О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 55 гр. София, 17.06.2020 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря … и становището на прокурора от ВКП Стелияна Атанасова като изслуша докладваното от съдия Колева ЧНД № 382/20 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане от 11.06.2020 г., постановено по ЧНД № 227/2020 г. по описа на районен съд – Бяла Слатина, производство по делото е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че районен съд – Червен бряг е компетентен да разгледа и реши делото. Цитира практика на Върховния касационен съд в подкрепа на становището си. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: В районен съд – Червен бряг на основание чл. 427, ал. 1 НПК постъпило предложение от прокурор при районна прокуратура – Плевен за налагане на принудителни медицински мерки по чл. 89, б. „в“ НК спрямо П. Т. В. от [населено място]. С разпореждане от 14.05.2020 г., постановено по ЧНД № 129/2020 г. по описа на районен съд – Червен бряг, производството по делото било прекратено и то било изпратено по компетентност на районен съд – Бяла Слатина. Мотивите за това били, че видно от направената справка за постоянен и настоящ адрес местоживеенето на П. В. било в [населено място], поради което съобразно нормата на чл. 428 НПК местно компетентен да разгледа и реши делото се явявал районният съд в [населено място]. На това основание в районен съд – Бала Слатина било образувано ЧНД № 227/2020 г., по което съдията – докладчик приел, че не е компетентен да разгледа делото, т. к. съобразно нормата на чл. 428 НПК компетентен да го разгледа и реши бил районният съд по местоживеене на лицето, който се явявал районния съд в [населено място]. Основание за този извод му давали материалите по делото, от които било видно, че П. Т. В. живеел от около осем години в [населено място], където притежавал жилище. Адрес в този град се сочел и в предложението на районна прокуратура – Плевен. Съдията – докладчик счел, че съотношението между подсъдността, установена в чл. 428 НПК и чл. 36, ал. 1 НПК е както специална към обща, поради което специалната следвало да намери приложение. На това основание повдигнал спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 428 НПК изрично посочва, че предложението за прилагане на принудителни медицински мерки се разглежда от районния съд по местоживеене на лицето. В случая не следва да се изхожда от разбирането на законодателя за понятията „постоянен адрес“ и „настоящ адрес“, уредени в чл. 93 и чл. 94 Закона за гражданската регистрация, а от смисъла, вложен чл. 428 НПК в понятието „местоживеене“ на лицето и той е фактическото местоживеене на лицето. Затова съдът, компетентен да наложи принудителна медицинска мярка е районният съд по фактическото местоживеене на лицето. В няколко свои произнасяния Определение № 144 от 20.09.2012 г. по ЧНД № 1456/2012 г. I н.о. ВКС и Определение № 31 от 20.12.2014 г. по ЧНД № 232/2014 г. II н.о. ВКС съдът последователно е приемал тъкмо това разбиране, изхождайки от бързината, с която се характеризира производството по налагане на принудителни медицински мерки. Аргумент в тази посока е и факта, че тъкмо районна прокуратура – Плевен е поставила началото на процесната процедура. Затова под местоживеене на лицето в хипотезата на чл. 428 НПК следва да се разбира фактическата му връзка с дадено населено място, а не административната такава. Поради това следва да се приеме, че от материалите по делото е видна трайната обвързаност на П. Т. В. с [населено място] и затова делото следва да се разгледа от районен съд – Червен бряг. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: ИЗПРАЩА НЧД № 227/2020 г. по описа на районен съд – Бяла Слатина за разглеждане от районен съд – Червен бряг. Определението не подлежи на обжалване. Препис от определението да се изпрати на районен съд – Бяла Слатина за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.