2 решение по гр.д.№ 1636 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 193 [населено място], 23.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА В. Й. при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1636 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Н. и М. В. Н. против решение от 16.10.2014 г. по в.гр.д.№ 10493 от 2013 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд в обжалваната част е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 19.02.2015 г. и в съдебно заседание ответницата по жалбата А. Л. П. оспорва същата. Ответницата Д. Атанасова Н. не взема становище по жалбата. С определение № 245 от 24.04.2015 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: обвързан ли е съдът от постановеното от него определение относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството По този въпрос ВКС, ГК, Първо г.о.счита следното: Съгласно чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните по делото. Съдът разглежда и решава делото доколкото и с каквито искания е сезиран от страните. Относно това кой завещателен акт е оспорен и какво възражение за намаление на завещанието е направил наследникът със запазена част от наследството съдът е обвързан от изявлението на наследника със запазена част. Когато това изявление е грешно възпроизведено от съда в негово определение, предмет на делото не става отразеното в определението на съда, а това, което наследникът е поискал. С оглед този отговор на поставения по делото правен въпрос неправилно е обжалваното въззивно решение, в което въззивният съд е приел, че ищецът В. Н. /починал в хода на делото/ е оспорил само част от завещанието на баща си А. Н. от 27.08.1992 г. /само завета на ап.17, находящ се в [населено място],[жк], вх.Б, ет.2, в полза на ответницата Д. Н./ и съответно че е поискал възстановяване на запазената си част от наследството на баща си само от ап.17, но не и от другите имоти, завещани със същия завещателен акт. В съдебно заседание от 24.06.1999 г. пълномощникът на първоначалния ищец В. Н. е заявил, че оспорва цялото завещание от 27.08.1992 г. /в което се съдържат няколко завещателни акта/ в смисъл, че с него е накърнена запазената му част от наследството на баща му А. Н. и че иска възстановяване на запазената част от наследството на баща си от всички негови имоти. Като неправилно решението следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, по аргумент за противното от чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението ВКС следва да се произнесе по съществото на спора. За да се определи дали с направеното завещателно разпореждане е накърнена запазената част на В. Н. от наследството на баща му А. Н., съгласно чл.31 ЗН следва да се образува наследствена маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя към момента на смъртта му, и от вещите, които са били дарени, с изключение на обичайните такива, от която маса следва са се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 ЗН. В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства /нотариален акт № 3 от 04.11.1964 г., договор за продажба на държавен имот по реда на Н. от 13.02.1995 г., договор за покупко-продажба от 12.12.1997 г., нотариален акт № 167 от 24.04.1997 г., удостоверение от 28.07.1999 г. за сключен на 17.07.1975 г. брак между А. Н. и съделителката А. П., писмо от „Д. банк“, писмо от „Пощенска банка“ [населено място], писмо от „Д. банк“, служебна бележка от [фирма] от 06.04.1999 г., удостоверения и заключения на съдебно-технически експертизи/ безспорно се установява, че масата по чл.31 ЗН от наследството на А. Н., починал на 10.11.1998 г., възлиза на 185 789 730 стари лева или 185 789,73 деноминирани лева и включва: - 65 000 000 стари лева, представляваща стойността към момента на откриване на наследството на апартамент № 17, находящ се в [населено място], [жк], [жилищен адрес] - 12 625 000 стари лева, представляваща стойността към момента на откриване на наследството на ½ ид.ч. от апартамент № 53, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] - 7 200 000 стари лева, представляваща стойността към момента на откриване на наследството на ½ ид.ч. от ателие апартамент № 41, находящ се [населено място],[жк], [жилищен адрес] - 1 877 460 стари лева, представляваща стойността към момента на откриване на наследството на нива с площ от 7,221 дка, находяща се в [населено място], м.“Висока могила“, парцел 16, - 91 126,62 германски марки, представляваща ½ от влогове и ценни книга в Германия на обща стойност от 182 253,25 германски марки, които съгласно чл.29 от Закона за БНБ от 1997 г. /редакция към датата на откриване на наследството на А. Н. на 10.11.1998 г., преди изменението със Закона за деноминация на лева в сила от 05.07.1999 г./ възлизат на 91 126 620 стари лв., - 3 907 690 стари лв. /3 907,69 германски марки, неправомерно и без основание изтеглени с пълномощно от дъщерята Д. Н. един ден след смъртта на наследодателя от неговия влог, съгласно служебна бележка на [фирма] от 06.04.1999 г./ и - 4 052 960 стари лв. влог по разплащателна сметка в Д.. В масата по чл.31 ЗН не следва да се включват стойността на облигациите по спогодбата „М.-К.“ поради следното: Правата на собствениците на облигации са уредени в ПМС № 327 от 30.12.1994 г., ПМС № 88 от 16.04.1996 г., ПМС № 109 от 19.06.2000 г. Съобразно тези нормативни актове, изкупуването на облигациите и непогасените лихвени купони към тях се извършва от [фирма]. Съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от ПМС № 109 от 19.06.2000 г., не се изкупуват облигации, които не са регистрирани в срока по пар.65 от ПМС № 456 от 11.12.1997 г. /публ. в ДВ бр.122 от 1997 г./ и със стойността на непредставените облигации в срока по ал.1 се намалява държавния дълг. С изтичането на срока за регистрация на облигациите държавата се счита погасила задължението си към държателите на тези облигации по Българския държавен заем от 1923 г., тоест правата по облигациите се погасяват. По настоящото дело са представени доказателства /удостоверение изх.№ 10-3953 от 22.05.2002 г. на [фирма]/, че А. Н. или неговите наследници не са регистрирали облигации по спогодбата „М.-К.“ в предвидения в постановлението срок, поради което дори и А. Н. да е притежавал такива облигации, те нямат стойност, която да може да се включи в масата по чл.31 ЗН. В масата по чл.31 ЗН не следва да се включат и авторските права на А. Н., тъй като са под условие- че произведенията на проф.Н. бъдат преиздадени. Тъй като в случая няма доказателства те да са били преиздавани, няма доказана стойност, която да се прибави към масата по чл.31 ЗН. В масата по чл.31 ЗН не следва да се включва и стойността на посочените от съделителката А. Л. П. в молбата й от 07.02.2001 г. движими вещи, включително и книгите, тъй като от събраните по делото доказателства /фактури, квитанции, споразумение от 23.01.1975 г. и свидетелски показания/ се установява, че описаните в тази молба вещи не са били собственост на наследодателя А. Н. към момента на неговата смърт: част от описаните в молбата вещи са закупени от сина му В. Н. и неговата съпруга, а останалата част от вещите, намиращи се в апартамента в [населено място],[жк], са собственост на първата съпруга на А. Н.- М. Н. по силата на т.7 от споразумението от 23.01.1975 г., като част от тях дори и не са съществували към момента на откриване на наследството на А. Н.. В масата по чл.31 ЗН не следва да бъде включвана и стойността л.а. „Фиат“ от 1980 г. и л.а.“Шкода“ от 1983 г., за които се твърди, че са били дарени от А. Н. на сина му В. Н.. По делото не са представени доказателства наследодателят да е дарил по съответния ред и в съответната форма такива автомобили на сина си, нито има доказателства тези автомобили да са съществували към момента на смъртта на А. Н. през 1998 г. В масата по чл.31 ЗН не следва да се включва и сумата 7 500 стари лева- сума по спестовни книжки на сина В. Н. към 1972 г. и 1979 г.: От доказателствата по делото /споразумение от 23.01.1975 г. и свидетелски показания/ се установява, че тази сума не е била дарена от А. Н. на сина му В. Н., а е била внесена от А. Н. по жилищно-спестовни влогове на сина му В. Н. с цел изпълнение на поето от А. Н. задължение по т.2 от споразумението от 23.01.1975 г. с първата му съпруга и майка на В. Н.. В масата по чл.31 ЗН не следва да бъде включвана и стойността на издръжката на В. Н. като студент през 1974-1978 г., тъй като в случая не се касае за дарение, а за изпълнение на нравствен дълг на родител към свое дете. В масата по чл.31 ЗН не следва да се включват и вземания на наследодателя А. Н. спрямо сина му В. Н. за обитаването на апартамента в[жк]. Видно от т.4 от споразумението от 23.01.1975 г., А. Н. се е задължил да предостави на сина си правото да ползва безвъзмездно част от този апартамент до момента, в който той придобие собствено жилище. Следователно, предоставянето на част от апартамента за ползване на В. Н. не представлява дарение от неговия баща, а е било в изпълнение на поето от баща му облигационно задължение към бившата му съпруга. Неползването на останалата част от жилището от А. Н. е било по негово желание- след сключването на втория му брак, той доброволно се е преместил да живее в друго жилище с новото си семейство и е ползвал апартамента в[жк]периодично за кабинет. Вземанията, възникнали след откриване на наследството, като например лихви по паричните влогове, не са част от наследството, поради което също не следва да се включват в масата по чл.31 ЗН. В. Н. като едно от двете деца на наследодателя, които наследяват заедно с преживялата съпруга, на основание чл.29, ал.3 от ЗН има запазена част от наследството в размер на ¼. В случая тя възлиза на 46 447,43 деноминирани лева /1/4 от 185 789,73 деноминирани лева/. От наследството на баща си А. Н. сина му В. Н. е получил 938,73 лв.- стойността на завета на земеделски земи в завещанието от 27.08.1992 г. След като неговата запазена част от наследството възлиза на 46 447,43 лв., е налице накърняване на запазената част. Поради това заветите следва да бъдат намалени със сумата 45 508,70 деноминирани лева. Наследодателят е направил следните завети на обща стойност 184 851 лв., от която: -65 000 лв. завет на апартамента в[жк]в полза на дъщерята Д. Н.. -938,73 лв. завет на нивата в Ч. в полза на дъщерята Д. Н.. -5 307,10 лв.- 2/3 от влог в България на обща стойност от 7 960,65 лв. /3907,69 лв. плюс 4052,96 лв./ в полза на дъщерята Д. Н.. -2 653,55 лв.- 1/3 от влог в България на обща стойност от 7 960,65 лв. /3907,69 лв. плюс 4052,96 лв./ в полза на съпругата А. П.. -110 951,62 лв.- всичко останало в полза на съпругата А. П. /12 625 лв. стойност на ½ от ап.№ 53, 7 200 лв. стойност на ½ от ателие и 91 126,62 лв.- ½ от влогове в германски марки/. Съгласно чл.32 ЗН, тези завети следва да бъдат намалени съразмерно по формулата: Х по 185 789,73 = 45 508,70, при която Х = 24,494733= 24,49 процента. След това съразмерно намаляване делбата следва да се допусне при следните квоти: -за ап.№ 17- 24,49 % общо за наследниците на сина В. Н. /или по 12,245 % за А. Н. и М. Н./ и останалите 75,51 % за дъщерята Д. Н.. -за ап.№ 53- 12,25 % общо за наследниците на сина В. Н. /или по 6,125 % за А. Н. и М. Н./ и останалите 87,75 % за съпругата А. П.. -за ателие № 41- 12,25 % за наследниците на сина В. Н. /или по 6,125 % за А. натева и М. Н./ и останалите 87,75 % за съпругата А. П.. -за нива в землището на Ч.- 74,49 % за наследниците на В. Н. /или по 37,245 % за А. Н. и М. Н./ и останалите 25,51 % за дъщерята Д. Н.. Исковете за делба на ап.17 и на нивата в землището на Ч. следва да се отхвърлят по отношение на А. П., тъй като същата не е направила искане за намаляване на даренията на тези два имота. По същите съображения следва да се отхвърлят и исковете за делба на ап.53 и ателие № 41 по отношение на Д. Н.. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 16.10.2014 г. по в.гр.д.№ 10493 от 2013 г. на Софийския градски съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН запазената част на В. А. Н. /починал в хода на делото и оставил наследници А. Р. Н. и М. В. Н./ от наследството на баща му А. В. Н., починал на 10.11.1998 г., накърнена със саморъчно завещание от 27.08.1992 г. като НАМАЛЯВА на основание чл.30, ал.1 ЗН завещателното разпореждане, извършено със саморъчно завещание от 27.08.1992 г., със сумата 45 508,70 лв. /четиридесет и пет хиляди петстотин и осем лева и седемдесет стотинки/. ДОПУСКА съдебна делба между А. Р. Н.- ЕГН [ЕГН], М. В. Н.- ЕГН [ЕГН] и Д. Атанасова Н.- ЕГН [ЕГН] на апартамент № 17, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.Б, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, клозет, входно и черно антре, килер и дрешник, със застроена площ от 92,50 кв.м., заедно с избено помещение № 3 с площ от 8,90 кв.м., таванско помещение № 4 с площ от 14,85 кв.м. и 4,01 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, при следните квоти: - 12,245 % за А. Р. Н., - 12,245 % за М. В. Н. и - 75,51 % за Д. Атанасова Н.. ОТХВЪРЛЯ иска за делба на този апартамент срещу А. Л. П.. ДОПУСКА съдебна делба между А. Р. Н.- ЕГН [ЕГН], М. В. Н.- ЕГН [ЕГН] и А. Л. П. – ЕГН [ЕГН] на апартамент № 53, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 84,16 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, заедно с избено помещение № 21 с площ от 2,69 кв.м. и 2,408 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при следните квоти: - 6,125 % за А. Р. Н., - 6,125 % за М. В. Н. и - 87,75 % за А. Л. П.. ОТХВЪРЛЯ иска за делба на този апартамент срещу Д. Атанасова Н.. ДОПУСКА съдебна делба между А. Р. Н.- ЕГН [ЕГН], М. В. Н.- ЕГН [ЕГН] и А. Л. П. – ЕГН [ЕГН] на ателие-апартамент № 41, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 47,80 кв.м., състоящо се от стая, кухня и обслужващи помещения, заедно с мазе № 17 с площ от 3,64 кв.м. и 3,163 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, при следните квоти: - 6,125 % за А. Р. Н., - 6,125 % за М. В. Н. и - 87,75 % за А. Л. П.. ОТХВЪРЛЯ иска за делба на това ателие срещу Д. Атанасова Н.. ДОПУСКА съдебна делба между А. Р. Н.- ЕГН [ЕГН], М. В. Н.- ЕГН [ЕГН] и Д. Атанасова Н.- ЕГН [ЕГН] на нива с площ от 7,221 дка, находяща се в землището на [населено място], м.“Висока могила“, парцел № 16 от масив 131, представляваща имот № 131016 по плана за земеразделяне, при следните квоти: - 37,245 % за А. Р. Н., - 37,245 % за М. В. Н. и - 25,51 % за Д. Атанасова Н.. ОТХВЪРЛЯ иска за делба на тази нива срещу А. Л. П.. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.