Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 2 май 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 340/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдената Г. Д. С. за възобновяване на нохд № 1336/06г. по описа на РС-Плевен. В искането се изтъкват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, както и основания по чл.423 от НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция, осъдената С., редовно призована, не се явява, поради което производството по чл.423, ал.1 от НПК/правото на задочно осъден да поиска възобновяване/ беше прекратено на основание чл.423, ал.3 от НПК. Представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване следва да бъде прекратено и в останалата му част, тъй като е изтекъл шестмесечният срок по чл.422 от НПК. Адвокат М., защитник на осъдената поддържа, направеното от нея искане за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Моли за намаляване размера на наказанието, тъй като степента на обществена опасност на деянието е ниска. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл.419 от НПК и чл.422, ал.1, т.5 от НПК. Постановената присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл.421, ал.3 от НПК. Последният текст визира шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила, в който осъденият може да направи искане за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, като за задочно осъдения този срок тече от датата, на която е узнал, че присъдата е влязла в сила. В настоящият случай, С. е задочно осъдена, но по делото липсват доказателства, установяващи момента, в който тя е узнала за влязлата в сила присъда, което налага да се приеме в полза на осъденото лице, че искането е направено в срок. Разгледано по същество искането е неоснователно. С присъда № 700 от 09.12.2009г., постановена по нохд №1336/96г., РС-Плевен е признал подсъдимата Г. Д. С. за виновна в това, че на 27.02.2001г. в [населено място], при условията на повторност, по специален начин е отнела мобилен телефон „Е. 1018” на стойност 350лева, собственост на Р. Г., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да го присвои, като деянието не представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4 и 7, вр. чл.28, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК, й е наложил наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът е определил първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор. На основание чл.68 от НК, съдът е привел в изпълнение наказание от три години лишаване от свобода, което е било наложено на С. с определение на РС-София, по нчд № 397/01г., влязло в сила на 12.01.2001г. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. В тежест на подсъдимата са били възложени, направените деловодни разноски. По твърденията за допуснати процесуални нарушения. В искането декларативно, без аргументация се сочат три групи процесуални нарушения, а именно свързани с оценката на доказателствата, с нарушения на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК и липсата на отговор в съдебния акт на възраженията на защитата. Първоинстанционният съд е положил всички усилия и е събрал доказателствена маса в пълния й възможен обем. Въз основа на направената оценъчна дейност на доказателствената съвкупност, съдът е извел своите фактически констатации, спазвайки правилата на чл.13 и 14 от НПК. В рамките на оценъчната си дейност първата инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, което гарантира правилността при формиране на вътрешното й убеждение, основаващо се на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото.Ето защо, оценъчната дейност на районния съд не страда от недостатъците, сочени в искането за възобновяване. Постановеният от РС-Плевен съдебен акт не е в нарушение на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК.Съдът в мотивите си е посочил, приетите за установени факти, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните му съображения за взетото решение. Също така, съдът е обсъдил и противоречивите доказателства, при това в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Неоснователно е твърдението в искането, че съдът не е отговорил на доводите и възраженията на защитата, доколкото такива не са били направени, видно от съдебния протокол от 09.12.2009г. Защитата изцяло се е съгласила с обвинителната теза по отношение на доказаността на деянието и авторството на С.. Единствените възражение, които са били направени са във връзка с наказанието. Освен доводите за процесуални нарушения, с искането се правят оплаквания и за нарушения на материалния закон, които касационната инстанция намира за неоснователни.Независимо от липсата на аргументация във връзка с твърдението за нарушение на материалния закон, настоящата инстанция намира, че приетите от районния съд факти правилно са били подведени под нормата на чл.195 ал.1, т. 4 и 7, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което престъпление подсъдимият Г. С. е бил призната за виновна. На последно място, следва да се отбележи, че с искането се възразява и за явна несправедливост на наказанието, което оплакване беше развито от защитата в хода по същество пред касационния съд. Във връзка с това възражение се иска намаляване размера на наложеното наказание, предвид ниската степен на обществена опасност на деянието. Първоинстанционният съд е наложил на С. наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което е определил при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.Това наказание е в размер на възможния законов минимум, поради което не било могло да се редуцира при каквито и да било предпоставки. Предвид всичко гореизложено, касационната инстанция намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдената Г. С.. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. Д. С. за възобновяване на производството по нохд № 1336/06г., по описа на Районен съд-Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: