Ключови фрази
Иск за признаване уволнението за незаконно * прекратяване на трудовото правоотношение * дисциплинарно нарушение * злоупотреба с доверието на работодателя * обяснения на страната * писмени обяснения * ощетяване на гражданите от работници или служители в търговията и услугите


5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 221



София, 30.07.2014 година


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на пети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 7639 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 394 от 20.03.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 1853 от 25.09.2013 година по гр.д. № 2490/2013 година на Варненски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Я. К. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място]
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 193, ал.1 КТ относно разумния срок за обяснения по чл. 193, ал.1 КТ, когато въпросите на работодателя са ясни и касаят определени, непосредствено извършени от работника действия.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 137 от 02.03.2010 г. по гр.д. № 20/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, изискването към работодателя по чл. 193, ал.1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника за констатираното дисциплинарно нарушение е въведено, за да се осигури възможност на защита на работника и същевременно, за да се даде възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. На работника следва да бъде предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението, която възможност като време е различна в зависимост от конкретните обстоятелства. Когато исканите обяснения са относно обстоятелства - действия или бездействия на работника от сравнително отдалечен период от време или налагат работникът да извърши определени справки, проверка на документи и пр., срокът за обяснения трябва да е съобразен с реалните възможности на работника да ги даде. Когато обаче обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. В този случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал.1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал.2 КТ е неприложима, тъй като обясненията на работника не са били изслушани по негова вина.
В обжалваното въззивно решение на Варненски окръжен съд е прието за установено, че ищцата е работела в ответното дружество на длъжност „продавач консултант” в магазин в [населено място] до 08.11.2012 г., когато трудовото и правоотношение е било прекратено от работодателя с налагане на дисциплинарно наказание уволнение поради злоупотреба с доверието му и ощетяване на гражданите чрез измама в цената – чл. 190, ал. 1, т.4 КТ и чл. 190, ал. 1. 5 КТ. Дисциплинарното наказание е било наложено след като работодателят е поискал от служителката писмени обяснения за констатирано нарушение, изразяващо се в продажба на опаковки на стоки, които опаковки са предоставени от дружеството търговец безплатно. С писмо, получено от служителката на 08.11.2012 г., представляващият работодателя и е определил тридневен срок за обяснения. Същия ден е посетил търговския обект лично и е поискал да даде устни обяснения относно констатираното нарушение. Ищцата е отказала да даде обяснения, след което и е била връчена заповед за дисциплинарно уволнение. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, без да бъдат приети обясненията на служителката, за което не и е бил предоставен разумен срок. При условията на чл. 193, ал.2 КТ, искът с правно основание чл. 344, ал.1 КТ е уважен като основателен без да се разглежда спора по същество, а с оглед обусловения им характер, като основателни са уважени и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и т.3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от [фирма], [населено място] се поддържа, че чл. 193, ал. 2 вр. с ал.1 КТ е приложен неправилно, тъй като работодателят е поискал обяснения от служителката, която е отказала да ги даде. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се съдебни разноски.
Ответницата по касационната жалба Я. К. Д. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационно оплакване за неправилно приложение на чл. 193, ал.1 КТ е основателно. По делото е безспорно установено, че работодателят е поискал от служителката писмени обяснения, след което в рамките на същия работен ден лично е посетил търговския обект и е поискал устни обяснения, които ищцата е отказала да даде. Установено е, че ищцата е отказала да даде обяснения, поради намерение да се консултира с адвокат, както и да е възползва от първоначално предоставения и тридневен срок за това. При така установените факти, формираният от въззивния съд извод, че дисциплинарното наказание е наложено в нарушение на чл. 193, ал.1 КТ, тъй като работодателят е бил длъжен да изчака първоначално определения от него тридневен срок е неправилен. Поисканите обяснения са за констатирано ежедневно извършвано от служителката нарушение, обясненията за което не са налагали на служителя да си припомня отдалечени във времето обстоятелства или да извършва специални проверки. Отговорът дали от клиентите на магазина са били искани и получавани пари за заплащане на опаковъчните торбички не налага продължително обмисляне, проверка на документи или консултация с адвокат, поради което обясненията е следвало да бъдат дадени непосредствено след поискването им. Работодателят не е обвързан от първоначалната си преценка относно срока за обяснения, а с поисканите устно и незабавно обяснения, ищцата не е била поставена в невъзможност да даде отговор, поради което отказът и следва да бъде ценен при условията на чл. 193, ал.3 КТ – обясненията не са били изслушани по нейна вина, поради което чл. 193, ал.2 КТ е неприложим.
Несъобразявайки изложеното, въззивният съд е постановил решението си прилагайки неправилно чл. 193, ал.1 КТ. Съдът е приложил неправилно и чл. 193, ал.2 КТ и в нарушение на съдопроизводствените правила не е разгледал трудовия спор по същество, поради което решението следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал.2 ГПК постановено ново решение по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на наложеното със заповед № 225 от 08.11.2012 г. дисциплинарно наказание за неоснователен. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 193 КТ, доводът, че наказанието е наложено без да са изслушани обясненията на служителката е неоснователен.
Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 195, ал.1 КТ, изразяващо се в непосочване в заповедта за уволнение на датата, на която е извършено дисциплинарното нарушение. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г. на ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, когато нарушенията са осъществявани многократно в рамките на определен период, изискванията на чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на поредицата от нарушения. С посочването на всички признаци на нарушенията и периода на осъществяването им не се нарушава изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието, нито възможността за преценка на сроковете по чл. 194 КТ. Не се накърнява и правото на защита на уволнения работник, тъй като в хода на съдебното производство по иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ той може да въведе всички свои възражения срещу констатациите на работодателя. От съдържанието на заповед № 225 от 08.11.2012 г. се установява, че работодателят е поискал обяснения от служителката незабавно след като е узнал за допуснатите от нея нарушения на трудовата дисциплина, констатирани в периода 29.1.2012 г. – 31.01.2012 г. (доклад на изпълняващия длъжността „оператор сигурност” от 01.11.2012 г., посочен в заповедта), т.е. спазени са и изискванията на чл. 194, ал.1 КТ за налагане на дисциплинарното наказание в двумесечен срок от откриването му и не по-късно от година от извършването му.
Извършването на дисциплинарното нарушение е доказано по безсъмнен начин. От показанията на разпитания по делото свидетел В. Г. се установява, че след възникнало съмнение за нередност при продажба на стоките в магазина, поведението на ищцата при продажбите е било детайлно наблюдавано от работещия като „оператор-сигурност” чрез камери за видеонаблюдение и е било констатирано, че в периода от 29.1.2012 г. до 31.01.2012 г., многократно в рамките на работния ден ищцата е изисквала от клиентите и те са заплащали стойността на опаковъчните торбички, предадени и от работодателя за безвъзмездното им предоставяне на купувачите, без да отчита реализираните от торбичките приходи. Извършеното съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал.1, т.4 и т.5 КТ – ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя и същевременно е ощетила гражданите чрез измама в цената на стоката, поради което работодателят е упражнил законно правото си да прекрати трудовото правоотношение с налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид обусловеният им характер, като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 и 3 КТ за възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
С изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответника по иска следва да бъдат присъдени направените в инстанционното производството съдебни разноски в размер на 686 лева, в т.ч. 286 лева държавни такси и 400 лева, съставляващи възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 14.05.2013 г. с адвокат А. Одварков от Пловдивска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1853 от 25.09.2013 година по гр.д. № 2490/2013 година на Варненски окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Я. К. Д. от [населено място] против [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 225 от 08.11.2012 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2400 лева.
ОСЪЖДА Я. К. Д. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 686 (шестстотин осемдесет и шест) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.







ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: