Р Е Ш Е Н И Е № 9 гр. София, 25 януари 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 2961 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения Д. М. Я. за възобновяване на ВНОХД № 337/2011 г. на Добричкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 181/13.10.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 17/20.05.2011 г. по НОХД № 71/2011 г. на Районен съд - Каварна. С тази присъда подсъдимият Д. М. Я. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК за това, че на 28.12.2010 г. в условията на опасен рецидив и при предварителен сговор с К. А. А., отнел от свинекомплекс в село С. 15 бр. метални хранилки, собственост на [фирма] Варна, на обща стойност 1500 лв., без тяхно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, приспадайки предварителното му задържане от 29.12.2010 г. Със същата присъда подсъдимият Я. е бил признат за невинен и оправдан по обвинението за извършени при продължавано престъпление 2 кражби в периода септември – декември 2010 г. – на 1 бр. бойлер и 3 бр. прасета при опасен рецидив, чрез използване на МПС и предварителен сговор с подсъдимия Х. А.. В лично изготвеното от осъдения искане, се сочи, че с оглед повдигнатите обвинения за три отделни деяния му е било отказано приключване на делото със споразумение. Той обаче е бил оправдан за две от тях и осъден само за едно на 3 години, като по него щетите са били възстановени. Затова иска делото да се върне за ново разглеждане на първата инстанция с оглед сключването на споразумение и налагане на наказание под минимума. В с. з. пред ВКС осъденият лично и чрез служебния си защитник поддържа искането за възобновяване. Допълнително, но не по начина и в срока по чл. 351 ал. 3, вр. чл. 426 от НПК, служебният защитник изтъква доводи за частична липса на мотиви и неправилна правна квалификация на деянието, за което Я. е бил осъден, както и несправедливост на наказанието. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият моли делото да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Съобразно съдържанието на направеното от осъдения искане, което не е било допълвано по реда на чл. чл. 351 ал. 3, вр. чл. 426 от НПК, изводимото основание за възобновяване е по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 3 от НПК. Същият е недоволен от наказанието, което счита , че е могло да бъде определено под минимума, ако производството по делото е приключило със споразумение и се отчете, че причинените вреди са били възстановени. Преди всичко ВКС констатира, че липсват данни подсъдимият Я. да е искал в която и да е фаза на производството делото да приключи със споразумение, независимо от предоставените по НПК възможности, като съответно не е бил постановяван и отказ за това. В този аспект, след като тази процедура не е била използвана, то не е имало и основание за налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК. Още по-малко основание има ВКС да връща делото на първата инстанция, за да се приложат правилата за споразумението (по глава ХХІХ), каквото никога не е било инициирано. По отношение оплакването за размера на наложеното му наказание за деяние, квалифицирано по чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, вр. чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК ВКС не намери основание за прилагане на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК поради това, че щетите са били възстановени. Съобразно установените по делото фактически обстоятелства 15-те броя метални хранилки действително са били върнати на собственика след разкриване на престъплението и преди да бъдат нарязани за желязо, каквото е било първоначалното намерение на двамата дейци. Това обстоятелство обаче, преценено самостоятелно и в съвкупност с приетите от първата инстанция и потвърдени от въззивната данни със смекчаващо значение – самопризнания, облекчили разследването и тежко материално и социално положение, не подкрепят извод за наличие на предпоставките по чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, а единствено за определяне на наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства. Това е било сторено, като на Д. Я. е наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода или съобразно минимума, предвиден в чл. 196 ал. 1, т. 2, вр. чл. 195 ал. 1, т. 5 от НК. То правилно е било потвърдено от въззивния съд, за което са изложени ясни мотиви (а доколкото липсва страница от същите, то тя не касае осъдения Д. Я.). В потвърдения размер наказанието лишаване от свобода е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и то е справедливо. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Д. М. Я. за възобновяване на ВНОХД № 337/2011 г. на Добричкия окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 181/13.10.2011 г., с което е била потвърдена присъда № 17/20.05.2011 г. по НОХД № 71/2011 г. на Районен съд - Каварна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.