Р Е Ш Е Н И Е     №  394   София,  06 октомври  2009 година       В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 30 септември, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румен Ненков                                                      ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Елена Авдева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 415/2009 година.     Касационното производство е образувано по жалба на подс. Д. Й. Т. и М. Д. И. – двамата от гр. Н., чрез техния защитник – адвокат М, против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 69/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложените наказания – явно несправедливи. Искането е за неговата отмяна и оправдаване изцяло на подс. Т. , а подс. И. – по първоначалното обвинение.   Представителят на Върховната касационна прокуратура, в съдебно заседание е изразил становище, че жалбата е неоснователна.   Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по реда на чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С въззивно решение № 70/09.06.2009 г., Бургаският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 8/07.04.2009 г., на Сливенския окръжен съд, постановена по нохд № 497/2008 г., с която подс. Д. Й. Т. и М. Д. И. са били признати за виновни в извършено, в съучастие като съизвършители на 12.08.2008 г., в гр. Н., престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода за всеки един, при „общ” първоначален режим за Т. и при приложение на чл. 66, ал. 1 НК, за И. с три годишен изпитателен срок. Оправдал е подс. Т. по обвинението му по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК, произнесъл се е за веществените доказателства и по направените разноски.     По довода в жалбата, за допуснато нарушение на закона:   Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно.   Възраженията в тази връзка се свеждат до твърдения, за допуснато от въззивния съд нарушение на закона поради неправилна квалификация на деянието за подс. И. и за липса на доказателства за извършено престъпление от подс. Томанов.   При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл. 348 НПК, направеният извод, за доказаност на предмета, на престъплението и от там за съставомерноста на деянието, по посочения текст от НК и за двамата подсъдими, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните писмени, гласни и веществени доказателства, както и експертни заключения. Следователно, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения.становените данни от доказателствените източници, правилно оценени и от тази съдебна инстанция, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са я мотивирали да приеме, че е осъществен състава на посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводът, че се касае за извършено престъпление по посочения в решението текст от НК, е законосъобразен. Второинстанционният съд подробно в мотивите си, е обсъдил събраните доказателства, направените също такива възражения и е изложил подробни съображения, досежно съставомерността и квалификацията на деянието. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на въззивният съд относно потвърждаването на осъдителната присъда и счита, че изложените мотиви в нейна подкрепа, излагат ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.   Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивният съд фактически положения. В тези параметри, с оглед действията на двамата подсъдими по закупуването, държането и упражняването на фактическата власт върху наркотика, предмет на престъплението – 60.762 гр. “., в смес с парацетамол и кофеин, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. Т. и И. , са осъществили състава именно на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 НК.частието на И. в осъществяване на деянието, като съизвършител е безспорно. От своя страна, Т. е закупил инкриминирания наркотик от непознато лице /безспорно установено/, вкл. и от неговите обяснения, известно време е имал фактическата власт върху него, лично го е изпробвал изпушвайки цигара съдържаща част от това вещество и установил ниското му качество, поради малкото съдържание на наркотичния компонент. По свое желание, с цел укриване и безпрепятствено транспортиране на наркотика го предал на И. , която го скрила в пазвата си. Затова, настоящата инстанция счита, че няма никакво основание, за уважаване искането за оправдаване на този подсъдим поради несъставомерност на деянието от обективна страна. В тази връзка, правилно е посочено, че извършените от него действия, подробно изброени по – горе, изпълват изцяло съдържанието на правния термин „държане” на високорисково наркотично вещество, а именно осъществяване на фактическа власт върху него. Без правно значение за съставомерността на деянието е прекъсването по негова воля на владението и предаването му на подс. И. , с цел укриване и превозване. Също така е законосъобразен и направеният извод, че в случая е налице и специалната цел за разпространение на наркотика – квалифициращ признак на деянието по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 НК. Правилно тя е обоснована с голямото количество закупен наркотик – 60.762 гр., оборващо възражението, че е предназначен за лична употреба, от данните по делото, че двамата се занимавали с разпространение на наркотици, последващата им дейност, след настоящото деяние, за продажба на това вещество. Поради това е и неоснователно искането на защитата за преквалификация на извършеното от подс. Иванова.   Точна е и констатацията на въззивният съд, че двамата подсъдими са осъществили деянието в съучастие, като съизвършители, по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Правилни са изводите, че са имали общност на умисъла, че са имали фактическата власт върху наркотика, че са действали съвместно преследвайки обща цел.   Неоснователно е и оплакването, че присъдата е била постановена в противоречие с експертните заключения. От назначената в хода на съдебното следствие повторна физикохимическа експертиза, се установяват безспорно съставките на процесното вещество и съдържанието на активно действащия наркотичен компонент диацетилморфин от 6%, а от оценителната фармацевтична експертиза и стойността на инкриминирания наркотик.   С оглед на всичко изложено по това касационно основание, исканията за оневиняване на подс. Т. и за преквалифициране на деянието, на подс. И. , като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.   По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения:   Настоящата инстанция счита и този довод за неоснователен. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса.   При извършената проверка не бяха констатиране нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимите. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Обезпечена е процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за устно изложение по направените доводи. Защитавани са от адвокат, а изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на целия събран доказателствен материал.   По повод на подадена жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдила направените доводи – за съставомерността на деянието извършено от подс. Т. , за правната квалификация касаеща подс. И. , за експертните заключения относно наркотичното вещество и неговия активно действащ компонент, за стойността му, за гласните доказателствени средства, за пълнотата на доказателствата и обосноваността на съдебния акт, мотивирано е обосновала отказа да ги приеме за основателни – л. 22 – 25 от мотивите. Затова оплакването, че е допуснато процесуално нарушение, като не са били обсъдени всички събрани доказателства и направени възражения, е неоснователно. При положение, че въззивният съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства.   С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:   Конкретни възражения по това релевирано касационно основание в жалбата и в съдебно заседание не са направени.   В тази връзка, настоящата инстанция счита, че е лишен от основание и този касационен довод. Определените по размер и начин на изтърпяване наказания за двамата подсъдими, потвърдени от второинстанционният съд, напълно съответстват на тежестта, на конкретното посегателство, на характера на засегнатите обществени отношения, на данните за личността на дейците и на всички ония обстоятелства – подробно изброени от съдилищата, които по смисъла на закона се явяват отегчаващи или смекчаващи вината им. И според състава на Върховния касационен съд, същите се явяват напълно справедливи и съобразени с данните за деянието и дейците. По – голяма снизходителност, няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК.   С оглед на всичко изложено, касационната жалба, като изцяло неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а въззивното решение – оставена в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354,ал. 1, т. 1 НПК, 2-ро наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 70/09.06.2009 г., постановено по внохд № 69/2009 г., на Бургаския апелативен съд, наказателно отделение.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:       Членове: