Решение по гр.д. на ВКС, ІV-то гражданско отделение стр.5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 44
София, 17.06. 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 1194 /2021 г., образувано по описа на III г.о. на ВКС:
Производството е по чл.303, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на Р. И. С. с вх. № 25004842 /12.01.2021 г., уточнена с молба с вх. № 25029013 /18.02.2021 г. и молба с вх. № 25032094 /23.02.2021 г., по описа на Софийски районен съд, за отмяна на влязло в сила решение от 30.10.2013 г. по в. гр. д. № 12061 /2012 г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, с което е потвърдено решение от 25.04.2012 г. по гр. д. № 23992 /2011 г. на Софийски районен съд, 76-ти състав, с което е признато за установено на основание чл.415 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл.106а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 86 ЗЗД, че Р. С. дължи на „Топлофикация“ ЕАД сумата 1 104.03 лева за доставена в периода от 01.12.2007 г. до 30.04.2010 г. топлинна енергия в имот, находящ се в населено място,жк, жилищен адрес, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 18.01.2011 г. до изплащане на вземането и сумата 206.04 лева - лихва за забава върху вземането за периода от 18.01.2008 г. до 21.12.2010 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.01.2011 г. по гр. д. № 375 /2011 г. на СРС, 87 състав.
Соченото основание за отмяна е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
С молбата е представен препис от невлязло в сила решение № 20252843 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 22808 /2017 г. на СРС, 43-ти състав, за което молителят твърди, че е ново доказателство от съществено значение за делото. С това решение са отхвърлени предявените от „Топлофикация“ ЕАД срещу Р. И. С. искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 453.01 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от 01.05.2014 г.до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се населено място, жк, жилищен адрес, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 124.43 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. до 12.12.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 74661 /2016 г. на СРС, 43-ти състав. Молителят твърди, че невлязлото в сила съдебно решение представлява ново писмено доказателство за установения в неговите мотиви факт на „липса на облигационно отношение между страните“.
Към молбата за отмяна са приложени и преписи от документи, заведени с вх. № 5125821 /10.09.2020 г. по гр. д. № 22808 /2017 г. на СРС (по което е постановено невлязлото в сила решение, което е сочено като ново писмено доказателство), за които Р. С. твърди, че с му връчени на 13.10.2020 г.. Те са : писмо от 20.11.2000 г. от управителя (председателя) на ЕС на бл. 7А в населено място, жк до председателя на УС на „Топлофикация София“ ЕАД с искане за включване към топлофикационната мрежа; разрешение за ползване № 212 /15.07.1999 г. на жилищната сграда – блок, находяща се в населено място, жк, с № (на бл.) 7А, приложено към предходния документ (писмото от 20.11.2000 г.).
Молителят твърди, че тези документи съставляват новооткрити доказателства от съществено значение за производството по в. гр. д. № 12061 /2012 г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав, които не са могли да му бъдат известни при решаването на спора.
Ответникът по молбата за отмяна „Топлофикация“ ЕАД твърди, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение.
„Б.” О. - трето лице – помагач на страната на „Топлофикация“ ЕАД не изразява становище.
По допустимостта на молбата за отмяна ВКС се е произнесъл с определение от 23.04.2021 г.. С определение от открито съдебно заседание от 23.09.2021 г. ВКС не е приел за разглеждане допълнително наведени от молителя основания за отмяна на влязлото в сила решение. С това е очертан предметът на настоящото производство.
За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният състав на Софийски градски съд е приел следното: ползването на топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца („Топлофикация София“ ЕАД) съгласно чл.106 а ЗЕЕ (отм.), на който е аналогична нормата на §. 1, т.42 от ЗЕ и чл.150, ал.1 от ЗЕ пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на ищцовото дружество. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма. Приемането на Общи условия от абоната става по силата на закона, след изтичането на срока за възражения и /или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия. Няма данни по делото ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, поради което съдът приема, че страните са обвързани от валидно договорно правоотношение във връзка с предоставянето на топлинна енергия за битови нужди. Съдът констатира освен това, че Общи условия на ищеца за 2002 г., 2005 г. и 2008 г. са приложени към исковата молба пред СРС и възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. От представения по делото нотариален акт за дарение от 08.10.1999 г. и декларация от 27.10.1999 г. (за отказ на дарителите от пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота, нотариално заверена, представена за съставянето на нотариалния акт за дарение), които не са оспорени от ответника, се установява, че ответникът е собственик на имота. Следователно по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ , вр. чл.155 ЗЕ (респ. § 1, т.13, от ДР на ЗЕЕЕ (отм.), ответникът се явява ползвател на топлинна енергия, отдадена за имота. Поради изложеното са неоснователни твърденията, че страните не са обвързани от валидно договорно правоотношение. Имотът на ответника безспорно се намира в сграда в режим на ЕС. На 28.09.2009 г. ОС на етажните собственици в сградата (с участието на ответника, който се е подписал) е възложило извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите на третото лице – помагач на ищеца „Б.” О..
След това въззивният съд е изложил мотиви за установяването на количеството на потребената от ответника топлинна енергия, за нейната цена и по основателността на възраженията за погасителна давност.
Видно от мотивите на представеното невлязло в сила решение № 20252843 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 22808 /2017 г. на СРС, 43-ти състав, за което молителят твърди, че е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, съдът е приел, че със ЗИДЗЕЕЕ (обн. ДВ бр.108 /14.12.2001 г., отм. ДВ бр.18 /05.03.2004 г.) с цел да се забрани на топлопреносните предприятия да присъединят към мрежата си потребители в сгради - етажна собственост без съгласието на всички собственици, е предвидено присъединяването на потребителите да се извършва със съгласието на всички собственици. По делото не се установи ответникът в качеството му на собственик да е изразил съгласие за присъединяване към топлопреносната мрежа - чрез подаване на индивидуална молба или чрез участие в общо събрание на етажните собственици. Представения протокол от проведено ОС на етажните собственици от 28.09.2000 г. (обсъден и в решението, чиято отмяна се иска) съдът е намерил за неотносим, защото е приел, че от него не се обуславя съгласието на етажните собственици за присъединяване на сградата към топлопреносната мрежа.
От описаните по-горе представени от молителя писмо от 20.11.2000 г. от управителя (председателя) на ЕС и приложеното към него разрешение за ползване № 212 /15.07.1999 г. на жилищната сграда, за които молителят твърди, че са му връчени на 13.10.2020 г., не се установява дали е участвал в ОС, на което е взето решение за присъединяване към топлоснабдителната мрежа и дали се е противопоставил на решението.
Настоящият състав на ВКС намира молбата за отмяна на посоченото основание за неоснователна поради следното:
Действително, Р. И. С. е оспорил наличието на облигационна връзка с ищеца, от която да произтича задължение да заплати подадената в собственото му жилище и потребена топлинна енергия в посочения период от време.
Молителят не е твърдял, че не е взел участие в общото събрание на етажната собственост, на което е взето решение за присъединяване на етажната собственост към топлоснабдителната мрежа на ищеца. Също така молителят не е оспорил участието си в общото събрание на етажната собственост, на което е взето решение за сключване на договор за възлагане извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите на третото лице – помагач на ищеца „Б.” О. и представените писмени доказателства за това (с което е извършил необходимото съдействие за ползването на доставяната от ищеца топлинна енергия).
Както беше посочено, въззивният съд, постановил влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, не е основал извода си за наличие на облигационна връзка между страните на изразено от ответника съгласие за присъединяване към топлопреносната мрежа - чрез подаване на индивидуална молба или чрез участие в общо събрание на етажните собственици, а както беше посочено – на ползването на топлоснабдения имот и доставката на топлинна енергия от ищеца („Топлофикация София“ ЕАД), които пораждат между страните облигационно отношение с предмет доставяне на топлинна енергия за битови нужди при действие на Общи условия на ищцовото дружество, чието приемане става по силата на закона след изтичането на срока за възражения и /или отправено искане към ищеца за сключване на индивидуални условия, за каквито ответникът нито твърди, нито доказва да е отправил. Въззивният съд е приел, че за валидността на правоотношението не е необходима писмена форма.
Настоящият състав намира също, че фактическите и правните изводи, отразени в мотивите на съда, постановил невлязло в сила решение № 20252843 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 22808 /2017 г. на СРС, 43-ти състав, не представляват нито ново писмено доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Представените писмо от управителя (председателя) на ЕС и приложеното към него разрешение за ползване също не представляват нито ново обстоятелство, нито ново писмено доказателство. Те не установяват никакъв факт, от който да се направи извод в подкрепа на възражението на молителя – ответник, че не се е намирал в облигационно отношение с ищеца. Също така настоящият състав приема, че молителят би могъл да се снабди с тези доказателства по време на висящността на делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна иска, ако беше положил дължимата грижа за добро водене на делото, тъй като не са съществували пречки за снабдяването с тези доказателства и по време на висящността на процеса.
От изложеното настоящият състав на ВКС приема, че не е осъществено основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на ответника „Топлофикация София“ ЕАД сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение за защита в производството по отмяна на влезли в сила решения.
Воден от горното и на основание чл.307 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. И. С. с вх. № 25004842 /12.01.2021 г., уточнена с молба с вх. № 25029013 /18.02.2021 г. и молба с вх. № 25032094 /23.02.2021 г., по описа на Софийски районен съд, за отмяна на влязло в сила решение от 30.10.2013 г. по в. гр. д. № 12061 /2012 г. на Софийски градски съд, IV-Д въззивен състав на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК
Осъжда Р. И. С. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 150 лева юрисконсултско възнаграждение за това производство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.