6 Р Е Ш Е Н И Е № 101 гр. София, 26 май 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Мина Топузова при участието на секретаря Мира Недева и на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 318 / 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. И. К., чрез защитника му адвокат С. В. от АК – [населено място], срещу решение № 335 от 30 декември 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 417 / 2016 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 30 от 24 март 2016 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 2247 / 2015 година по описа на този съд. Касационната жалба съдържа позоваване единствено на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а изложеното в подкрепа на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, се свежда до заявена неяснота в съдържанието на съдебните актове относно наказанието, предвид степента на обществена опасност на подсъдимия, извършените деяния и засегнатите обществени отношения. Претендира се отмяна на решението на въззивния съд и намаляване на наложеното на подсъдимия К. наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателят – подсъдим Н. К. участва лично и със защитниците си – адвокат В. и адвокат Ц. С. от САК. Същите поддържат касационната жалба при заявеното в нея отменително основание и излагат доводи за намаляване на наказанието и определянето му при условията на чл. 55 от НК, за което, според защитата, са налице данни по делото, които не е видно да са съобразени от предходните съдебни инстанции. Идентична е позицията на подсъдимия К., изразена в рамките на упражненото от него право на лична защита. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като съобрази доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С постановената по делото присъда е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Н. К. за това, че: - през периода от м. декември 2013 година до м. март 2015 година, в [населено място], като пълномощник на [фирма], при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за дейността на дружеството в особено големи размери – общо 119 716. 77 лева, като не е подал декларации по ЗДДС и по ЗКПО, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода и конфискация на част от имуществото му – два леки автомобила „БМВ”, конкретно индивидуализирани и описани; - през периода от 12. 03. 2014 година до м. март 2015 година, в [населено място], като пълномощник на [фирма], при условията на продължавано престъпление и при посредствено извършителство – чрез В. Н. Ш., избегнал установяването и плащането на данъчни задължения за дейността на дружеството в особено големи размери – общо 55 791. 48 лева, като потвърдил неистина в подадени декларации по ЗДДС и не подал декларация по ЗКПО, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 1 във вр. чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода и конфискация на част от имуществото му – два леки автомобила „БМВ”, индивидуализирани и посочени. За двете престъпления, при условията на чл. 23, ал. 1 от НК, на подсъдимия К. е определено общо наказание от две години лишаване от свобода, към което е присъединено наказанието конфискация на двата леки автомобила. Определен е първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в затворническо заведение от закрит тип. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан. Съдът се е разпоредил надлежно с веществените доказателства по делото и е присъдил направените разноски, като е възложил последните в тежест на подсъдимия К.. В производство, инициирано от жалба на подсъдимия с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание и с възражение срещу заключенията на финансово-счетоводните експертизи по делото, е извършена въззивната проверка и е постановен атакувания сега по касационен ред съдебен акт, с който присъдата е потвърдена изцяло. ВКС намира касационната жалба на подсъдимия К. за неоснователна и съображенията за това са следните: Известно е, че пределите на касационната проверка, на която по принцип служебното начало не е присъщо, се предопределят от обжалващата страна с релевираните от нея отменителни основания и данните в тяхна подкрепа. В случая, съдържанието на касационната жалба позволява извода, че правото на касационно обжалване се упражнява формално и при липса на конкретно посочени обстоятелства, които страната намира за игнорирани, превратно обсъдени и оценени и пр. Проверката констатира също така, че мотивите на присъдата са задълбочени, аналитични и убедителни и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда. Затова и въззивният съд не е имал причини да не утвърди нейната правилност. Независимо, изложеното в жалбата все пак позволява да се установят причините за недоволството на обжалващата страна от решението на въззивния съд и те касаят единствено тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия К.. Необходимо е предварително да бъде отчетено, че съдебното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от закона - подсъдимият К. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, създавайки сам и по своя воля условията за разглеждане на делото по този ред и отказвайки се от участие в състезателно производство за събиране и проверка на доказателствата, получавайки обаче по-благоприятно третиране при определяне на наказанието му. Затова и допустимата негова защита е ограничена в рамките на признатите факти по обвинителния акт, като само в тези предели могат да се установяват и противопоставят обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и/или с параметрите на наказателната му отговорност (в този смисъл ТР № 1 / 2009 година, т. 8, ОСНК на ВКС). ВКС намира за неоснователно твърдението на защитата на подсъдимия за липса на яснота в атакувания съдебен акт относно определянето на наказанията за всяко от престъпленията и общото наказание за тях. Въззивният съд е изложил подробни съображения в тази насока (с. 18 – 19 от решението), които се основават изцяло на данните по делото и на закона. Наложеното на подсъдимия К. наказание е индивидуализирано при условията на чл. 54 от НК, като са посочени и съобразени всички установени по делото обстоятелства относно степента на обществена опасност на деянието и на дееца и останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива. За всяко от извършените от подсъдимия престъпления законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на дееца. В случая, наказанията лишаване от свобода са определени при значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при предвидения в закона минимум от три години и правилно са редуцирани при условията на чл. 58а от НК на две години лишаване от свобода. Всички установени по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия К. обстоятелства са съобразени и надлежно отчетени от съда, вкл. изразеното от него искрено разкаяние и критично отношение към извършеното. Преценката, че те не следва да бъдат ценени като изключителни или многобройни такива по смисъла на чл. 55 от НК, е правилна и законосъобразна. Известно е, че правилата на чл. 55 от НК се прилагат по изключение, когато случаят е значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и справедливостта на отговорността би била компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената хипотеза и изводите за това намират опора в данните по делото за обстоятелствата, относими по чл. 36 и чл. 54 от НК, които са съобразени и оценени обективно. В един сравнително кратък период от време подсъдимият е организирал и реализирал извършването на търговска дейност и е извършвал такава, без изобщо да заплаща за нея изискуемите по ЗДДС и ЗКПО данъци. За целта е въвлякъл широк кръг лица (свидетелите С., М., Я., Ш., Я., Б. и др.), като им е разпореждал извършването или неизвършването на съответните действия, а именно - регистрация на две нови търговски дружества чрез подставени лица, неподаване на данъчни декларации или подаване на такива с нулеви стойности, неиздаване на документи за продажбите в страната, липса на водени книги за покупките и за продажбите и т. н. Или иначе казано, механизмът и мащабите на дейността на подсъдимия, както и размерът на избегнатите за установяване и плащане данъци, не позволяват извод за по-ниска степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с останалите престъпления от този вид. Идентична констатация се налага и при преценката на личната обществена опасност на подсъдимия, не само с оглед посочените вече обстоятелства, но и предвид предходните му осъждания в периода 2005 година – 2011 година, с четири присъди, макар и не за тежки престъпления (по чл. 343в, чл. 325, чл. 343б и чл. 216 от НК), за които не е настъпила реабилитация по право и не е постановена съдебна такава (подробни съображения в тази насока са изложени на л. 26 от мотивите на присъдата). Наличието им не позволява прилагането на института на условното осъждане, както правилно са приели съдилищата. При тези данни по делото, определеното на подсъдимия К. наказание лишаване от свобода, индивидуализирано при предвидения в закона минимум и редуцирано до две години лишаване от свобода, не носи характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и не дава основание за допълнително снизхождение и намеса на касационната инстанция в тази насока. Наказанието конфискация е наложено по отношение на част от имуществото на дееца, за конкретно определени вещи, както изисква законът и практиката по прилагането му. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 335 от 30 декември 2016 година на Пловдивския апелативен съд, по внохд № 417 / 2016 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 30 от 24 март 2016 година на Пловдивския окръжен съд, постановена по нохд № 2247 / 2015 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.