1 Р Е Ш Е Н И Е № 190 ГР. С., 02.07.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 юни през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА При участието на секретаря Ан. Б. като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1451/10 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на А. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пловдив /ОС/ по гр.д. №1522/10 г. Обжалването е допуснато по въпросите за надлежния ответник по исковете с пр. осн. чл.344, ал.1 от КТ, когато прекратеният тр. договор е сключен по реда на чл.61, ал.2 от КТ, както и за правоприемството на работодателя в тр. правоотношение, в хипотезата на сливане на предприятия по чл.123, ал.1,т.1 от КТ, на която се позовава касаторът. В жалбата се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Допълнително - след постановяване на ТР №1/30.03.12 г. ОСГК, до приемане на което производството по делото е било спряно на осн. чл.292 от ГПК - се иска обезсилване на въззивното решение като постановено срещу ненадлежен ответник – Р., и връщане на делото на първоинст. съд за посочване и конституиране на надлежния ответник по иска. Евентуално се прави искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на исковете по отношение на втория от ответниците – Общински детски комплекс / О./ – П., като правоприемник на предприятието, в което е длъжността на ищеца – Център за учебно-техническо и научно творчество/Ц./ – П., на осн. чл.123, ал.1,т.1 от КТ. Ответниците по жалба О. – П. и Р. на МОН – П. я оспорват като неоснователна. ВКС на РБ, трето гр. отделение, като разгледа жалбата намира следното: С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу Р. на МОН – П. , като главен ответник и О. – П., като евентуален ответник / молба на л.34 от делото/, искове по чл.344, ал.1 от КТ. С тях е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „директор” в Ц. – П., на осн. чл.328, ал.1,т.1 от КТ / поради закриване на центъра като общинско обслужващо звено по чл.10, ал.5 от З./, със заповед от 26.02.09 г.. Прието е, че главният ответник Р. не е страна по трудовото правоотношение и работодател на ищеца, а такъв е Ц., в който е длъжността на служителя. Центърът е закрит със заповед на МОН от 5.05.00 г., като не се установява правоприемство с евентуалния ответник О., създаден със заповед на МОН от 24.04.03 г. Тригодишният период, изминал между закриването на първото предприятие и създаването на второто според ОС сочи, че няма как да е осъществено преминаване, респ. приемане на дейност от едното предприятие към другото, тъй като предприятията не са съществували последователно или паралелно в определен отрязък от време. С ТР №1/30.03.12 г. е прието, че надлежен ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ, предявени от работник или служител, чийто тр. договор е сключен при условията на чл.61, ал.2 от КТ е работодателят, а не горестоящият спрямо него орган. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск и за наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката се констатира, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност, като при неизпълнение на указанията производството се прекратява. В случая въззивното решение спрямо Р., като ненадлежен ответник следва да се обезсили като недопустимо и производството – прекрати, като исковете се разгледат срещу посочения в исковата молба втори ответник О. / р. по гр.д. №83/09 г. на четвърто г.о. на ВКС/. По основателността на жалбата срещу въззивното решение, с което са отхвърлени исковете срещу евентуалния ответник О. – П., конституиран с твърдение, че е правоприемник на Ц., в който е длъжността на ищеца: Въпросът за правоприемството между Ц. и О. е от значение както за надлежната легитимация на този ответник, така и за основателността на исковете, с които се оспорва законността на уволнението на ищеца, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.1 от ГПК. В практиката на ВКС по реда на ГПК, отм. и по чл.290 от ГПК е прието, че уволнение на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ може да се предприеме при закриване на предприятието. Закриване на предприятието означава прекратяване съществуването на правния субект-работодател, от което следва и преустановяване на производствената му, административна или друга работа. Предметът на дейност, с оглед на който то е създадено и за реализирането на който са сключени трудовите договори вече не съществува и те се явяват ненужни. Предприятието-работодател занапред няма да съществува, а създадените с него трудово-правни връзки, се прекратяват изцяло, по отношение на всички работници и служители – р. по гр.д. №579/2002 г. на трето г.о. на ВКС. Фактическият състав "закриване на предприятието", като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, е налице когато дейността на същото за в бъдеще се преустановява напълно, а преструктуриране или реорганизация представлява сливане, вливане, отделяне или разделяне на дейността на предприятието или на част от нея, без тя да се преустановява – р. по гр.д. №1643/09 г. на трето г.о. на ВКС. Закритият Ц. и новосъздаденият О. са общински обслужващи звена по чл.10, ал.4 от З.. На осн. чл.10, ал.5/ сега ал.6/ от З. общинските училища и обслужващи звена се откриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката по предложение на общинския съвет. По предложение на общинския съвет със заповед №РД -14-60 от 5.05.2000 г. на МОН е закрит Ц. – П., разпоредено е тр. правоотношения да бъдат уредени при условията на чл.328, ал.1,т.1 от КТ, а движимото и недвижимо имущество да се разпредели със заповед на кмета на общината. Заповедта е обжалвана по административен ред и е влязла в сила на 2.04.03 г., видно от писмо на МОН от 11.04.03 г. на л.77 от първоинстнационното дело, с което е разпоредено изпълнението й. . Със заповед на МОН №РД -14-60 от 24.04.2003 г. въз основа на решение от 23.03.03 г. на общинския съвет – [населено място] е открит О. – П., като общинско обслужващо звено, с предмет на дейност: организиране на дейности, свързани с развитието на интересите, способностите и потребностите на децата и учениците в областта на науката, техниката, технологията, изкуствата, отдиха и спорта, и численост на персонала 63 щ. бр. Или О. е създаден непосредствено след влизане в сила на заповедта за закриване на Ц. и при привеждането й в изпълнение. С решение на ОбС П. №266/5.06.03 г. на О. са предоставени имоти – публична общинска собственост и е прието тр. правоотношения на закрития Ц. да преминат към О. – П. на осн. чл.123 от КТ, като щатната му численост се увеличи от 63 щ. бр. на 93 щ. бр. По мотивирано искане на кмета на общината, със заповед №РД 14-121 от 24.07.03 г., въз основа на решението на ОбС от 5.06.03 г. щатните бройки на О. – П. са увеличени на 93. Със заповед от 25.07.03 г. на Р. е разпоредено задължителната документация на закритите Ц., У. / преминали към О., съгл. решение на ОбС от 28.03.03 г./ и Ц. да се съхранява в нооткрития О./л.125/. Волеизявлението на органа на местното самоуправление съставлява само предложение /подготвителен етап по чл. 12, ал. 2 от П./, като окончателното решение се взема от министъра на образованието и науката. Последният не е задължително обвързан с предложението /т. е. с материалното съдържание на акта на ОбС/. Ето защо правопораждащо значение с оглед крайния юридически резултат има заповедта по чл. 10, ал. 5, изр. 2-ро от З., а предложението е само предпоставка за издаването й / опр.6368/08 г. на ВАС, 7-мо отд./. Актовете, мотивирали издаването на заповедта - решението на общинския съвет, предложението на кмета, становището на регионалния инспекторат, както и становището на експертната комисия в министерството обаче съставляват неразделна част от фактическите и правни основания за издаване на заповедта. В тях подробно са изложени основанията за вземане на решението / Р №10213/11 г. на ВАС, 7-мо отд./. От разменената между министъра на образованието и науката и кмета на общината кореспонденция / на л.23 и 95 от делото/ и от историческата справка и удостоверение на [община]/ на л.137 и 142/ е видно, че закриването на Ц. е замислено като преобразуване, заедно с други две звена Ц. и У., в новосъздаден О.. Дали така е и осъществено по делото не е изяснено напълно – има данни /удостоверение на [община] на л.142 и представените решения на ОбС/, че материалната база, активите и пасивите на Ц. са преминали към О.. Ищецът твърди, че към О. е преминала и дейността на закрития Ц., както и персоналът му /последното е разпоредено в решението на ОбС от 5.06.03 г., но не е формално отразено в издадената въз основа на него заповед на МОН от 24.07.03 г., с която щатът на О. е увеличен с точно толкова бройки, колкото са предложени от ОбС, по изложените в решението на този орган мотиви и цел/. Ответникът О. оспорва преминаването на дейността и персонала на Ц., като твърди, че щатът му е увеличен с нови щатни бройки, а не с преминаване на тези от Ц. по чл.123 от КТ. Или при заявеното оспорване и събраните доказателства твърдението на ищеца не е установено с категоричност по делото, като за пълното изясняване на спора са необходими още доказателства. В. съд, след като правилно е приел, че представената от ищеца изготвена и приета по друго дело между страните експертиза, не може да се цени като доказателство по настоящото дело, е следвало служебно да назначи такава – ТР №1/01 г., за изясняване на въпроса от предмета на спора: преминали ли са към О. дейността и служителите на закрития Ц., след решението на ОбС от 5.06.03 г. и заповедта на МОН от 24.07.03 г.. След приемане на такава експертиза – независимо от формално отразеното в заповедта на МОН от 5.05.00 и от 24.07.03 г. относно уреждането на тр. правоотношения /р. по гр.д. №579/02 г./ - може да се направи обоснован извод налице ли е правоприемство между обслужващите звена и респ. осъществено ли е основанието, на което е уволнен ищецът. В. решение е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствени правила - неизяснена по вина на съда фактическа обстановка. Това налага отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за назначаване на експертиза по посочения по –горе въпрос, който е от значение за пълното изясняване и правилно решаване на спора. Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Окръжен съд Пловдив от 30.06.10 г. по гр.д. 1522/10 г. и потвърденото с него на Районен съд Пловдив по гр.д. №502/09 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на А. К. срещу Регионален инспекторат по образование при МОН – П. с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ и прекратява като недопустимо производството по исковете срещу този ненадлежен ответник. ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №1522/10 г. в частта, с която са отхвърлени исковете на А. К. срещу Общински детски център – П.. Връща делото на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част. Председател: Членове: