РЕШЕНИЕ
№ 50104
София, 02.05.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
секретар Ангел Йорданов,
в открито заседание на 26.09.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1726 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Елит Петрол“ АД (н) срещу въззивно решение на Апелативен съд - Велико Търново.
Касационното обжалване е допуснато в частите, с които, след отмяна на първоинстанционното решение, са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване на предявени в производството по несъстоятелност на „Нафтекс Петрол“ ЕООД вземания за: 1) главница в размер на 22 442 800 лв., заедно с 3 596 464,27 лв. лихва за забава до предявяването на вземанията, претендирани на основание извършено от жалбоподателя погасяване на задължения на длъжника към „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД по сключен между последните две дружества договор за заем от 19.04.2013 г., и 2) главница в размер на 28 500 000 лв., заедно с 1 023 292,50 лв. лихва за забава до предявяването на вземанията, на основание извършено от жалбоподателя погасяване на задължения на длъжника към „Петрол“ АД по договор за заем от 26.10.2006 г. и за дивидент за 2010 г.
Ответникът „Корпоративна търговска банка“ АД оспорва жалбата. Ответникът „Нафтекс Петрол“ ЕООД, както и неговият синдик, не изразяват становище.
За да намери исковете за неоснователни, въззивният съд е изложил следните съображения.
Относно исковете от първата група е приел за установено от фактическа страна, че на 19.04.2013 г. ответникът „КТБ“ АД, кредитор в производството по несъстоятелност, предоставил на третото лице „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД банков кредит в размер на 16 200 000 евро.
На същата дата между кредитополучателя „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД и длъжника “Нафтекс Петрол“ ЕООД бил сключен договор за заем на парична сума в същия размер 16 200 000 евро.
С договори от 19.04.2013 г., сключени с банката, жалбоподателят и длъжникът поръчителствали за кредитополучателя, като се задължили солидарно да отговарят пред банката за всички негови задължения по договора за банков кредит. Същите вземания били обезпечени с поръчителство и от страна на други търговски дружества.
С последващи договори за цесия вземанията по договора за банков кредит били прехвърлени както следва: на 30.12.2013 г. - от банката на „Карне-М“ ЕООД, на 17.09.2014 г. - на „Перфето Консултинг“ ЕООД и на 06.01.2015 г. - на „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД. За прехвърлянията длъжникът бил съответно уведомен.
С допълнително споразумение от 07.01.2015 г., сключено между кредитополучателя и останалите поръчители, било уговорено, че евентуални плащания от страна на поръчителите, в частност ищеца „Елит Петрол“ АД, ще се считат за погашения на задълженията на длъжника „Нафтекс Петрол“ към кредитополучателя „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД по сключения между последните договор за заем от 19.04.2013 г.
На 10.01.2015 г. ищецът и кредиторът по договора за кредит „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД, като последен приобретател на вземанията съгласно горните цесии, било сключено споразумение (протокол за прихващане), с което страните установили съществуването на вземания на ищеца към цесионера за цена по сключени между тях между тях договори за продажба на недвижими имоти и договори за цесия и се съгласили тези вземания – с общ размер 22 442 800 лв. - да бъдат прихванати изцяло срещу задълженията на ищеца като поръчител по договора за банков кредит.
На основание извършеното прихващане, както и уговорката от 07.01.2015 г., че с това прихващане ще се считат погасени и задълженията на длъжника „Нафтекс Петрол“ ЕООД към кредитополучателя „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД по сключения между тях договор за заем, ищецът, с покана, връчена на 10.01.2015 г., е поискал от ответника „Нафтекс Петрол“ ЕООД заплащане на сумата 22 442 800 лв., заедно със съответната лихва.
Относно оспорения от ответника „КТБ“ АД факт на предаване на сумата 16 200 000 евро по договора за заем от 19.04.2013 г. между длъжника „Нафтекс Петрол“ ЕООД и заемодателя „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД, въззивният съд е приел за недоказано тази сума да е постъпила по банкова сметка на заемателя. Извода си е основал на заключението на икономическата експертиза, съгласно което процесният договор за заем от 2013 г. е осчетоводен и при двете дружества, но не е налице първичен счетоводен документ за превод на заемната сума.
Въз основа на така установените обстоятелства и извода за недоказаност заемната сума да е била предадена на заемателя въззивният съд е приел от правна страна, че поради реалния характер на договора за заем същият се явява лишен от предмет, съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Приел е по-нататък, че и последващите цесии, както и свързаните допълнителни споразумения и прихващания, също са нищожни поради липса на предмет.
Касационното обжалване на въззивното решение в тази част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно задълженията на въззивния съд при оценка на експертното заключение. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС (напр. решение № 14/02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г. на ВКС, III г. о., и цитираната там практика), съгласно която заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото, като съдът не е длъжен да го възприеме, но е длъжен да прецени доказателствената му стойност съобразно обосноваността му и съответствието му с установени с други доказателствени средства факти.
В разглеждания случай въззивният съд се е отклонил от така установената практика, доколкото при преценката на доказателствената стойност на заключението не е съобразил свързаното със спорния факт писмено доказателство - извлечение от банковата сметка на „Нафтекс Петрол“ ЕООД (л. 234 от първоинстанционното дело), представено с допълнителната искова молба и неоспорено от ответника с допълнителния отговор. Според това извлечение на 26.04.2013 г. по сметката на „Нафтекс Петрол“ ЕООД е постъпило плащане от „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД в размер на 31 527 593,28 лв. с посочено основание на плащането „по договор“, като и двете сметки (на наредителя и на получателя) са били водени именно от ответника „КТБ“ АД. Така представеният документ по същността си представлява извлечение от счетоводните книги на този ответник, поради което, както и предвид липсата на възражение документът да не отразява вярно счетоводните записвания, се явява противопоставимо на „КТБ“ АД писмено доказателство. С оглед последното в тежест на ответника „КТБ“ АД е при евентуално оспорване на верността на собствените си счетоводни записвания да установи, че отразеното в счетоводните книги заверяване на сметката на получателя с процесната сума е невярно. Оспорване в този смисъл от страна на ответника обаче не е направено, нито са ангажирани съответните доказателства.
С оглед горното следва да се приеме за доказано заверяването на сметката на заемателя със сумата 31 527 593,28 лв. При отчитане на обстоятелството, че плащането незначително следва по време сключването на процесния договор за заем, липсата на твърдения и доказателства в периода на плащането между страните по него да са съществували и други отношения, към които това плащане да се отнася, както и надлежното отразяване на вземането/задължението по договора за заем в счетоводствата на двете дружества (заемодател и заемател), следва като краен извод да се приеме за установено, че сумата по договора за заем е била предадена от заемодателя на заемателя, оттук и че е възникнало на основание договора за заем задължението на „Нафтекс Петрол“ ЕООД да върне заетата сума на заемодателя, което задължение се твърди да е било погасено в резултат на твърдяното от ищеца прихващане. Поради това в тази част въззивното решение се явява неправилно, доколкото изложените от въззивния съд съображения, основани върху извода за недоказаност на предоставянето на заемната сума и обусловили крайния извод за неоснователност на исковете, са формирани в резултат на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, изразяващо се в необсъждането на експертното заключение във взаимната му връзка с останалите доказателства по делото.
При извода, че е съществувало задължението по договора между „Нафтекс Петрол“ ЕООД и „Ойл Енерджи“ ЕООД на обсъждане подлежи въпросът дали извършеното с протокола от 10.01.2015 г. прихващане на вземанията на „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД срещу посочените в протокола вземания на ищеца е породило погасително действие спрямо цедираните вземания по договора за банков кредит, оттук и спрямо задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД по договора за заем съгласно предвиденото в споразумението от 07.01.2015 г.
Единственото доказателство в тази насока е самият протокол за прихващане (л. 126), според който насрещните вземания на ищеца са описани като сбор в общ размер 10 752 800 лв. от отделни вземания за цената на продадени недвижими имоти по 19 броя нотариални актове, посочени в протокола, както и вземания в размери 1 290 000 лв., 5 400 000 лв. и 5 000 000 лв. по три броя договори за цесия, описани само с датите си на сключване, без посочване на вида, основанието, размера и длъжника по прехвърляното вземане. Посочените в протокола нотариални актове и договори за цесия не са представени като доказателства по делото. Като допълнително доказателство в тази насока обаче по искане на ищеца в откритото заседание на 18.05.2018 г. първоинстанционният съд е допуснал счетоводна експертиза със задача въз основа на доказателствата по делото и счетоводните книги на ищеца и „Кристъл Асет Мениджмънт“ да установи съществуването и размера на насрещните вземания, посочени в протокола за прихващане предвид счетоводните записвания на дружествата. Депозираното заключение е било прието в заседанието на 28.06.2018 г., без обаче съдът и страните да констатират, че с това заключение поставената задача не е била изпълнена. В съобразителната част на заключението се описват единствено вземанията на „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД, придобити с цесията от 06.01.2015 г. и счетоводното отразяване на резултата от прихващането от 10.01.2015 г. В заключителната част вещото лице, макар и да е посочило, че изводите се отнасят до „насрещните вземания“, е дало заключение, че според счетоводните записвания вземанията са отразени при ищеца по счетоводна сметка 499 - Други кредитори, а при „Кристъл Асет Мениджмънт“ ЕООД - по счетоводна сметка 498 - Други дебитори, т. е. по сметки, отразяващи задълженията на ищеца, респ. вземанията на цесионера. Следователно не е изпълнена поставената на вещото лице задача, което първоинстанционният съд е следвало да констатира и служебно. Поради това и независимо от неправилността на въззивното решение в обсъжданата част съобразно посоченото по-горе, спорът не може да бъде решен по същество поради допуснатата непълнота на доказателствата, с оглед на което след отмяна на въззивното решение в тази част делото следва да бъде върнато за повторно разглеждане от въззивния съд със служебно назначаване на експертиза със същата задача.
По втората група искове въззивният съд е приел за установено, че на 26.10.2006 г. е бил сключен договор за заем за приходи от облигации, с който „Петрол“ АД се е задължил да предостави на „Нафтекс Петрол“ ЕООД заем в размер на 55 000 000 лв.
С договор от 02.03.2015 г. със страните по договора за заем ищецът встъпил изцяло в задълженията на длъжника „Нафтекс Петрол“ ЕООД по договора за заем, поемайки солидарна отговорност за тях.
На 31.08.2015 г. ищецът и третото лице „Петрол“ АД, като установили съществуването на вземания на ищеца в размер на 9 838 348,21 лв. по договор за закупуване на гарантирани еврооблигации от 15.12.2011 г., се споразумели тези вземания – до размер на 9 000 000 лв. - да се прихванат срещу задълженията на ищеца по договора за заем от 26.10.2006 г.
На 11.05.2011 г. Управителният съвет на „Петрол“ АД, в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол“ ЕООД, взел решение за изплащане на дивидент за сметка на печалбата за 2010 г. в размер на 22 916 000 лв.
С допълнително споразумение от 02.03.2015 г. ищецът встъпил като съдлъжник в задължението на “Нафтекс Петрол“ за заплащане на дивидент.
На 30.03.2016 г. „Петрол“ АД отправило до ищеца изявление, с което, признавайки свои задължения към ищеца в размер на 28 500 000 лв., произтичащи от договор за продажба на еврооблигации от 15.12.2011 г., прихванало срещу тези задължения вземането си за дивидент – изцяло, а частично – до размер на 5 585 126,85 лв. - и остатъка от вземанията си по договора за заем от 2006 г.
С покана, връчена на 30.03.2016 г., ищецът поискал от длъжника заплащането на сумата 28 500 000 лв., заедно с лихви.
По въпроса относно предаването на сумата 55 000 000 лв. по договора за заем от 2006 г. въззивният съд е приел, че като доказателства по делото са събрани 2 бр. партидни листове от счетоводството на „Райфайзенбанк (България)“ АД, съгласно които на 27.10.2006 г. „Петрол“ АД е превело по сметка на „Нафтекс Петрол“ ЕООД сумите 75 032 000 лв. и 43 016 000 лв. с посочено основание „съгласно договор“, като заемът е бил съответно отразен в счетоводните книги, вкл. в годишните финансови отчети за 2006 г., на двете дружества. Като краен извод е приел за недоказано сумата по договора за заем да е постъпила по банковата сметка на заемателя, като е изложил съображенията, че независимо от счетоводното отразяване на самия заем в счетоводствата на двете дружества, представените партидни листове отразяват плащания в размери, различни от уговореното в договора (75 032 000 лв. и 43 016 000 лв.), за които освен това не може да установи (с оглед общо посоченото в листовете основание „съгласно договор“) да се отнасят именно към процесния договор за заем. От правна страна е обосновал извод за неоснователност на исковете с оглед нищожност поради липса на предмет на първоначалния договор за заем от 2006 г. (поради недоказаност заемната сума да е била действително предадена на заемателя), както и на следващите сделки.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните, релевантните за делото факти и събраните доказателства. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че задължение на въззивния съд е да обсъди, излагайки самостоятелни мотиви, всички допустими и относими към предмета на спора в пределите по чл. 269 ГПК доказателства, факти и доводи и възражения на страните.
Въззивният съд се е отклонил от посочената практика, доколкото крайния си извод за неоснователност на исковете е основал върху липсата на задължение на ищеца по договора за заем от 2006 г. (предвид недоказаността сумата по заема да е била реално предадена на заемателя „Нафтекс Петрол“ ЕООД). Не е съобразил обаче, че предмет на спорното прихващане са били не само задълженията на ищеца по договора за заем от 2006 г., но и поетото солидарно задължение за заплащане на дивидент съгласно решението на едноличния собственик на капитала на „Нафтекс Петрол“ ЕООД и от 2011 г. и свързаното встъпване на ищеца в този дълг през 2015 г. Във връзка с това не е обсъден изобщо въпросът за съществуването на вземането за дивидент съобразно въведените от страните твърдения и възражения, поради което основаният само върху част от доводите на страните (относно задължението по договора за заем) краен извод за цялостна неоснователност на иска се явява формиран в резултат на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
По съществото на спора в тази част обаче изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. Същите се свеждат до постановяването на решението при наличието на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК по отношение на двама от членовете на въззивния състав с оглед обстоятелството, че същите при решаването на друго дело между същите страни с предмет отрицателен установителен иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, предявен от „КТБ“ АД за несъществуване на регресното вземане на „Елит Петрол“ АД срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД, основано на частично - до размер на 9 000 000 лв. - погасяване на задълженията на „Нафтекс Петрол“ ЕООД по същия договор за приходи от облигации от 26.10.2006 г. - са изразили становище по съществуването на част от юридическите факти, включени в предмета и на настоящото дело (съществуването на договора за заем и предоставянето на сумата по него), както и по техните последици. Поддържа се също противоречие в правните мотиви с довода, че въззивният съд от една страна е приел, че договор за заем не е сключен, с оглед реалния характер на този вид договор и липсата на предаване на заетата сума, а от друга страна - че същият договор е нищожен поради липса на предмет. По отношение на извода за недоказаност на предаването на заетата сума неправилност на решението се обосновава с доводите, че несъвпадането на размера на заемната сума с размера на извършените банкови преводи не изключва предоставянето на заема с оглед частичното съвпадане на размера и възможността разликата да е преведена на друго основание. В тази връзка се позовава и на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ТЗ относно доказателствената стойност на записванията в счетоводните книги на търговците с аргументите, че при липсата на поставена конкретна задача на вещото лице да изследва и наличието на първични счетоводни документи и при липсата на съответно оплакване във въззивната жалба, въззивният съд не е разполагал с възможността да откаже да кредитира заключението под предлог, че същото не се основава на такива първични документи. Изтъква се също, че с оглед момента на сключване на договора за заем сроковете за съхраняване на първичната счетоводна документация са изтекли, поради което липсата на такава не може да обоснове извод за нередовност на воденото счетоводство. Позовава се и на извънсъдебните признания на задължението, направени в договора за встъпване в дълг и анекса към него, при липсата на доказателства за твърдяната от ответника симулативност. Накрая, изтъква се и неправилност на съображенията на въззивния съд относно приетата нищожност на последващи прехвърляния на вземания предвид липсата на такива прехвърляния, относими към разглежданите в тази част искове.
Оплакването за допуснато нарушение по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е неоснователно. В мотивите към т. 2 от ТР № 1/2023 г. на ВКС-ОСГТК е обобщена практиката по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, относима към разглежданата хипотеза, а именно че основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните и да бъдат направени различни правни изводи. С оглед така установената практика предходното произнасяне по спор, частично съвпадащ по предмета си с разглеждания по-късно спор, само по себе си не представлява обстоятелство, обосноваващо основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. В разглеждания случай други обстоятелства, извън това произнасяне, не се твърдят и не се установяват, поради което оплакването следва да се приеме за неоснователно.
Неоснователни са и оплакванията по същество. На първо място, съдържащите се в договора за встъпване в дълг и анекса извънсъдебни признания на задължението като доказателства са непротивопоставими на ответника „КТБ“ АД, който не е страна по тези споразумения и участник в съставянето на материализиращите ги документи, поради което при наличието на изрично оспорване в тежест на ищеца като позоваващ се на благоприятните за себе си последици е да установи всички предпоставки за възникване на тези последици, включително съществуването на задължението, чието погасяване е поставено в основата на претендираното регресно вземане. На второ място, не се установява и необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд при формирането на крайния извод за недоказаност на предоставянето на заемната сума, нито неправилност на правните изводи по чл. 55, ал. 1 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК. Съобразно установената последователна практика по приложението на тези разпоредби, доказателствената стойност на счетоводните книги е в зависимост от редовността на счетоводството, в частност от документалната обоснованост на счетоводните записвания, т. е. наличието на първични счетоводни документи, като при спор в тежест на позоваващата се на счетоводните записвания страна е да докаже верността им. В разглеждания случай ответникът „КТБ“ АД изрично е оспорил доказателственото значение на счетоводните записвания, като е поддържал оспорването си и с въззивната жалба, където изрично е заявил, че заключението на вещото лице се основава единствено на счетоводните записвания на двете страни, без да се отчита посоченото в партидните листове основание „по договор“. Оспорването по този начин на относимостта на партидните листове към изследваната стопанска операция имплицитно включва в себе си и възражение за липса на първична счетоводна документация, която да обоснове съответните вторични счетоводни записвания. Във връзка с това следва да се подчертае, че партидните листове, за разлика от обсъденото по-горе във връзка с първата група искове извлечение от сметка, отразяват записванията по счетоводните книги на друга банка и поради това са непротивопоставими на ответника „КТБ“ АД. При липсата на други доказателства, респ. доказателствени искания от страна на ищеца с оглед неподаването на отговор на въззивната жалба и неявяването в съдебно заседание с изричното изявление за липса на други доказателствени искания, направено с депозираната преди заседанието молба от 01.10.2019 г., за въззивния съд не съществува задължението за служебно назначаване на експертиза за издирване на други първични счетоводни документи, на чието съществуване ищецът не се е позовал. Следва да се отбележи също, че е неоснователно и позоваването на изтичането на сроковете за съхранение на счетоводната документация, доколкото изтичането на тези срокове не означава само по себе си и действително унищожаване на документацията. Последното като факт от значение за преценката за редовност на счетоводните книги подлежи на самостоятелно установяване, каквото в случая от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, не е проведено. Що се отнася до оплакванията за неправилност на правните изводи на въззивния съд - за нищожност на договора за заем поради липса на предмет и за нищожност на последващи прехвърляния на вземания, следва да се посочи, че макар и сами по себе си основателни, същите не могат да обосноват краен извод за основателност на исковете предвид правилността на обуславящия правен извод за несъществуване на твърдяното задължение по договора за заем, на чието погасяване се основават претендираните регресни вземания.
Накрая, основателно е оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на обсъждане на въпроса за погасяването на второто от твърдените задължения на длъжника „Нафтекс Петрол“ ЕООД за заплащане на дивидент. Действително в тази насока от страна на въззивния съд мотиви не са изложени, поради което крайният извод за цялостна неоснователност на исковете се явява неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Независимо от това като краен резултат решението следва да бъде потвърдено в тази част след произнасяне на касационната инстанция, доколкото по този въпрос не се налага повтарянето или извършването на нови процесуални действия по смисъла на чл. 293, ал. 3 ГПК. По същество не се установява възникването на задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД за заплащане на дивидент по следните съображения. Единствените доказателства в тази насока са представеното решение на УС на „Петрол“ АД в качеството на едноличен собственик на капитала на „Нафтекс Петрол“ ЕООД за разпределение на дивидент за сметка на печалбата за 2010 г. и извънсъдебното признание на страните по договора за встъпване в дълг от 02.03.2015 г. Така представените доказателства, като частни документи, неподписани от ответника „КТБ“ АД, респ. като извънсъдебни признания на лица, различни от него, са му непротивопоставими, поради което в тежест на ищеца е да установи фактическия състав на задължението за дивидент, а именно не само решението за разпределяне на печалбата, но и наличието на такава печалба. Общо направеното оспорване ответникът „КТБ“ АД е конкретизирал във въззивната си жалба, изрично позовавайки се на липсата на доказателства за наличие на печалба, но независимо от това и във въззивното производство ищецът не е ангажирал съответните доказателства в тази насока. Не се установява следователно в тежест на ответника „Нафтекс Петрол“ АД да е възникнало задължение за заплащане на дивидент, оттук и извършеното с изявлението от 30.03.2016 г. прихващане следва да се приеме за непородило погасително действие, поради което и за ищеца не са възникнали претендираните регресни вземания, съответно в тази част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на касационното производство и доколкото отговорността за разноски е в зависимост от уважените, респ. отхвърлените части от исковете, по разноските следва да се произнесе въззивният съд при повторното разглеждане на делото, съобразявайки цялостния изход на спора, вкл. влезлите в сила части от решението. При същите условия въззивният съд следва да се произнесе и по държавните такси по всеки от исковете за всички инстанции (чл. 694, ал. 7 ТЗ).
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 271/20.11.2019 г. по т. д. № 259/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Елит Петрол“ АД искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване на вземания срещу „Нафтекс Петрол“ ЕООД в размер на 22 422 800 лв. главница по регресно вземане на основание погасяване на задължение на „Нафтекс Петрол“ ЕООД към „Ойл Енерджи Трейдинг“ ЕООД по договор за заем от 19.04.2013 г., 3 397 066,89 лв. лихва за забава за периода 10.01.2015 г. - 06.07.2016 г. и 187 397,38 лв. лихва за забава за периода 07.07.2016 г. - 05.08.2016 г., както и относно държавните такси и разноските, и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане в същата част съобразно мотивите на настоящото решение.
Оставя в сила решение № 271/20.11.2019 г. по т. д. № 259/2019 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в останалите допуснати до касационно обжалване части.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: