Р Е Ш Е Н И Е   №  373   София, 28 декември  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                            ЕЛЕНА АВДЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 394/ 2009 година Производството е образувано по повод протест на Варненската апелативна прокуратура и жалба от подсъдимия М. Б. К. против въззивно решение № 34 от 25.03.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 46/2009г. на Варненския апелативен съд. В протеста се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл.348, ал.1 т.1 и 2 НПК по отношение признатите за невинни и оправдани подсъдими В. Н. А., Д. И. В. и К. Б. К., а по отношение на подсъдимия М. Б. К. се прави довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В жалбата на подсъдимия М. Б. К. се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.1-3 НПК, които се поддържат и в съдебното заседание. Иска се при условията на алтернативност отмяна на решението и връщане делото за ново разглежданe, или намаляване размера на наложеното наказание. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и прави искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Жалбата на подсъдимия К намира за неоснователна. Защитникът на подсъдимия К намира протеста за неоснователен и предлага да се остави без уважение. Защитниците на подсъдимите В. А. , Д. В. и К. К. са на становище, че протеста е изцяло неоснователен, поради което предлагат въззивното решение да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Варненският апелативен съд с решение № 34 от 25.03.2009г. по в.н.о.х.д. № 46/ 2009г. е потвърдил изцяло присъдата от 01.07.2008г. постановена по н.о.х.д. № 284/2008г. на Варненския окръжен съд. С присъдата подсъдимият М. Б. К. е признат за виновен в това, че - на 22.09.2002г. в гр. В., при условията на опасен рецидив, умишлено умъртвил македонския гражданин О. К. , като убийството е извършено предумишлено и по начин, опасен за живота на мнозина, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, 9 и 11 във вр. чл.54 НК е осъден на доживотен затвор, при първоначален специален режим, като е оправдан по обвинението, че деянието е извършено в съучастие с подсъдимите В. А. , Д. В. и К. К. - на 22.09.2002г.в гр. В., придобил и държал огнестрелно оръжие- пистолет м.”Цървена застава 99” кал. 9мм. с фабричен номер 47040, с два броя пълнители и боеприпаси за него- 30 броя патрони, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на основание чл.339, ал.1 вр. чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години при първоначален общ режим. На основание чл.23 НК съдът определил на подсъдимия М. Б. К. да изтърпи най- тежкото от наложените му наказания, а именно доживотен затвор при първоначален специален затворнически режим. Подсъдимият е признат за невинен за това, че на 25.09.2002г. през ГКПП „Златарево” излязъл през границата на страната ни без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.279, ал.1 НК. С присъдата подсъдимите В. Н. А., Д. И. В. и К. Б. К. са признати за невинни в това, че на 22.09.2002г. в гр. В., в съучастие с подсъдимия М. Б. К.- извършител, като помагачи, умишлено да са умъртвили македонския гражданин О. К. , като убийството е извършено предумишлено и по начин, опасен за живота на мнозина, поради което и на основание чл.304 НПК са оправдани по обвинението по чл.116, ал.1, т.6 и 9 вр. чл.20, ал.2 и ал.4 НК. Подсъдимият К. Б. К. е признат за невинен и за това, че на 25.09.2002г. през ГКПП „Златарево” е излязъл през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението по чл.279, ал.1 НК.   ПО ПРОТЕСТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА ВАРНА Съображенията, изложени в протеста в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК се свеждат до несъответствие на съдържанието на решението на въззивната инстанция с изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Липсата на отговор на направените с въззивния протест възражения, не само ограничавало процесуалните права на тази с. в процеса, но по същество, представлявало и липса на мотиви- нарушения, които прокуратурата определя като съществени и само те достатъчни за отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане. Освен това излагат се съображения и за неправилна преценка на доказателствата по делото, приемането за достоверни едни, а отхвърляне и то частично на други, което е довело и до необосновани изводи относно участието на подсъдимите А. , В. и К. като помагачи в престъплението по чл.116 НК, за което е осъден К. Възраженията са изцяло неоснователни. По своята характеристика всички те, макар и определени като съществени нарушения на процесуалните правила, могат да бъдат определени единствено като „ необоснованост”, а тя не е основание за извършване на касационен контрол. Последната инстанция, имаща задължение да проверява обосноваността на присъдата е въззивният съд, който като инстанция по изясняване на фактите по делото е и в правото си да приема за установени и съвсем нови фактически положения. Когато са изпълнени всички задължения, произтичащи от характера на въззивното производство, при събирането и преценката на доказателствените материали не са допуснати нарушения и фактическите положения се основават на обективна, съвкупна преценка на доказателствата, фактите за касационната инстанция са такива, каквито е приел въззивния съд. Неправилно е твърдението, че въззивният съд не е посочил защо приема за частично достоверни показанията на свид. И. , Ц. и С. , както и защо не е подложил на анализ обясненията на подсъдимите В. , А. и К. дадени при предходното разглеждане на делото в първата инстанция. Мотивите на въззивното решение са изготвени в съответствие с изискванията на чл.339, ал.2 НПК. Въпреки липсата на конкретни съображения в подкрепа на въззивния протест, съдът, по силата на задължението, произтичащо от чл.314, ал.1 НПК, да извърши и цялостна проверка на правилността на присъдата, „независимо от основанията, посочени от страните”, е сторил това, и не може да бъде упрекнат в липсата на отговор на всеки един от поставените въпроси, свързан с преценката на доказателствените материали. След като възприел установените от първата инстанция фактически положения, при разглеждането на основателността на протеста въззивният съд е отговорил на всеки един от въпросите, свързани с основния въпрос по делото- участието на подсъдимите В. , А. и К. , като помагачи по чл.116, ал.1, т.6 и 9 НК/ мотивите от л.59 до л.65 на решението/. При това съдът е обсъждал цялостно и в логическа последователност доказателствената съвкупност, поради което и настоящата инстанция не намира грешки в оценъчната му дейност. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване не е изградено в нарушение на процесуални правила, които са гаранция за установяване на обективната истина. То е последица на всестранното и в пълнота изследване на доказателствените материали. Не са отхвърлени немотивирано доказателствата, сочени като подкрепящи обвинението, нито пък са надценени оправдаващите такива, но след като не е било възможно събирането и на други доказателства, подкрепящи обвинението, правилно съдът е приел, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, могат да се направят само предположения, на каквито не може да почива една осъдителна присъда. Неоснователни са възраженията в протеста относно обвиненията по отношение на подсъдимите К. и К. за престъпления по чл.279, ал.1 НК. Единствено от факта, че двамата в почти едно и също време са напуснали пределите на страната ни и дълго време са били издирвани не е достатъчно за извод, че са осъществени обективните и субективни признаци на това престъпление. Недопустимо е в подкрепа на обвинението да се преценява едно , позволено от закона поведение на близките на подсъдимите, които са се възползували от процесуалната възможност да откажат да дават показания като свидетели. След като по несъмнен начин не е доказано, че двамата са преминали през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта, то с оправдаването им не е допуснато нарушение на закона.   ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ПОДСЪДИМИЯ М. К. И ПРОТЕСТА НА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА ЗА ТОЗИ ПОДСЪДИМ, КАСАЕЩ НАЛОЖЕНОТО МУ НАКАЗАНИЕ Съображенията, изложени в подкрепа на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК се свеждат до недоказаност авторството на деянието, основаване на извода за виновност единствено на опорочено разпознаване от двама свидетели и на доказаност собствеността върху мобилен апарат. Възразява се и по отношение приетия по чл.116, т.9 НК квалифициращ признак „предумишлено”. Възраженията са неоснователни. Извода на съдебните инстанции, че подсъдимият К е извършител на убийството на О. К. е правилен. Обстоятелствата, относими към авторството на деянието, са изяснени по несъмнен начин от показанията на свид. И. и Ц. , както и от данните, съдържащи се в разпечатките за проведени разговори от мобилни телефони, за които е установено, че са били притежание на подсъдимия. Възражението, че извършеното от свидетелите разпознаване е опорочено, тъй като е направено след разпространение на снимки на подсъдимия не се възприема и от тази инстанция. Свид. И. и Ц. по време на убийството са се намирали на една маса с пострадалия, видяли са появяването на подсъдимия и последващите му действия- насочването на пистолета, произвеждането на двата изстрела. Обясняват безпротиворечиво както тяхната изненада и действия след изстрелите, така и поведението на подсъдимия. Тези двама свидетели са направили опит да го заловят, предприемайки гонитба, по време на която са имали възможност и в действителност са възприели и физическите му характеристики в гръб. Описание на подсъдимия те са извършили много преди той да бъде установен, преди да бъдат разпространени негови снимки и той да бъде задържан . С оглед на всички тези обстоятелства настоящият състав като възприема изцяло и съображенията на въззивния съд, намира, че разпознаването е извършено в съответствие с процесуалните изисквания, не са налице обстоятелства, които да сочат за предубеденост на тези двама свидетели, респ. за недостоверност на техните показания. Последните за отделни изнесени от тях факти се потвърждават и от други разпитани по делото свидетели- Н. , К. ,Самарджиева и др., както и от намереното в района на преследването оръжие, за което чрез приетата балистична експертиза е установено, че именно с него е извършено убийството. Въззивният съд е дал правилен отговор защо не приема за достоверни показанията на свид. Първанов и А. Очевидно е желанието на последните, поради близките си отношения с подсъдимия да правят опит за създаване на алиби, посочвайки, че точно по времето, когато е извършено убийството той се е намирал на друго място. Неприемливо е да се приеме, че години след извършване на убийството тези свидетели ще помнят къде се е намирал подсъдимия, а в същото време няма да могат да посочат точна дата на значими за тях и техни близки събития. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че вътрешното убеждение на съда относно авторството на деянията е основано на достатъчни годни доказателствени средства, поради което и не са налице основания за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. При приетите за установени фактически положения с признаването на подсъдимия за виновен по чл.116, ал.1 т.6, 9 и 11 НК и по чл.339, ал.1 НК материалният закон е приложен правилнобийството е извършено при условията на опасен рецидив, предумишлено и по начин, опасен за живота на мнозина и в подкрепа на тези квалифициращи обстоятелства са минали осъждания на подсъдимия, средството и мястото на което е извършено убийството, както и всички действия, предшестващи го. ПО ДОВОДА ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАКАЗАНИЕТО в протеста в посока, че то е занижено, а справедливото наказание е „доживотен затвор без право на замяна”, а в жалбата, че то е завишено и следва да се определи наказание по първата предвидена за престъплението алтернатива- „лишаване от свобода” настоящият състав намира, че е неоснователен. При решаване на въпроса за съответното наказание и двете съдебни инстанции са преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието. Правилно е прието, че извършеното престъпление по чл.116 НК при наличието на три квалифициращи обстоятелства е изключително тежко, както и че не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Относителната тежест на отегчаващите обстоятелства настоящият състав намира, че е преценена в достатъчна степен и правилно е прието, че с оглед възрастта на подсъдимия, целите на чл.36 НК могат да бъдат постигнати и чрез наказанието „ доживотен затвор”. Подсъдимият ще има достатъчно време да постави на преоценка поведението си, което е и част от целта на налаганата санкция. С по- лекото по вид наказание- „лишаване от свобода” дори и в максималния предвиден по закона размер целите на наказанието- в личен и обществен интерес, не биха удовлетворени. Наложеното наказание е справедливо, тъй като е съответно на извършените престъпления и отговаря в най- голяма степен на целите, предвидени в чл.36 НК.   Поради изложените съображения съставът намери, че наказанието на подсъдимия не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5, т.1 НПК.   При липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение то следва да се остави в сила.     Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 34 от 25.03.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 46/ 2009г. на Варненския апелативен съд. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: