4
Р Е Ш Е Н И Е № 60121
София, 29.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
при секретаря Силвиана Шишкова
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 1928/2020 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. С. Ф., ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 62 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 3231/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта, с която законната лихва върху допълнително определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди е присъдена от 17.09.2016 г., а не от датата на ПТП – 09.05.2015 г.
С определение № 310 от 01.06.2021 г. и допуснато касационно разглеждане на делото по конкретизиран правен въпрос: относно момента, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди при предявен пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и съответно, от който се присъжда обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва. Обжалването е допуснато за проверка съответствието на атакуваното решение с цитираното от касационния жалбоподател решение по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, II т.о.
В касационната жалба и в проведено на 29.09.2021 г. публично съдебно заседание процесуалният пълномощник на касатора поддържа оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в атакуваната част. Твърди, че получените при процесното ПТП увреждания, настъпилите усложнения и липсата на възстановяване, са заявени в исковата молба и съответно доказани, а пред апелативния съд са установени продължаващите негативни последици от уврежданията. С последващото решение на НЕЛК не са констатирани нововъзникнали към този момент увреждания и последици от тях, поради което счита, че не би могъл да се обоснове начален момент на дължимост на законната лихва от датата на експертното решение.
От ответника ЗК „Бул инс“ АД не е постъпил отговор на касационната жалба и не е заявено становище в проведеното на 29.09.2021 г. съдебно заседание.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното:
За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, след прецизна преценка на доказателствата по делото, вкл. и допълнителната медицинска експертиза за установяване на актуалното здравословно състояние на пострадалия ищец, е приел, че с оглед критериите за справедливост общият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 120 000 лева, или 100 000 лв. допълнително над присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. За начален момент, от който се дължи законна лихва върху допълнително присъдената сума, е посочена датата 17.09.2016 г., когато, според съда, е установено влошаване на състоянието на пострадалия с ЕР на НЕЛК, изразяващо се във: възпалителен процес в костната тъкан, наложило множество оперативни намеси, неприключило лечение, с неясна продължителност на възстановителния период, ограничен обем на движение на колянната става, несамостоятелна походка и несамостоятелен начин на живот на ищеца, който е в работоспособна възраст.
Решението е валидно и процесуално допустимо, но е неправилно.
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване - относно началния момент, от който се дължи обезщетение за забава при предявен пряк иск срещу застрахователя на деленквента, следва да се съобрази непротиворечивата практика изразена в решения на II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр.86 от 2017 г./: т.д. № 525/2008 г., т.д. № 475/2008 г., т.д. № 84/2010 г., т.д. № 114/2010 г. и мн.др. Даденият в тези съдебни актове отговор е, че с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по предявен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от отговорността на делинквента и застрахована гражданска отговорност на последния, застрахователят отговаря за всички причинени от прекия причинител вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите; Затова, съобразно императивната разпоредба на чл.84, ал.3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъждана от датата на увреждането. Аргументите в тази насока произтичат и от принципното тълкуване, дадено в т.2 на ППВС № 2/1981 г., според което, изискуемостта на вземанията за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, настъпва от датата на непозволеното увреждане.
Даденият отговор се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. С оглед на този отговор и при липса на данни ищецът да е претендирал обезщетение за вреди от влошаване на здравословното му състояние, в сравнение с това състояние, при което първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в значително по-нисък размер, въззивното решение, в допуснатата до касационно разглеждане част, следва да се прецени като неправилно. С исковата молба ищецът е предявил иск за цялото си вземане – за всички вреди, произтичащи от настъпилото при произшествието тежко травматично увреждане. Вземането не е частично – за вредите, настъпили през определен период от време, нито се касае за новонастъпил факт, обосноваващ ексцес. В тази връзка е необходимо да се отрази, че посоченото от въззивния съд ЕР на НЕЛК от 17.09.2016 г. е представено в първоинстанционното производство и съответно, обсъждано в допуснатите и приетите пред СГС съдебно-медицински експертизи /първоначална и допълнителна/. Освен това, ищецът не е предприел изменение на иска по основание в рамките на предвидения в чл.214, ал.1 ГПК преклузивен срок. От посочените експертизи, както и от допълнителната експертиза, приета във въззивното производство, е установено здравословното състояние на ищеца към съответните периоди, получените усложнения при лечението, наложили многократни оперативни интервенции, вкл. и необходимост от бъдещи такива. В СМЕ от 26.08.2019 г. вещото лице д-р Йорданов изрично е посочил, че сравнявайки състоянието на ищеца, описано при прегледа на 26.10.2016 г., не се намира промяна – хроничен остеит на горната част на тибията, с наличие на хронична, атонична рана, достигаща в дълбочина до костта, с некротични материи по дъното и ръбовете и гноевидна секреция, т.е. касае се за едно тежко хронифицирано състояние, лечението на което ще продължи и в бъдеще, при неблагоприятна прогноза за пълно възстановяване. Въз основа на тези данни, не би могло да се възприеме, че се касае ново вземане за обезщетение, произтичащо от ново състояние или ново страдание на ищеца, отклоняващо се съществено от прогнозата при определяне на обезщетението от първата инстанция, квалифицирано от САС като влошаване на състоянието на пострадалия.
Предвид горните съображения, въззивното решение, в частта, с която е присъдено обезщетение за забава върху сумата от 100 000 лв. от 17.09.2016 г., а не от датата на деликта, е неправилно и подлежи на отмяна. Обезщетението за забава върху посочената сума се дължи от причиненото на 09.05.2015 г. увреждане, до окончателното й издължаване.
При този изход на делото, в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1 300 лева, съгласно приложен към списъка по чл.80 ГПК договор за правна защита и съдействие, имащ характер и на разписка за плащане на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 62 от 08.01.2020 г. по гр.д. № 3231/2018 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, четвърти състав, в частта, с която законната лихва върху допълнително определеното от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева е присъдена от 17.09.2016 г., а не от датата на ПТП – 09.05.2015 г., вместо което постановява:
За начален момент, от който ЗД „Бул инс“ АД дължи законна лихва върху присъденото в полза на А. С. Ф. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, определя датата 09.05.2015 г.
ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да заплати на А. С. Ф. сумата 1 300 лева – разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |