Р Е Ш Е Н И Е № 504 гр. София, 08 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2459 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане на осъдения И. Т. Г., депозирано на 18.08.11 г, за възобновяване на ВНОХД № 391/11 по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено решение № 117 от 26.07.11, с което е потвърдена присъда на Русенски районен съд № 102 от 10.05.11, по НОХД № 550/11, с която молителят е признат за виновен в това, че на 27/28.09.2010 г в [населено място], Р., при условията на опасен рецидив, след като се е сговорил предварително с Д. Т. И., в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС и техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 720, 10 лв, от владението на [фирма], [населено място], без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при строг” режим, настаняване в затворническо общежитие от закрит тип, със зачитане на предварителното задържане. С искането на осъдения Г. се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Изтъква се, че незаконосъобразно му е отказано сключване на споразумение, респективно, провеждане на съкратено съдебно следствие, че е лишен от възможността да бъде санкциониран, при условията на чл. 55 НК, че му е отказано събирането на нови доказателства, че депозираното от него признание е преценено като отегчаващо обстоятелство, че наложеното му наказание е несправедливо, доколкото самопризнанието му не е взето предвид за смекчаване на наказанието, а въпреки липсата на признание от другия подсъдим той е получил същото по вид и тежест наказание. Иска се делото да бъде възобновено и да бъде смекчено наказателноправното положение на осъдения / формулирано от него като връщане на делото за ново разглеждане с оглед сключване на споразумение или провеждане на съкратено съдебно следствие /. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения пледира за уважаване на искането. Осъденият Г. моли искането да бъде уважено. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, при спазване на законоустановения срок по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло по общия ред, тъй като не са били налице основанията за провеждане на някоя от диференцираните процедури по Гл. 27 или Гл. 29 НПК. Молителят е депозирал искане за приключване на делото със споразумение, но такова не е можело да бъде постигнато, тъй като е била налице хипотезата на чл. 381, ал. 3 НПК / невъзстановени имуществени вреди от престъплението /. Отделен е въпросът, че е липсвало съгласие на прокурора за приключване на делото по реда на Гл. 29 НПК. На следващо място, подсъдимите не са сезирали съда с искане за провеждане на процедурата по Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, а и това не е могло да стане предвид процесуалната позиция на подсъдимия И., отрекъл участието си в престъплението. Неоснователно е оплакването на молителя, че му е отказано събиране на нови доказателства, тъй като, видно от протоколите на съдебните заседания пред инстанциите по същество, той или защитата му не са правили такива искания. В същото време, приложените доказателствени източници са достатъчни за правилното решаване на делото, тоест, за съдилищата и служебно не е възникнала необходимост от събиране на нови доказателства. По изложените съображения, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което липсва основание за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане във въззивната инстанция. Не може да бъде уважено искане за връщане на делото с оглед провеждане на някоя от диференцираните процедури, тъй като такава процесуална възможност поначало е изключена. Друг е въпросът, че когато контролната инстанция намери, че незаконосъобразно е отказано провеждане на процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, тя може да облекчи наказанието, при условията на чл. 58 а НК, респективно чл. 55 НК, без да връща делото за ново разглеждане. Не е допуснато и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Правилно наказателната отговорност на осъдения Г. е индивидуализирана при хипотезата на чл. 54 НК. Отчетени са обстоятелствата, имащи значение за вида и размера на наказанието, както и целите по чл. 36 НК. Самопризнанието на молителя, което, по същество, е частично самопризнание, е отчетено като смекчаващо обстоятелство, наред с отегчаващите такива: завишената му лична степен на обществена опасност, предвид данните за обремененото му съдебно минало, и високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние. Наложеното наказание: четири години „лишаване от свобода” е съответно на релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства и целите по чл. 36 НК, тоест, се явява справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК / то е близко до минималното възможно за съответната правна квалификация, което е три години „лишаване от свобода” /. Що се отнася до наказанието на другия осъден, то е съобразено с обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на неговата отговорност. В случая, то не се различава по вид и тежест от наказанието, наложено на молителя, независимо че хипотетично е налице такава възможност, тъй като обстоятелствата, имащи значение за вида и размера на наказанието се преценяват поотделно за всеки от подсъдимите. По отношение на осъдения Г. не са налице предпоставките по чл. 55 НК, тъй като е отчетено само едно смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно: самопризнанието му, което не е достатъчно, за да изпълни изискванията на чл. 55 НК / известно е, че чл. 55 НК се прилага при кумулативното наличие на две предпоставки: 1/ многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, 2/ преценката, че и най-лекото, предвидено в закона, наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното /. Ето защо, липсват основания за смекчаване на наказателноправното положение на молителя, а искането му в тази насока не може да бъде удовлетворено. По тези съображения, искането се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Т. Г. за възобновяване на ВНОХД № 391/11 по описа на Русенски окръжен съд, по което е постановено решение № 117 от 26.07.11, с което е потвърдена присъда на Русенски районен съд № 102 от 10.05.11, по НОХД № 550/11. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: