Ключови фрази
Обективна отговорност за деликт при или по повод извършване на работа * обезщетение за имуществени вреди * давностен срок

Р Е Ш Е Н И Е

N 231

София, 18.10.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември..........................
две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря Р. Стоименова...........….…...............................................................в присъствието на прокурора .............…….................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА......................................
гр.дело N 1376/2012 година.
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. А. С. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. Б. от АК-П., срещу решение № 6175 от 13.09.2012 г. по гр.д. № 13598/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІ-55-122 от 16.08.11 г. по гр.д. № 47651/2010 г. на Софийския районен съд, 55 състав. С него е отхвърлен иск на касатора срещу Министерство на отбраната, София, за сумата 6 588, 29 лева, съставляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда - разлика между средна работна заплата за страната и пенсия за инвалидност, която получава в периода 01.06.2007 г. – 30.11.2008 г., законна и мораторна лихва по иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
Ответникът Министерство на отбраната, София, не е заявил становище и не се явява в съдебно заседание.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с цена на иска над 5000 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 498 от 19.04.2013 г. на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса от кога започва да тече срокът на погасителната давност при иск за имуществени вреди, които представляват разлика между трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност в случай, че изискуемостта на вземането настъпва периодично.
Както е посочено в определението по допускане на обжалването по поставения въпрос има задължителна практика на ВС и ВКС, която е релевирана в Постановление № 2/21.12.1981 г. на Пленума на ВС и съдебни решения по чл.290 ГПК р. № 119 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 675/2012 г. на ІV г.о., р. № 462/11 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1304/2010 г. на ІV г.о. и по-стара практика – р. № 1154 от 26.07.2005г. по гр.д. № 3210/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. С тях е прието, че давностният срок по чл.358, ал.2, т.2 КТ при действието на КТ от 1986 г., респ. по чл.110 ЗЗД при действието на отменения КТ, започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. Правото да се претендира разлика между трудово възнаграждение, което работникът би получавал, ако продължаваше да работи на заеманата преди увреждането длъжност и получаваната от него пенсия за инвалидност може да се претендира от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, дори настъпилите увреждания да са били трайни и с необратим характер. Правилото се основава на общия принцип за обвързване на началото на давностния срок с момента на изискуемостта на вземането поради неговото естество, т.е. при осъществяването на всички предпоставки, които трябва да са налице към момента на упражняването му. Обезщетение за вреди от непозволено увреждане може да се присъди до края на определения срок за инвалидност, а при пожизнено инвалидизиране – за всички бъдещи вреди.
В случая е установено, включително с влезли в сила решения по предходни дела между страните, че ищецът С. А. С. от [населено място] е пострадал по време на военната му служба в Н. „Хр. Б.” [населено място] на 23.10.1968 год. В резултат на злополуката е получил тежка тазова увреда – счупване на двете илиачни кости на таза с фрактура на двете тазобедрени ямки на таза, като при дясната счупването е многофрагментарно, фрактура-локсация /счупване и изкълчване на сакралната кост на таза/. Появяват се късни последици, изразяващи се в тежка хипотрофия /намаляване обема на мускулите/ на дясната седалищна мускулатура, тежка деформация на таза с последващи от това двустранна коксартроза, асептична некроза на главата на лявата бедрена кост и скъсяване на левия крак с 5 см., наложило извършване на алопластика /ендопротезиране/ на лявата тазобедрена става, тежка деформираща спондилартроза на поясния отдел на гръбначния стълб, двустранна гонартроза. Въз основа на експертни решения на ТЕЛК от 15.12.2003 г. за срок от три години и от 15.12.2006 г. също за срок от три години е уважен иск на пострадалото лице за имуществени вреди, идентични на претендираните понастоящем, за исков период от 15.12.2003 г. до 1.06.2007 г. /решение № 374 от 08.12.2008 г. по гр.д. № 1435/2008 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 23.01.2009 г./.
За да отхвърли главния иск на касатора съдилищата са приели, че той е основателен, но погасен по давност. За да обосноват този резултат са се позовали на изискуемостта на вземанията за вреди от непозволено увреждане, която настъпва от датата на увреждането, респ. датата на ексцеса. И тъй като ищецът е посочил в исковата си молба, че усложненията на травматичните увреждания са установени с ЕР от 15.12.2003 г., то давностният срок е изтекъл на 16.12.2008 г. Въззивният съд е отказал да обсъди твърдението, че давностният срок за имуществените вреди е с начален срок 2006 г., съобразно последното ЕР на ТЕЛК, представено по делото и посочено в съдебното решение, тъй като то било въведено несвоевременно и съставлявало ново правно основание за нова искова претенция.
Решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. След подробно изложение в исковата молба на обстоятелствата около инцидента, увреждането и настъпилия ексцес ищецът претендира имуществени вреди – разлика между средна работна заплата за страната и пенсия за инвалидност, която получава в периода 01.06.2007 г. – 30.11.2008 г. Макар и с неправилна обосновка твърди, че искът е основателен и не е погасен по давност. Прилага наред с медицинската документация още експертните решения на ТЕЛК от 15.12.2003 г. и 15.12.2006 г., както и заверен препис от предходно съдебно решение със същия предмет между същите страни, по което искът е уважен. При тези данни задължение на съда е било да обсъди възражението на ответника за изтекла погасителна давност въз основа на правото, а не съобразно мотивите на защитата на ищеца. Достатъчно е, че той е оспорил погасяването на иска по давност. Въпросът е правен и се решава от съда съобразно данните по делото, а доводите на страните го подпомагат в тази дейност.
В случая е установено, че ЕР на ТЕЛК от 15.12.2006 г. е за срок от три години до 01.12.2009 г. Исковият период е включен в този на инвалидизирането и за него ищецът не е овъзмезден, не е навършил предвидената в закона възраст за добиване право на пенсия за изслужено време и възраст, а вещото лице Е. П. И., чието заключение е прието неоспорено от страните в районния съд посочва, че разликата между средната работна заплата в страната за същия период и пенсията за инвалидност възлиза на сумата 6 595, 29 лева. Т.е. искът е основателен до размера, който е заявен с исковата молба от 6588, 29 лева и мораторна лихва от 408, 70 лева.
Съобразно отговорът на въпроса за началото на давностния срок за имуществени вреди, свързани с инвалидизиране на пострадало лице следва да се приеме, че той настъпва периодически /чл.51, ал.1 ЗЗД/ съобразно времето, посочено в експертните решения на ТЕЛК. Когато отрицателно отражение върху трудоспособността се прояви по-късно, давността за вземанията от непозволено увреждане се съобразява с новонастъпилия факт - П №2/81 год. ПлВС. Този принцип е в съотвествие с разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, тъй като едва от възникването на правото за обезщетяване увреденото лице може да го упражни и да ангажира отговорността на деликвента. При положение, че групата инвалидност не е дадена пожизнено, а за определен период, материалното право възниква и съществува само в неговите рамки. Ако то бъде продължено от компетентния медицински орган, настъпва нов юридически факт от датата на произнасянето му, респ. влизане в сила на ЕР, който дава възможност на неговия носител да го упражни по съдебен ред, за да бъде обезщетен за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изискуемостта на правото ще настъпи едва с произнасянето на компетентния медицински органа и то в рамките на посочения срок. Искът не е погасен по давност, защото последното ЕР на ТЕЛК е от 15.12.2006 г., а искът е предявен на 28.09.2010 г. в рамките на 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Съобразно изложените мотиви главният иск се явява основателен и доказан в предявения размер от 6588, 29 лева, а за мораторна лихва - до размер на 408, 70 лева. За разликата до 2072, 20 лева този иск ще се отхвърли. Дължи се и законната лихва, както и разноски за всички инстанции, които са в размер на 2151 лева, видно от представения списък на разноските и данните за направата им.
По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 6175 от 13.09.2012 г. по гр.д. № 13598/2011 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Министерство на отбраната, София, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата 6588, 29 лева /шест хиляди петстотин осемдесет и осем лева и 29 стотинки/ обезщетение за имуществени вреди за периода 01.06.2007 г. – 30.11.2008 г., представляващо разлика между средната работна заплата в страната за този период и определената пенсия за инвалидност, на основание чл.49 ЗЗД, ведно със законната лихва от 28.09.2010 г. до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва за периода 01.10.2007 г. до 27.09.2010 г. в размер на 408, 70 лева /четиристотин и осем лева и 70 ст./, както и разноски по делото в размер на 2151 лева /две хиляди сто петдесет и един лева/.
Отхвърля иска за мораторна лихва за разликата до предявения размер от 2072, 20 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.