Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
С., 13.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Е. ЧАНАЧЕВА
Е. М.
При участието на секретаря : Н. Т.
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №324/2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.303, ал.1,т.1 ГПК, образувано по молба на [фирма] – [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №197 от 12.04.2009г. по т.д.302/08г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение от 26.10.2007г.по гр.д. 173/01г. на Софийски градски съд.
Молбата за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т.1 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата следва да бъде допусната до разглеждане.
Молителят поддържа, че са налице „нови обстоятелства и писмени доказателства”, предпоставящи наличие на основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Тези доказателства били относими към установяване правото на собственост на ответника по спора, с оглед приетото от въззивния съд за неустановеност на това право. Изложени са подробни съображения свързани с основателността на претенцията, като е посочено, че тези оплаквания били развити в касационната жалба, но касационно обжалване не било допуснато, поради „ формален процедурен мотив” – липса на правен въпрос.Посочено е още, че след влизане на решението на въззивния съд в сила, страната „ положила значителни усилия” и се снабдила с представените в настоящето производство доказателства – заповед № 481/24.11.1971г. на СГНС, разпореждане на Бюрото на МС №116/06.1973г., протокол от 25.07.1974г.между СГНС и МТ, заповед за отчуждаване на недвижим имот №ИК -274/21.08.1975г. на ИК на СГНС, решение по протокол № 9 /24.04.1978г. на СГНС, писмо №1-7614-4/25.04.1978г. на ГДИС и разрешение за строеж №253/01.08.1983г. Според молителя, тези документи установявали правото на собственост на ответното министерство върху обектите, предмет на процесните предварителни договори. Посочено е, че те не били известни на страната при решаване на делото, тъй като за собствеността на ответника страната била представила други доказателства – актове за държавна собственост, които считала, че доказват правото на собственост на продавача и едва от мотивите на възивния съд се изяснило, че поради приетото, с оглед тези актове от съда, следвало да бъдат представени и други допълнителни доказателства. Поддържано е още, че това обстоятелство не било резултат от небрежност на молителя – ищец в производството пред съдилищата, тъй като и решението на първостепенния съд „не било поставяло този въпрос”.
Ответникът по молбата – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията- [населено място], чрез пълномощника си – гл. експерт М. е на становище, че молбата за отмяна е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Молителят не установява наличие на твърдяните от него обстоятелства, обуславящи основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице посоченото отменително основание е необходимо страната да представи новооткрити доказателства, които въпреки положената от нея дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях и тези доказателства биха променили извода на съда за основателността на иска, поради релевантността си за спора. В разглежданият случай представените от молителя като установяващи правото на ответника доказателства - протокол № 9 /24.04.1978г. на СГНС, и разрешение за строеж №253/01.08.1983г. са били представени и приети като доказателства от първостепенния – Софийски градски съд / съотв. стр.104 и стр. 127 на гр.д. 173/01 на СГС/ Нещо повече те са били и обсъждани с въззивното решение / вж. стр. 96 гр.д. 302/08г. на САС./ Или същите не могат, поради това, валидно да обосноват довод по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Въобще, всички представени от молителя документи не съставляват новооткрити обстоятелства, съобразно смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обективират осъществени в периода 1971- 1978г. юридически факти / без разрешението за строеж №253/01г., но то е представено пред СГС/ т.е. преди завеждане на иска, респ. по време на разглеждане на делото, и при водене на процеса с необходимата процесуална активност е могло да бъдат представени, включително и ако Столична община е отказвала издаването на преписи от тях, страната е могла да поиска от първостепенния или от въззивния съд – пред които е следвало да бъдат сочени доказателствата, да бъде задължено третото лице за спора да удостовери определени и осъществени към същия момент юридически факти. Т.е. при изискуема процесуална активност са могли да бъдат представени още пред първата инстанция, както са представени част от тях.
Правно необосновано е разбирането на страната, че мотивите на въззивния съд, досежно недоказаност на правото на собственост върху процесните обекти в лицето на продавача по предварителните договори съставлява обективен факт, който е създал необходимост от представяне на тези доказателства и съответно ги прави новооткрити по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Извън това, че част от тях са били представени пред първата инстанция, то и основателността на иска по чл.19, ал.1 ЗЗД е предполагала пълно и главно доказване на всички факти водещи до извод за възможност за осъществяване на валидна вещна транслация с обявяване на предварителния договор за окончателен, в това число и правото на собственост в лицето на продавача на имотите. Или страната е следвало да установи именно принадлежността на правото на собственост, особено при оспорване на обективираните от актовете за държавна собственост обстоятелства, тъй като тези актове имат само констативен, а не конститутивен ефект и при оспорването им за страната, която се позовава на тях възниква задължение за пълно и главно доказване на оспорения факт. Фактически невярно е посоченото от молителя за това, че първостепенния съд не е третирал в мотивите си правото на собственост в лицето на продавача по предварителните договори. С решението си –/стр.226-229/ изрично първостепенния съд е мотивирал, че собствеността на ответника не е доказана, а и самият молител във въззивната си жалба е навел оплаквания свързани с този извод на съда, като е развил доводи за това, че счита собствеността върху ателиетата на Министерство на транспорта доказана с представените от него доказателства. Основанието по т.1 на чл.303, ал.1 ГПК изисква установеност на конкретните предпоставки на нормата, които както бе мотивирано вече не са налице, като това основание е неприложимо спрямо липсата на процесуална активност на страните за своевременното попълване на делото с доказателства.Ирелевантни към настоящето производство са подробно развитите доводи по съществото на спора, тъй като с произнасянето на ВКС, инстанционния контрол е изчерпан, а само в това производство могат да бъдат правени доводи за неправилност на постановения от въззивната инстанция съдебен акт. Производството по чл.303 ГПК регламентира извънинстанционен контрол, който е пряко обвързан единствено с установеност на наличие на лимитивно изброените хипотези на нормата, а липсата на предпоставките им води до неоснователност на молбата за отмяна.
С оглед изложеното, молбата за отмяна като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] – [населено място] за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение №197 от 12.04.2009г. по т.д.302/08г. на Софийски апелативен съд и оставеното с него в сила решение от 26.10.2007г.по гр.д. 173/01г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |