Р Е Ш Е Н И Е № 442 София, 05.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1196 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат М. като процесуален представител на А. Я. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд /ПОС/ от 22.ІV.2010г. по в.гр.д. № 542/2010г. Касационната жалба съдържа оплаквания за съществмено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност. Неправилно било прието, че за ищеца липсва правен интерес от предявения установителен иск, тъй като той можел да предяви осъдителен такъв. Предявеният установителен иск е изрично предвиден в чл.415 ал.1 от ГПК и за ищеца – заявител в заповедното производство – е налице правен интерес от предявяване само на такъв иск. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. Претендират се и разноски. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 856 от 22.VІ.2011г. на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса “допустим ли е иск за установяване, че ответникът дължи на ищеца парична сума, предмет на издадена по реда на чл.410 и следв. от ГПК заповед за изпълнение, оспорена в предвидения в чл.414 ал.2 от ГПК срок”. Ответникът по касационната жалба Т. С. Я. от [населено място], [община], в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е релевирал съображенията си за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. За да се произнесе, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение ПОС е обезсилил решението на Пловдивския районен съд 07.І.2010г. по гр.д. № 7564/2009г., с което е признато за установено, че Т. Ст.Я. дължи на А. Я.С. 4900лв., представляващи дадена на първия от С. в заем сума през месец май 2008г. за закупуването на МПС “Мерцедес МВ 100 Д 2.4” Микробус с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 06.ІV.2009г. За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че по ч.гр.д. № 4675/2009г. на ПРС на С. е издадена заповед за изпълнение за посочената сума по заявлението му по чл.410 от ГПК, срещу която длъжникът Я. е възразил писмено в срока по чл.414 ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства е направен извод, че предявения установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът може да предяви осъдителен иск. В определение № 522/15.Х.2009г. по ч.т.д. № 541/2009г. на ВКС І ТО, постановено по реда на чл.278 във вр. с чл.274 ал.3 от ГПК, е прието, че съгласно чл.415 ал.1 от ГПК при подадено възражение срещу заповед за изпълнение заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си и съответно заповедта за изпълнение влиза в сила след влизането в сила на решението за установяване на вземането – чл.416 от ГПК. Че в такива случаи е допустим установителен иск относно вземането и, респективно, че не е допустим осъдителен иск, е прието и в решения по гр.д. № 1176/2010г. на ВКС ІІІ ГО и по гр.д. № 1707/2010г. на ВКС ІV ГО, постановени по реда на чл.290 и следв. ГПК, имащи задължителен характер. Това разрешение на поставения от касатора като основание за допускане на касационно обжалване въпрос настоящият състав възприема за правилно. Касационната жалба е основателна. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, в противоречие със закона и с практиката на ВКС въззивният съд е оценил предявеният установителен иск за недопустим. При подаденото от ответника в срок писмено възражение срещу заповедта за изпълнение за ищеца е възникнало изрично предвиденото в чл.415 ал.1 от ГПК право да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си. Тъй като в такъв случай по силата на чл.416 от ГПК след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането в сила влиза и заповедта за изпълнение и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист, предявяването на осъдителен иск за ищеца би било безпредметно, а при липсата на правен интерес от такъв той би бил недопустим. По изложените съображения и на основание чл.293 ал.1 от ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане на спора по предявения установителен иск по същество с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Пловдивския окръжен съд, ГК, № 551 от 22.ІV.2010г. по гр.д. № 542/2010г. и ВРЪЩА делото на същия съд за произнасяне по същество от друг негов състав по предявения установителен иск. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: