4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 180 [населено място], 18.04.2018г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на тринадесети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 916/ 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност /, чрез синдиците - А. Д. и К. М., против определение № 5171/06.03.2018 г. по гр.д.№ 2462/2018 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 19.12.2017 г. , постановено от Съдия по вписванията при Софийски районен съд, за отказ да се впише обезпечителна мярка „възбрана„ , по молба вх.№ 87562/19.12.2017 г. на Служба по вписванията – София, в полза на [фирма] /в несъстоятелност/. Жалбоподателите оспорват правилността на определението,като постановено в противоречие с т.6 на ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк.дело № 7 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като отказът е мотивиран с недоказана собственост на длъжника по обезпечението върху недвижимия имот – обект на възбраната, както и поради липса на съпроводително писмо от съдия , към обезпечителната заповед, въведено като изискване със заповед № 2707/10.08.2015 г. на Председателя на Софийски градски съд. Страната счита, че съгласно разрешенията в посоченото Тълкувателно решение , съдията по вписванията не извършва проверка, извън такава относно формалните изисквания за вписване , в съответствие с чл.32а ал.1 Правилника за вписванията / ПВ / - подлежи ли актът на вписване и отговаря ли на изискванията за форма и съдържание, а в случая и съгласно чл.24 ал.1 ПВ – да бъде представена обезпечителна заповед и препис от нея . Акцентира се и на обстоятелството, че съгласно т.5 от ТР № 6/2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС,съдът, налагащ обезпечението, също няма правомощието да проверява принадлежността на имуществото – обект на обезпечителната мярка, към патримониума на длъжника по обезпечението. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе , настоящият състав съобрази следното : Претендирано е вписване на възбрана върху недвижим имот, на основание обезпечителна заповед, издадена в полза на [фирма] / в несъстоятелност / срещу И. А. З., по т.д.№ 1154 / 2017 г. на Софийски градски съд. Съдията по вписванията е отказал, а Софийски градски съд потвърдил отказа му по идентични съображения : липса на съпроводително писмо от съдия, към представената обезпечителна заповед, съгласно т.1 от Заповед № 2707/10.08.2015 г. на Председателя на СГС, както и предвид установимост от служебно събрани доказателства, че недвижимият имот – обект на обезпечителната мярка - принадлежи на трето лице . Решаващите изводи са споделени, независимо от паралелно изложените съображения, че издадената от Председателя на СГС заповед не е в изпълнение на законоустановено правомощие за въвеждане на допълнителни изисквания при вписването , нито съдията по вписванията дължи проверка относно редовността на акта на съда или чието вписване е разпоредено от съда.Независимо от тези съображения е преценено законосъобразно процедиране на съдията по вписванията, с оглед съобразяване с дадено от органа, осъществяващ общо организационно и административно ръководство на съда, съгласно чл. 86 ал.1 т.6 ЗСВ, разпореждане, респ. съобразяване с дадени от съда указания, считайки го обвързан от същите. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ Какви са предпоставките за вписване на обезпечителна заповед за налагане на възбрана, с оглед обхвата на проверката, която съдията по вписванията е длъжен да извърши, съгласно чл.32а от ПВ ? ;2/ Наличието на съпроводително писмо , подписано от съдия, на основание заповед № 2707/10.08.2015 г. на Председателя на СГС, предпоставка ли е за вписване на обезпечителна заповед за налагане на възбрана ? 3/ Съдията по вписванията има ли правомощието да извърши проверка относно принадлежността на правото на собственост на имота, предмет на възбраната ? и 4/ Принадлежността на недвижим имот към патримониума на ответника по обезпечението предпоставка ли е за вписване на обезпечителна заповед за налагане на възбрана ? Всички въпроси са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 пр.първо ГПК / в редакцията на нормата след изм. ,обн. в ДВ бр. 86/27.10.2017 г. / - противоречие на определението с т.6 от ТР № 7/2013 г. по тълк.дело № 7 / 2012 г. на ОСГТК на ВКС.По същите съображения – изводимо от мотивите на определението недопустимо разширяване на дължимата от съдията по вписванията проверка - страната поддържа и основание за допускане на касационното обжалване , поради „ очевидна неправилност „ – чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Въпроси втори, трети и четвърти по същество конкретизират общия и удовлетворяващ изискването за правен, с оглед решаващите мотиви на атакуваното определение, въпрос – за обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка, при вписване на обезпечителна мярка – възбрана , наложена с обезпечителна заповед, издадена по реда на чл.390 и сл.ГПК.Въпросът е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 пр. първо ГПК – с т.6 от ТР № 7 / 25.04.2013 г. по тълк.дело № 7/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС.Обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 пр. първо ГПК, изключва необходимостта от коментар на паралелно поддържаното основание по чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Както се посочва в мотивите на Тълкувателното решение /т.6/, основната цел на вписването е осигуряване на публичност и противопоставимост, поради което на съдията по вписванията не може да се възложи проверката на материалноправните предпоставки за издаване на вписвания акт. Ако този акт страда от пороци , оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието му и при наличие на правен интерес - да го атакуват. В този смисъл оповестяването гарантира правата на трети, евентуално засегнати от постановяването му,лица. Отказът на съдията по вписванията може да се мотивира с довода, че актът не подлежи на вписване, като непопадащ в изчерпателно посочените в чл.4 ПВ актове , по съображения за местна некомпетентност / чл.570 ал.1 ГПК, чл.7 ПВ /, по съображения извлечени от формата на акта, изхождайки от наименованието му или поради липсата на необходимо съдържание в две насоки : идентификация на имота и идентификация на страните. Когато се касае за вписване на съдебни актове, обаче, съдията по вписванията не може да мотивира и отказ, изводим от формата и съдържанието, тъй като в правомощията му не е да е коректив на съда. Изрично в мотивите към т.6 на ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че когато съдът нарежда вписване на възбрана върху недвижим имот със свое определение , то не може да бъде контролирано от съдията по вписванията. Само със закон може да бъде въведено правомощие за материалноправна проверка / вкл. такава на собствеността върху имота / от съдията по вписванията, каквато за конкретната хипотеза – вписване на възбрана, въз основа на съдебно допуснато обезпечение - няма. В този смисъл е и постановеният диспозитив на т.6 от ТР. След като само законова норма въвежда изключения от правилото на чл.32а ПВ, то недопустимо е и съобразяване на вписването с акт на административния ръководител – при това от организационно за институцията на съда естество / адресиран до съдиите, издаващи обезпечителни заповеди/.От значение е и обстоятелството, че дори в правомощията на съда, издал обезпечителната заповед, не попада проверката на правото на собственост върху възбранявания имот, съгласно т.5 на ТР № 6/2014 г. по тълк.дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в който смисъл са напълно несъстоятелни, и дадените от съда указания към съдията по вписванията . Следователно и с оглед отговора на правния въпрос, постановеното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено, както и разпоредено извършване на исканото вписване. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на [фирма] / в несъстоятелност /. ОТМЕНЯ определение № 5171 / 06.03.2018 г. по гр.д..№ 2462/2018 г. на Софийски градски съд. Връща делото на Съдия по вписванията при Софийски районен съд, за вписване на обезпечителна мярка „възбрана„,по молба вх.№ 87562/19.12.2017 г. на Служба по вписванията – София, в полза на [фирма] / в несъстоятелност /. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :