О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 674 гр. София, 23.11.2011 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ като разгледа докладваното от съдията ВЛАДИМИРОВ ч. гр. дело № 597 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Б. П. Н. от [населено място], чрез своя пълномощник, е обжалвал определението от 09.09.2011 г. по гр. д. № 154/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението от 08.07.2011 г. по делото в частта за разноските, присъдени като юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, в размер на 991 лв. Иска се атакуваното определение да бъде отменено изцяло. Необходимостта от допускане на касационно обжалване на решението се обосновава с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се отнася до приложението на процесуалния закон от въззивния съд, като ограничен от предметните предели на въззивната проверка и при произнасяне по отговорността за разноските, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Ответникът по жалбата – О. д.на МВР – С. изразява становище за нейната недопустимост, като насочено срещу определение извън обхвата на чл. 274, ал. 3 ГПК, а по същество я намира за неоснователна. За да постанови обжалваното определение Бургаският апелативен съд е приел, че липсват основания за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските, определени в размер на 991 лв., като дължимо юрисконсултско възнаграждение и възложени в тежест на ищеца – въззиваем. Счел е, че неоснователността на предявените искове – главен по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР и акцесорен по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обусловена от липсата на пасивна материалноправна легитимация по тях на посочения ответник (ОДМВР – С.), налага дължимостта на адвокатско възнаграждение, поискано своевременно за присъждане, за проведената в интерес на ответника защита по делото от юрисконсулт. Същото е изчислено върху цената на двата иска по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в горния размер, поради което отсъства основание за уважаване на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване на определението на Бургаски апелативен съд, с което същият се е произнесъл по искане по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното от него въззивно решение в частта за разноските. Обуславящият изхода на делото въпрос относно приложението на процесуалния закон от въззивния съд, като ограничен от предметните предели на въззивната проверка и при произнасяне по отговорността за разноските, е от значение за точното прилагане на закона. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна. Пред въззивния съд е било висящо производството единствено по иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, както и първоинстанционното решение в частта на присъдените в полза на ищеца разноски в размер от 2 102. 93 лв. – дължими с оглед благоприятния изхода по спора и по двата предявени иска (макар, че дългът, предмет на главния иск, е погасен чрез плащане в хода на делото). Главния иск – за заплащане на обезщетение по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР, в размер от 26 404 лв., не е бил предмет на въззивна проверка, защото в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила. С него искът е бил отхвърлен, поради изпълнение на задължението от страна на ответника в хода на процеса. По акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД с цена от 634. 54 лв. въззивният съд е приел, че липсва пасивна материалноправна легитимация в лицето на ответника (ОДМВР – С.), поради което го е отхвърлил. В нарушение на процесуалния закон обаче въззивният съд, като се е занимал с въпроса за реализиране отговорността за разноски при определяне размера на последните, е изложил решаващи мотиви за неоснователност не само на акцесорния иск (който е бил висящ пред него), а и на главния иск, производството по който не е било предмет на разглеждане пред този съд. Така правото на ищеца изобщо на разноски е отречено с отмяната на първоинстанционното решение в съответната му част и е прието, че няма основание за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, възложени в тежест на първия, в размер на 991 лв. – определени съобразно цената и на ДВАТА иска, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, за които отсъствали данни да са прекомерни. Отговорността за разноските като гражданско облигационно правоотношение е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Производството пред въззивния съд се е развило само по жалба на ответника против първоинстанционното решение в осъдителната част по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обусловената от това произнасяне част на решението досежно разноските. Съдът не е следвало да се занимава с въпроса за разноските, дължими за частта по иска по чл. 252, ал.1 от ЗМВР, защото производството по него е приключило с влязло в сила решение, като необжалвано. В случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК изискваща кумулативното наличие на две предпоставки за своето приложение – ответникът да не е дал с поведението си повод за завеждане на делото и да признае иска. Едва тогава разноските се възлагат изцяло върху ищеца. При настоящата хипотеза сумата, предмет на иска по чл. 252, ал.1 от ЗМВР, е изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. Без значение е дали е разполагал с одобрени и налични бюджетни финансови средства за такива плащания. Ето защо, въззивното решение в частта за разноските, чието изменение е искано от ищеца по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК и по което е постановено обжалваното определение, е незаконосъобразно относно отмяната на първоинстанционното решение в частта на присъдените разноски за сумата от 2 057 лв., дължими от О. д. на МВР – С. на Б. П. Н. от [населено място]. Произнасянето с отричане на разноски за ищеца над 2 057 лв. до 2 102. 93 лв. характеризира решението в посочената му част като правилно. Това е така, защото юрисконсултско възнаграждение за предявения иск по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР не се дължи, тъй като отговорността за разноските по този иск не е била в предметния обхват на въззивна проверка, доколкото в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила, като необжалвано. Предвид размера на цената на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (търсената сума), възлизаща на 634. 54 лв., по който иск въззивния съд е бил сезиран с жалба срещу решението на окръжния съд и който е намерен от него за неоснователен, то отговорността на ищеца за разноски за тази съответна част от предявените искови претенции, съизмерими с дължимото се юрисконсултско възнаграждение, по чл. 78, ал. 8 от ГПК, е 100 лв. (арг. чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). В обобщение, обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Б. П. Н. от [населено място] за изменение на въззивното решение от 08.07.2011 г. по делото в частта за разноските следва да бъде отменено, както и въззивното решение от 08.07.2011 г. по гр. д. № 154/2011 г. на Бургаския апелативен съд, в ЧАСТТА, с която е отменено решението от 13.04.2011 г. по гр. д. № 44/2011 г. на Сливенския окръжен съд в частта на присъдените разноски за сумата от 2 057 лв., дължими от О. д. на МВР – С. на Б. П. Н. от [населено място] и в ЧАСТТА на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение над 100 лв. до 991 лв., дължими от Б. П. Н. от [населено място] на О. д. на МВР – С.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 09.09.2011 г. по гр. д. № 154/2011 г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯ определението от 09.09.2011 г. по гр. д. № 154/2011 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на ищеца Б.П. Н. от [населено място] за изменение на въззивното решение от 08.07.2011 г. по делото в частта за разноските. ОТМЕНЯ въззивното решение от 08.07.2011 г. по гр. д. № 154/2011 г. на Бургаския апелативен съд в ЧАСТТА, с която е отменено решението от 13.04.2011 г. по гр. д. № 44/2011 г. на Сливенския окръжен съд в частта на присъдените разноски за сумата от 2 057 лв., дължими от О. д. на МВР – С. на Б. П. Н. от [населено място], както и в ЧАСТТА на присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение над 100 лв. до 991 лв., дължими от Б. П. Н. от [населено място] на О. д. на МВР – С.. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.