Р Е Ш Е Н И Е № 575 гр. София, 09.06.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря К. Павлова в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 1901 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на Главния прокурор на Р България за възобновяване на НОХД № 45/2008 г. на Софийския окръжен съд, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав. Изтъкнати са доводи за допуснати нарушения по чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК при постановяване на първоинстаницонната присъда, с които са били ограничени правата на частните обвинители и в чийто интерес се иска възобновяване на наказателното дело. Те са се изразили в неправилно процедиране от първоинстанционния съд, който в нарушение на чл. 294 от НПК е уважил направеното от прокурора искане за възобновяване на съдебното следствие и без да са налице предпоставките по чл. 287 ал. 1 от НПК е допуснал поисканото от него изменение на повдигнатото обвинение за деяние по чл. 116 ал. 1, т. 11 от НК в такова по чл. 124 ал. 1 от НК. По този начин е сложен край на правната рамка на обвинението по чл. 116 от НК и правата на частните обвинители са били ограничени поради невъзможност да искат осъждане по първоначалното по-тежко обвинение. В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа направеното искане за възобновяване по изложените в него съображения. Осъдените С. Ц., Г. С. и С. А., редовно призовани, не се явяват пред ВКС. Защитниците на всеки един от тях излагат доводи за неоснователност на искането за възобновяване. В тази връзка е представено и писмено възражение (от адв. И. Л. и Т. Ц. – за осъдения Ц.), поддържано в с. з. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и обсъди основанието и мотивите, поради които главният прокурор е поискал възобновяване, намира следното: В разпоредбата на чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК подробно и изчерпателно са изброени съдебните актове, при които, ако са допуснати съществени нарушения по чл. 348 ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, е възможно главният прокурор да депозира искане за възобновяване. Сред тях са съдебни актове по чл. 354 ал. 2, т. 2 и ал. 5, както и присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Това следва да бъде сторено в срока по чл. 421 ал. 1 от НПК, когато се иска прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, както е в случая т. е. не по-късно от 6 месеца от влизане в сила на съответния акт по чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК. В чл. 412 ал. 2 от НПК е указан релевантния момент на влизане в сила на съдебните актове и съобразно данните по делото приложим е текста на чл. 412 ал. 2, т. 2 от НПК – от момента на постановяване на решението на касационната инстанция. Прегледът на материалите по делото свидетелства, че първоинстанционната присъда по НОХД № 45/2008 г. на Софийския окръжен съд, с която подсъдимите са били признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 124 ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129 ал. 1 и 2 от НК е била обжалвана по въззивен ред пред Софийския апелативен съд от подсъдимите и частните обвинители и граждански ищци. В жалбата на последните са изтъквани доводи за неправилно процедиране във връзка с изменение на обвинението по чл. 124 ал. 1 от НК и е претендирано осъждане по предявеното по чл. 116 от НК. При това първо въззивно разглеждане в рамките на ВНОХД № 918/2011 г. е било постановено решение № 439/2011 г., с което наказанията на подсъдимите са били увеличени, както и размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, а в останалата част присъдата е била потвърдена. В тази връзка тезата на частното обвинение за незаконосъобразно изменение на обвинението е била отхвърлена като неоснователна. Въззивното решение е било обжалвано по касационен ред от тримата подсъдими и частните обвинители. В касационната жалба на последните са били изложени оплаквания за съществено ограничаване на правата им, с оглед изменение на обвинението, без да са били налице основанията за това, което не е било отстранено от въззивната инстанция. С решение № 236/05.07.2012 г. по н. д. № 531/2012 г., ВКС, І. н. о. е уважил жалбата на подсъдимите за постановяване на решението от предубеден състав и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд. По същество жалбата на частните обвинители не е била разгледана, макар на стр. 7 да е отразена принципната позиция по въпросите кой е оправомощен да изменя обвинението по реда на чл. 287 от НПК и какви са последиците от това. След връщане на делото за ново разглеждане е било образувано ВНОХД № 691/2012 г., като с решение № 358/22.01.2012 г. Софийският апелативен съд отново е увеличил наказанията на подсъдимите и размерите на гражданските искове, като в останалата част е потвърдил първоинстаницонната присъда. Отхвърлил е като неоснователни доводите на частното обвинение за незаконосъобразно процедиране във връзка с изменение на обвинението по чл. 124 от НК и претенцията за осъждане по първоначално повдигнатото по чл. 116 от НК. Въззивното решение не е било обжалвано от частните обвинители, като производството пред ВКС е било образувано само по жалби на подсъдимите. С решение № 267/02.07.2013 г. по к. д. № 780/2013 г., ВКС, ІІІ н. о. е намалил наказанието на подсъдимия Ц., а в останалата част е оставил в сила постановения въззивен акт. Изложеното дотук ясно информира, че първоинстанционната присъда, изменена последно с решението на ВКС по к. д. № 780/2013 г. е влязла в сила на 02.07.2013 г. Искането за възобновяване на главния прокурор е депозирано на 06.08.2013 г. или в срока по чл. 421 ал. 1 от НПК. Въпреки данните за двукратно провеждане на касационно производство във връзка с конкретния казус, то се оказва, че в първия случай (по к. д. № 531/2012 г.), макар частните обвинители да са подали касационна жалба, съдържаща доводи за незаконосъобразно процедиране във връзка с изменение на обвинението от чл. 116 в такова по чл. 124 от НК, същата не е била разгледана по същество, а във втория случай (по к. д. № 780/2013 г.) те не са подавали жалба срещу въззивния акт. Следователно, ВКС приема, че присъдата на първата инстанция не е била проверена по касационен ред по жалба на частните обвинители, в чийто интерес понастоящем се предлага отмяна от главния прокурор. В тази насока искането му се явява ДОПУСТИМО. При разглеждането му по същество обаче, ВКС отчете същото за НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за незаконосъобразно съдебно процедиране във връзка с изменение на обвинението, предприето по инициатива на окръжния прокурор в с. з. на 29.11.2010 г. по НОХД № 45/2008 г., не се споделят от ВКС. Не е било допуснато нарушение по чл. 294 от НПК, нито такова по чл. 287 ал. 1 от НПК. От материалите по делото е видно, че след приключване на съдебното следствие и в хода на своята пледоария, окръжния прокурор е коментирал наличните доказателства и на тяхна база е приел (вж. л. 357 от НОХД), че е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, обуславяща повдигане на ново обвинение – в случая за по-леко наказуемо престъпление по чл. 124 ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК в сравнение с предявеното с обвинителния акт по тежко – по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 115, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Затова е поискал да се възобнови съдебното следствие, считайки, че е налице основание за прилагане на хипотезата по чл. 287 от НПК. Защитата на подсъдимите, както и повереникът на частните обвинители не са направили възражения. Съобразявайки направеното искане, съдът е отменил определението си за даване ход на съдебните прения, възобновил е съдебното следствие, давайки възможност на прокурора да повдигне новото обвинение, което той е сторил. След това то е било предявено на всеки един от подсъдимите, както и им е била дадена възможност да изразят становище във връзка с дадените обяснения до този момент. ВКС не споделя аргументите за допуснато съществено нарушение на чл. 294 от НПК поради това, че изменението на обвинението е процесуално, а не следствено действие, каквото се има предвид в тази разпоредба. Разгледано в строго формален аспект това не е лишено от основание. Не може обаче да бъде пренебрегнат факта, че текстът на чл. 287 от НПК е разположен именно в раздел ІІІ, озаглавен „Съдебно следствие”, а чл. 294 от НПК касае именно възобновяване на съдебното следствие, с оглед извършването на нови съдебни следствени действия. Поради това, изменението на обвинението не може да се изключи от тази категория единствено на основание, че в тесен смисъл не е следствено действие. Освен това, както правилно възразява и защитата на осъдения Ц., изменението на обвинението е предпоставка за реализирането на други възможности, свързани най-малкото с депозиране на обяснения или събиране на други доказателства, които също са съотносими към провеждане на съдебни следствени действия. Затова, като е възобновил съдебното следствие и е дал възможност на прокурора да измени обвинението, първоинстанционният съд не е допуснал твърдяното нарушение, което да е довело до ограничаване процесуалните права на частните обвинители. Първостепенния съд не е допуснал и нарушение по чл. 287 ал. 1 от НПК поради това, че не са били налице условията за приложение на тази разпоредба. Както е видно от съдържанието на текста, „Прокурорът повдига ново обвинение, когато на съдебното следствие установи основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението...”. Следователно, не съдът, а прокурорът е този, който установява дали има ли не основания за изменение на обстоятелствената част на обвинението. Той е този, който повдига обвинението и в негово правомощие е да прецени дали има основания да го измени. Съдът е арбитър в съдебния процес и няма никакви функции по контрол на вътрешното убеждение на прокурора, дали събраните в хода на съдебното следствие доказателства обосновават или не промяна на обстоятелствената част на обвинението. В конкретния случай прокурорът е установил такива данни, мотивирал е своето становище и съдът не е имал процесуална възможност да го преценява и отклонява. Ревизия на това прокурорско действие е недопустима и при последващ инстанционен контрол, което ясно е заявено в двете въззивни решения, а частично и в касационното решение по к. д. № 531/2012 г. Такава промяна не може да бъде реализирана и по реда на възобновяването, иницииран от главния прокурор в интерес на частното обвинение. Правната рамка на обвинението е била променена от прокурора в съгласие с неговите правомощия по чл. 287 ал. 1 от НПК, които не подлежат на съдебен контрол. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение P Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор за възобновяване на НОХД № 45/2008 г. по описа на Софийския окръжен съд, отмяна на постановената по него присъда № 43/29.11.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.