Р Е Ш Е Н И Е № 319 гр. София, 04.07.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Ст. Бумбалова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1752 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Х. Т. Л. за възобновяване на ВНОХД № 436/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 120/21.04.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 21/18.11.2010 г. по НОХД № 125/2009 г. на районен съд - Първомай. С тази присъда подсъдимият Х. Т. Л. е бил признат за виновен в това, че на 14.06.2008 г., в с. Градина, община Първомай, управлявал собствения си л. а. „Ауди” А4 С ДК [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда - 1, 26 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което на основание чл. 343б ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и кумулативно на основание чл. 343г лишаване от правоуправление за срок от 1 година. В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи за присъствие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че осъждането му е почивало на предположения, тъй като не е било установено по несъмнен начин той да е управлявал автомобила след употреба на алкохол. Кръвната проба не е била взета непосредствено след претърпяното ПТП, а в болничното заведение, където са му били правени вливания с неизвестно химическо съдържание, които са могли да имат за ефект формиране на алкохоли. Претендира се отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е било депозирано в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество обаче, ВКС намери, че то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а именно дали подсъдимият е управлявал автомобила си след като е употребил алкохол в концентрацията, установена по надлежен ред, е бил правилно разрешен. Извършената процесуална работа и мотивите на двете инстанции демонстрират, че тезата на подсъдимия за възможно повлияване на резултата от кръвната проба за алкохол от използвани медикаменти след приемането му в болницата, е била проверена и отхвърлена на основата на заключението на Комплексна съдебномедицинска и химическа експертиза, поддържано от вещите лица в с. з., ведно с направените от тях допълнения. При експертното изследване е било констатирано, че преди вземане на кръв с оглед установяване на употреба на алкохол, на Л. са били направени позволените съобразно медицинската практика вливания с разтвор на 0, 9 % натриев хлорид и 5 %глюкозен серум (за подобряване на сърдечно-съдовата дейност и енергийни баланс на организма), а също и инжекции с диазепам и валиум (за регулиране дейността на централната нервна система), като нито един от тези медикаменти няма отношение към концентрацията на алкохол в кръвта. Поради това, като е отчел резултата от надлежно взетата и изследвана кръвна проба, както и е съобразил данните за претърпяното от Л. ПТП непосредствено след излизането му от заведението в [населено място], наложило спешното му транспортиране в болницата, законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че той е осъществил състава на чл. 343б ал. 1 от НК, което правно разрешение въззивният съд е потвърдил, излагайки конкретни съображения. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Х. Т. Л. за възобновяване на ВНОХД № 436/2011 г. на Пловдивския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 120/21.04.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 21/18.11.2010 г. по НОХД № 125/2009 г. на районен съд - Първомай. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.