Р Е Ш Е Н И Е № 60142 Гр. София, 21.12. 2021 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при участието на секретаря С. Шишкова, като изслуша докладваното от съдия П. Хорозова т.д. № 88/2021 г., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявен иск от К. А. К. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, за прогласяване за нищожно на решение № 2042 от 24.09.2009 г. по арб. дело № 2042/2009 г. на арбитър Б. Г., с което ищецът е осъден да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4 015.86 лв. по договор за револвиращ заем №[ЕИК] от 06.06.2008 г., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното плащане на задължението, както и 100 лв. – разноски за арбитражното производство. В исковата молба се твърди, че постановеното арбитражно решение е нищожно на основание чл.47 ал.2 ЗМТА, тъй като е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж, с оглед обстоятелството, че ищецът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. В проведеното публично съдебно заседание исковата молба се поддържа и се моли за уважаването й, с присъждане на съдебно-деловодните разноски. Подробни съображения са развити в депозираната своевременно писмена защита. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор изразява становище, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като вземането по договора за потребителски кредит е цедирано на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, за което ищецът е бил съответно уведомен. Евентуално излага, че страните са сключили валидна арбитражна клауза, с оглед нормативната уредба към 06.06.2008 г., че е налице компетентност на арбитъра ad hoc Б. Г. да разреши спора, който към момента на неговото разглеждане не е бил неарбитрируем, както и че за арбитражни решения, постановени по спорове, по които едната страна е потребител, влезли в сила преди измененията на ГПК, ЗМТА и ЗПК /ДВ, бр.8 от 2017 г./, новата правна уредба не следва да се прилага. С доводи в посочения смисъл моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо или исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, изразява становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на предявения против него иск. Счита, че не е легитимиран да участва в производството по отмяна на арбитражно решение, тъй като не е бил страна в арбитражното производство, а е придобил присъденото вземане чрез цесия в по-късен момент. В евентуалност намира, че арбитражното решение не е нищожно като постановено по неарбитрируем спор. Поддържа тезата, че настоящото исково производство не е фаза или стадий на арбитражното и поради това изменените законови разпоредби, от които иска да се ползва ищецът – чл.47 ал.2 ЗМТА и чл.19 ал.1 ГПК – не намират приложение, т.к. не са действали към момента на постановяване на решението. Моли исковата молба да бъде оставена без разглеждане, евентуално – да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Съобразно определение № 60273 от 17.06.2021 г. по ч.т.д.№ 822/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., задължително за настоящия съдебен състав, исковата молба на К. А. К. е депозирана в срока по чл.48 ал.1 ЗМТА и на посоченото основание е допустима. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното: Несъстоятелни са възраженията на ответника – ищец в арбитражното производство, че не е надлежна страна по предявения иск, тъй като е цедирал вземането, присъдено с арбитражното решение, на трето лице. Този факт е ирелевантен за допустимостта и основателността на исковата молба по чл.47 ЗМТА, която няма за предмет материалноправния спор относно вземането. На посоченото основание възражението на втория ответник за липса на пасивна процесуалноправна легитимация по предявения иск е основателно, тъй като той не е бил страна в арбитражното производство. За да се произнесе по съществото на спора срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, настоящият съдебен състав съобрази следното: С промяна в императивната норма на чл.19 ал.1 ГПК, извършена със ЗИДГПК /ДВ,бр.8/2017 г./, изрично се забрани сключването на арбитражно споразумение по имуществен спор, по който едната страна е потребител по смисъла на § 13 т.1 от ДР на ЗЗП, като едновременно с това се създаде и новата разпоредба на чл.47 ал.2 ЗМТА, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В изпълнителното производство се създаде нова ал.5 на чл.405 ГПК, според която окръжният съд следи и отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно § 6 ал.2 от ПЗР на същия ЗИДГПК, започналите до влизането в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по аргументи, черпени от решението по конст. дело № 15/2002 г. на КС на РБ /че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият /факултативен/ стадий е предявяването на иск по чл.47 ЗМТА/, практиката на ВКС безпротиворечиво прие, че ако към момента на влизане в сила на ЗИДГПК /ДВ, бр.8/2017 г./ защитата в арбитражното производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по смисъла на § 6 ал.2 от ПЗР и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл.47 ал.2 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 ГПК. От изложеното по категоричен начин следва, че извършените законодателни промени, касаещи потребителската защита, са приложими за производствата по чл.47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл.48 ал.1 ЗМТА, независимо от това, кога е било постановено атакуваното арбитражно решение – преди или след изменението на закона от 2017 г. В конкретния случай липсва спор, че ищецът - заемополучател по договор за револвиращ заем, има качеството на потребител по см. на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно, касае се за решение по неарбитрируем спор, което съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА е нищожно. Предвид изложеното, искът е основателен и следва да бъде уважен. При този изход от спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД следва да заплати сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 910.63 лв. /от които – държавна такса в размер на 160.63 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. с ДДС/. С оглед недопустимостта на иска срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, производството спрямо него следва да се прекрати, като на основание чл.78 ал.4 вр. чл.78 ал.8 ГПК му се присъдят разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение Р Е Ш И : ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост производството по делото по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД. ОСЪЖДА К. А. К. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 100 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението в прекратителната част подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия. ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение № 2042 от 24.09.2009 г. по арб. дело № 2042/2009 г. на арбитър Б. Г., на основание чл.47 ал.2 ЗМТА. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] да заплати на К. А. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 910.63 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: