.2 от ЗКИР – в този смисъл решение №15 от 23.02.2010г. по гр.д.№3499/08г. на ВКС, ІІ ГО и решение №776/15.11.2010г. по гр.д.№982/09г. на І ГО на ВКС.
Неоснователно е и оплакването, че съдът се е произнесъл по недопустимо изменен иск. Допуснатото от районния съд изменение на иска всъщност представлява прецизиране на твърденията на ищците кой от предходните планове на [населено място] отразява вярно действителната граница между имота на ищците и този на ответниците – уточнено е, че това е планът от 1922г., вместо посочения в исковата молба план от 1961г. Това не е същинско изменение на иска, тъй като е запазено както основанието, така и петитумът – твърденията са, че в кадастралната карта на [населено място] от 2006г. е допусната грешка, като място с площ от около 108 кв.м., собственост на ищците, е заснето неправилно като част от имота на ответниците, при искане за установяване на тази грешка. Уточнението кой от предходните планове установява правата на ищците /този от 1922г./ не променя същността на предявения иск.
Основателно е обаче главното оплакване, че съдът не е преценил факта на прилагане на плана от 1922г. със завземане на придаваемите части и владението им от ответниците повече от 10г. С плана на [населено място] от 1922г., от имот пл.№1146 в кв.89, собственост на праводателя на ищците, са придадени части по регулация към съседния парцел ХV-1145, собственост на праводателя на ответниците. Със следващия план от 1961г. придадените с предходния план части са заснети като част от имот пл.№1571, който по разписен лист се води на името на праводателя на ответниците. Нещо повече, по плана от 1961г. кадастралната граница между двата имота не следва напълно регулационната линия по плана от 1922г., а в североизточната си част навлиза навътре в имота на ищците – т.е. праводателят на ответниците е завзел и част от имота на ищците, която не му е била придадена по регулация с плана от 1922г. Регулационната линя между двата имота по плана от 1961г. следва кадастралната и това положение се запазва с последващия план от 1990г. По кадастралната карта от 2006г. границата между двата имота следва съвпадащата кадастрална и регулационна линия по плановете от 1961г. и 1990г. Установено е също, че в кадастралния план от 1961г. има отразена двуетажна масивна сграда, която в по-голямата си част попада в придаваемото по стария план място към парцела на ответниците, а в по-малката си част – в собственото място на ответниците. От този факт следва, че най-късно към 1961г. ответниците са заели придаваемото място от имота на ищците, в което са построили и сграда. По делото няма данни за точния момент на завземане от ответниците на придадената по регулация част от имота на ищците, за да се определи кой е приложеният план по смисъла на чл.33, ал.1, изр.2 от З. /отм./, вр. ТР №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВС – дали още планът от 1922г. или едва последващият план от 1961г., но във всички случаи към момента на приемане на следващия план от 1990г., владението на придаваемите части е продължило повече от 10г., предходният план е бил приложен и кадастралната основа на имота на ответниците правилно е заснета по регулационната линия по плана от 1922г., в западната част от границата между двата имота. В източната част от тази граница, където има леко навлизане в имота на ищците, извън придадените по регулация части, е налице придобиване на собствеността от ответниците на основание чл.181, ал.1 от З./отм./, във връзка с направеното от тях още в първото съдебно заседание възражение за изтекла придобивна давност. Ето защо най-късно към момента на приемане на плана от 1990г. ответниците вече са били собственици както на придаваемата част по плана от 1922г. /т.е. към този момент той е бил приложен/, така и на частта, която са завзели, следователно кадастралният план от 1990г. отразява вярно имотната граница между имотите на ищците и ответниците. Кадастралната карта от 2006г., която възпроизвежда съвпадащата кадастрална и регулационна граница между имота на ищците и този на ответниците по плана от 1990г., не съдържа грешка, т.е. предявеният иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР е неоснователен. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и спорът да се разреши съобразно изводите на настоящата инстанция.
Съобразно изхода на делото, на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените разноски за всички инстанции в размер на 1140лв.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №629 от 04.01.2010г. по гр.д.№994/09г. на Благоевградския окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. И. Ц. от [населено място], [улица]; Р. И. А. от [населено място], [улица], вх.Д, ап.13 и Тона И. Б. от [населено място], [улица], [жилищен адрес]0 срещу М. А. Н. от [населено място], [улица], С. Х. Н. от [населено място], [улица] Х. М. Н. от [населено място], [улица], ет.1, ап.2, иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР - за признаване за установено по отношение на ответниците, че при влизане в сила на кадастралната карта на [населено място] от 2006г., ищците са били собственици на дворно място с площ от около 108 кв.м., оцветено с жълт цвят на скицата на стр.59 по гр.д.№51/07г. на Разложкия районен съд, което неправилно е заснето като част от поземлен имот №61813.761.47, собственост на ответниците.
ОСЪЖДА Л. И. Ц., Р. И. А. и Тона И. Б. да заплатят на М. А. Н., С. Х. Н. и Х. М. Н. сумата от 1140лв., представляваща направени разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: