Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * отмяна-противоречие с друго влязло в сила решение

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

344

 

 

 

София, 08.07.2010 година

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

                                                                                 АЛБЕНА БОНЕВА

 

при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д.№ 1127 по описа за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307 ГПК вр. с чл. 303, ал.1,т.4 ГПК.

С решение от 31.01.2007 година по гр.д. № 1171/2005 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение на Софийски районен съд от 04.03.2004 година по гр.д. № 8564/2003 г., с което В. П. П. от гр. С. е осъден да заплати на Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. , тримата от гр. П. на основание чл. 59 ЗЗД по 54,77 лева на всеки един, съставляващи обезщетение за лишаването им от ползване на общо 42/233 ид. части от временни постройки, находящи се в имот пл. № 10 от кв. 525 по плана на гр. С., ул. Г.. Раковски” № 59 за периода от 27.07.1998 г. до 31.05.2003 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 02.06.2003 година до окончателното им изплащане.

С молба от 24.02.2009 година, подадена от В. П. П. от гр. С. се иска отмяна на основание чл. 303, ал.1, т 4 ГПК на влезлите в сила решения на Софийски районен съд по гр.д. № 8564/2003 г. и потвърждаващото го решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1171/2005 г. Поддържа се, че възприетият в решаващите мотиви на решението по гр.д. № 1171/2005 г. извод, че Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. са собственици на 42/233 ид. части от временни постройки, находящи в гр. С., ул. Г.. Раковски” № 59 е в противоречие с решение от 21.12.2006 г. по гр.д. № 2723/2004 г. на Софийски градски съд, оставено в сила с решение № 1* от 25.11.2008 г. по гр.д. № 3587/2007 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което предявеният от Б. Г. В., К. Г. В. и З. Г. Я. иск за признаване на установено по отношение на В. П. П. , Б. И. Д. , С. И. М. , М. И. Д. , Л. И. В. и ООД “Окулус”, гр. С., че са собственици на 42/293,70 ид. части от временна постройка, изградена в имот пл. № 10 от кв. 525 по плана на гр. С., ул. Г.. Раковски” № 59 са отхвърлени като неоснователни.

В хода на производството по молбата за отмяна, на 22.03.2009 г. е починала ответницата по молбата З. Г. Я. , оставила законни наследници В. П. А. Ф. П. Ч., двете от гр. П., конституирани като страни по делото.

В хода на производството по гр.д. № 1171/2005 година на Софийски градски съд, на 21.03.2006 г. е починал ищецът К, заместен при условията на чл. 120 ГПК (отм.) от правоприемниците си В. К. В. и Х. К. П., двамата от гр. П., конституирани като ответници по молбата за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.

Ответниците по молбата за отмяна Б. Г. В., В. П. А. Ф. П. Ч., В. К. В. и Х. К. П. не вземат становище.

Молбата за отмяна е постъпила своевременно в срока по чл. 305, ал. 1, т.4 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна предвид следните съображения:

Основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две противоречиви решения, които установяват действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. С решение на Софийски градски съд от 31.01.2007 г. по гр. №. г. е формирана сила на пресъдено нещо относно дължимостта на обезщетение по чл. 59 ЗЗД към определен момент – 23.11.2006 г., когато са приключени устните състезания по делото. С решение на Софийски градски съд от 21.12.2006 г. по гр.д. № 2723/2004 г., оставено в сила с решение № 1* от 25.11.2008 г. по гр.д. № 3587/2007 г. на Върховен касационен съд, е формирана сила на пресъдено нещо към 21.12.2006 г. (когато са приключили устните състезания по делото пред въззивната инстанция) относно правото на собственост върху временната постройка в имота в гр. С., ул. Г.. Раковски” № 5* за лишаване ползването на която е присъдено обезщетение по гр.д. № 1171/2005 г. Съпоставката на завеждане и висящност на делата сочи, че производството по гр. №. г. е следвало да бъде спряно до решаване на преюдициалния въпрос за правото на собственост по гр.д. № 2723/2004 г., което не е сторено, а след влизане на решението по делото в сила, възражението за недопустимост е преклудирано – постановеното решение на Софийски градски съд от 31.01.2007 г. по гр. №. г. е валидно и допустимо. Към момента на постановяването му не е имало влязло в сила решение по спора за собственост, поради което липсва твърдяното противоречие.

Двете решения са постановени между същите страни, но само второто установява със сила на пресъдено нещо действителното правно положение относно правото на собственост на страните по отношение имот върху временната постройка павилион от 47 кв.м. в съсобствено дворно място, съставляващо имот пл. № 10, кв.525 в м. “ГГЦ зона Г 14” по плана на гр. С., ул. Г.. Раковски” № 59, поради което не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК.

Молбата за отмяна на основание чл. 231, б. “г” ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, предвид което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

 

ОСТЯВА БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 24.02.2009 година, подадена от В. П. П. от гр. С. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т 4 ГПК на влезлите в сила решения на Софийски районен съд по гр.д. № 8564/2003 г. и потвърждаващото го решение на Софийски градски съд по гр.д. № 1171/2005 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: