3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 402 София, 28.06.2011 година Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 289/2011 година. Производство по чл. 274 ал. 3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от С. Я. против определение на Окръжен съд – Шумен по ч. гр. д. № 152/2001 г., с искане да бъде отменено и е приложено изложение на основания за касационно обжалване. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на Я. срещу В. Г. – баща на роденото от фактическото им съжителство дете Г. на 14. 3. 2001 г. за предоставяне на родителските права върху детето, определяне на режим на лични отношения между детето и бащата, присъждане на издръжка на детето в размер на 100 лв., дължима от бащата, за издаване на разрешение за задграничен паспорт на детето без съгласието на бащата и за разрешение за пътуване на детето Г. извън Р Б. без съгласието на бащата. Искът е предявен пред Районен съд [населено място] пазар, където е постоянният адрес на ищцата и ответника. Новопазарският районен съд с определение от 21. 2. 2011 г. е прекратил производството по делото – гр. д. № 910/2010 г., като недопустимо. Съдът приел, че не е налице правен интерес за предявяване на главния иск за упражняване на родителските права върху детето поради липса на доказателства за наличие на спор между родителите, както и липса на данни за спор за акцесорните искания – разрешения за пътуване на детето извън Б., издване на задграничен паспорт и присъждане на издръжка. Шуменският окръжен съд с определение от 8. 4. 2011 г. по ч. гр. д. № 152/2011 г. е потвърдил определението на районния съд, но по други съображения. Въззивният съд се е позовал на събраните по делото доказателства, че ищцата и детето Г. са се установили трайно в Р Г. и обичайното местопребиваване на детето е в [населено място], Г. преди и към момента на предявяване на иска. Съдът се е позовал на чл. 8, ал. 1 от Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на ЕО от 27. 11. 2003 год., че съдилищата на държава –членка са компетентни по дела, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайното местопребиваване в тази държава –членка по време, когато съдът е сезиран. С изложението към частната касационна жалба е направено искане за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по въпроса за компетентността на българския съд по дела за родителската отговорност, когато детето има обичайно местопребиваване в друга държава-членка на ЕС, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая, обаче, решаващо значение има не преценката на съда за компетентния съд, а самото му действие на извършване на такава преценка и последвалото прекратяване на производството. Съгласно чл. 7 ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението на делото и когато се касае за действия относно подсъдността на делото, сезираният български съд е оправомощен служебно да повдига възражение за неподсъдност само в два случая – при родова неподсъдност и при неподсъдност по местонахождение на недвижимия имот – чл. 119, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба възражение за неподсъдност може да се прави само от ответника в срока за отговор на исковата молба. Видно от досието на първоинстанционното производство по делото такова възражение не е направено от страна на ответника, чрез неговия особен представител адвокат М.. Производството по делото е валидно образувано пред Районен съд Нови пазар съгласно чл. 107, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като се има предвид, че двете страни имат постоянен адрес в същия град. Международната компетентност на българския съд е налице съгласно чл. 4, ал. 1, т. 2 КМЧП, тъй-като ищцата и детето са български граждани. При това положение съдът не е имал основание да откаже разглеждане на делото съгласно принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК. След като ответникът не е направил възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът недопустимо е повдигнал възражение за непосъдност на делото пред българския съд, т. е., се е занимал и произнесъл по въпрос, който не е поставен от страните и е извън предмета на делото. Позовайки се на Регламент № 2201/2003 г., въззивният съд не е отчел принципното разрешение по чл. 12, ал. 3, б. „б” от Регламента, че компетентността на съдилищата може да бъде изрично или по друг недвусмислен начиен приета от носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето. В случая, изразеното от представителя на ответника становище за допустимост на исковете, липсата на възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК и очевидния от гледна точка на житейската практика, интерес на детето за издване на български международен паспорт и разрешение за пътуване извън Р Б. /въпроси които са извън компетентността на държавната администрация в Р Г./ са обстоятелства, които съдът е следвало да съобрази. По изложените съображения, касационният съд счита, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на определението на въззивния съд на основание чл. 1, предложение последно от Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГКТК - произнасянето на въззивния съд по въпроса за подсъдността на сезирания български съд е от значение за недопустимостта на обжалваното определение. Същото следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК, във връзка с чл. 278 ал. 4 ГПК, тъй-като съдът се е произнесъл по непредявено от ответника възражение за неподсъдност и делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА частно касационно обжалване на определението от 8. 4. 2011 г. по ч. гр. д. № 152/2011 г. на Шуменския окръжен съд по жалбата на С. Я.. ОБЕЗСИЛВА определението на Шуменския окръжен съд от 8. 4. 2001 г. по ч. гр. д. № 152/2011 г. и определението на Новопозарският районен съд от 21. 2. 2011 г. за прекратяване на производството по гр. д. № 910/2010 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на разглеждането му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: