РЕШЕНИЕ  № 550   София, 15. юли 2010 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на десети юни две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ:           Красимира Харизанова                               Марио Първанов при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3665 по описа на Трето гражданско отделение за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Монтанския окръжен съд от 15.04.2008 г. по гр.д. № 311/2006, с което е отменено частично решението на Монтанския районен съд от 14.11.2003 г. по гр.д. № 1448/2001, като е допусната делба на част от имотите между част от съделителите и са определени квотите им. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправния въпрос за възстановяването на собствеността върху земята, върху която са построени национализираните имоти. По повдигнатия въпрос едни съдилища приемат, че не се възстановява по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ собствеността върху земята на национализираните частни индустриални и минни предприятия, когато тя не е посочена в протокола за изземване, а са посочени само сградите и не е съставен акт за държавна собственост върху земята, а само върху сградите, а други съдилища – че правото на собственост върху национализираната земя се възстановява независимо от това дали е иззета с протокол и дали е съставен акт за държавна собственост. Правилно е второто разрешение. Съгласно чл. 1. от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия се национализират и стават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички частни предприятия от съответните клонове на индустрията. Това означава, че по силата на закона цялото имущество (в т.ч. имотите – земя и сгради) на национализираното предприятие става държавна собственост. Имуществото е отнето с влизането на закона в сила. Как е иззето в последствие национализираното имущество, с протокол или без протокол, както и какво е описано и какво не е описано в протокола, е без правно значение. Няма значение също дали след отнемането държавата е съставила акт за държавна собственост или притежава това имущество без да е съставен съответния акт. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ се възстановява собствеността върху имотите на национализираните частни индустриални и минни предприятия, т.е. част от отнетото (имотите – земя и сгради) се връща по силата на закона при наличието на съответните допълнителни предпоставки. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателите на страните Т, П. и П. М. , са притежавали валцовата мелница “А”, поради което следва да бъде допусната делба на възстановените сгради, но не и на земята, съставляваща имот кад. № 482 в кв. 58 (пред воденичната вада), който е възстановен с решение на кмета на община Б., част от която е в регулация, а останалата извън регулация реална част съставлява имот пл. № 0* където са построени повечето от мелничните сгради. При определянето на дяловете от мелницата на наследниците на П. съдът е съобразил извършената между тях през 1925 г. делба, по силата на която 1/3 от мелницата е получена в дял от синовете му: Михаил – 1/9 + 1/27 = 4/27, К. – 1/27 и Б. – 1/9 + 1/27 = 4/27, който е починал без да остави низходящи, поради което неговият дял се разпределя между преживелите го други наследници на баща му П. Делбата от 1925 г. не е взета предвид при определянето на дяловете от имот пл. № 5* и гората в м. “Д”, тъй като те са възстановени по ЗСПЗЗ и ЗВГЗГФ на наследниците по закон с решение, което има конститутивно действие. Правилно и в съответствие с изискванията на закона съдът е приел, че при допускането на делбата следва да бъдат зачетени правата на наследниците П според извършената между тях делба през 1925 г. При тази делба между тях е поделено както наследственото имущество на П. М. (предмет на процесната делба) така и останалото негово имущество, което той е придобил през живота си. Тази делба е породила действие и при отнемането на процесните имоти, те са отнети не от всички наследници на П. , а от тези, които са ги получили в дял през 1925 г. Независимо от изложеното обаче дяловете на наследниците от това коляно не са определени правилно по отношение на мелницата, тъй като тя е посочена на две места – в дела на М. П. и в общ дял на тримата братя. Тя не е посочена отделно в дяловете на К. и Б. П. Неправилно са определени квотите и по отношение на гората, която по делбата от 1925 г. също е посочена в дела на М. П. и в общ дял на тримата братя, без да е посочена в дяловете на К. и Б. П. По делото не са събрани доказателства за кои имоти на братята Т. , П. и П. М. с план за земеразделяне е възстановен имот пл. № 5* който включва земи зад воденичната вада, различни части от които по делбата от 1925 г. са посочени в дяловете на М. П. и в общ дял на тримата братя. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че наследодателите на страните Т, П. и П. М. , са притежавали валцовата мелница “А” със земята, върху която е построена, съставляваща имот пл. № 482 в кв. 58 (пред воденичната вада), който е възстановен с решение на кмета на община Б. по ЗВСОНИ; земеделска земя извън терена на мелницата (зад воденичната вада), възстановен на страните с план за земеразделяне по ЗСПЗЗ като имот пл. № 5* по КВС и гора в м. „Д”, възстановена по ЗВСГЗГФ като имот пл. № 2* по КВС. След смъртта на П. М. се извършва делба между неговите наследници, като гората, мелницата и други имоти отвъд воденичната вада остават в общ дял на синовете – М. , К. и Б. П. , които поемат и задълженията на наследството, а преживялата съпруга и дъщерите получават други имоти и парично уравнение. В делбата тези имоти са посочени и в дела на единия от синовете – М. П. , но от това не може да се направи извод, че са определени два дяла – един за него и един общ за тримата братя. Единият от братята Б. П. не оставя низходящи след смъртта си, поради което неговият дял се наследява от всички наследници на П. М. Няма касационни оплаквания срещу решението по дяловете в колената на Т. и П. М. . Видно от изложеното следва да бъде допусната делбата на гората и земеделската земя, както и на мелницата заедно със земята върху която е построена. Собствеността върху гората и земеделската земя са възстановени съответно по ЗВСГЗГФ и ЗСПЗЗ. Актовете за възстановяване имат конститутивно действие, но не съществува предположение, че възстановяването е извършено според правата на наследниците по закон. Възстановяването е на наследниците, но кои са наследниците (има ли сред тях недостойни), какви са квотите им, как се отразяват върху тях евентуални завещания и намаляване на завещателни и дарствени разпореждания, както и какво е действието на извършени сделки между наследниците, са отношения, които актът за възстановяване не отчита. Собствеността върху земята на мелницата е възстановена по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и няма правно основание в това отношение да не бъде зачетен административният акт за възстановяване на собствеността от 19.05.1992 г. Една част от земята, върху която са построени повечето от сградите на мелницата (имот кад. № 4* е извън регулацията на селото и е идентична с имот пл. № 0* По отношение на тази част делбата следва да бъде допусната от касационната инстанция. Друга част от земята е идентична с имот пл. № 5* за който е допусната делба с въззивното решение. Останалата част от земята с площ около 2.214 кв.м. е в регулацията на селото и делбата по отношение на нея не може да бъде допусната от касационната инстанция, тъй като по делото не са събрани доказателства за границите й по кадастралния и регулационния план на селото – какви реални части попадат в улици, с какъв регулационен план са предвидени тези улици (кога е влязъл в сила – преди или след 19.05.1992 г., ако е влязъл в сила след тази дата, има ли проведена отчуждителна процедура и др.), поради което делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да допусне техническа експертиза със задача да проследи регулационния статут на тази реална част, като посочи кога са влезли в сила последователните регулационни планове на селото (за дворищна регулация и за обществени мероприятия), за да може съдът да прецени приложена ли е регулацията според ПЗР ЗУТ (дворищната – чрез изплащане в съответните срокове на обезщетенията за придаваеми части, а за обществени мероприятия – чрез съответни отчуждителни мероприятия – за влезлите в сила след 19.05.1992 г. регулационни планове). Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   РЕШИ:   ОТМЕНЯ решението на Монтанския окръжен съд от 15.04.2008 г. по гр.д. № 311/2006 в частта, в която е отхвърлен иска за делба на имот кад. № 482 в кв. 58 по плана на с. В., община Б., както и в частта, в която се определени квотите на съделителите от коляното на П. М. за всички делбени имоти. ДОПУСКА делба на реалната част от имот кад. № 482 в кв. 58 по плана на с. В., община Б., съставляваща имот пл. № 0* по КВС с площ около 1.970 кв.м., при съседи: частта в регулация от имот кад. № 482 в кв. 58 по плана на с. В., община Б., канал пл. № 238 по КВС, имот пл. № 330 по КВС и канал пл. № 239 по КВС; при квоти в коляното на П. М. за: Д. Т. Т. – 12/216, Е. В. И. – 6/216, Т. В. П. – 6/216, И. Р. Ш. – 12/216, А. С. А. – 24/216; в коляното на Т. М. за: И. М. И. – 36/216, Т. Д. Й. 18/216 и В. К. И. – 18/216; а в коляното на П. М. за: Е. М. Д. – 15/216, Д. М. И. – 15/216 М. С. М. – 3/216 П. С. М. – 3/216, Ц. Й. К. – 3/216 Т. Й. К. – 3/216 Е. К. Л. – 15/216 и П. К. М. – 15/216, като посочените квоти в това коляно важат за всички делбени имоти. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Монтанския окръжен съд в частта по иска за допускане на делбата на реалната част от имот кад. № 482 в кв. 58 в регулацията на селото. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Монтанския окръжен съд от 15.04.2008 г. по гр.д. № 311/2006 в частта, в която е допусната делбата на сградите на мелницата, земеделската земя и гората, в частта в която са изключени съделители, както и в частта, в която са определени квотите на съделителите от колената на Т. и П. М. .   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.