Р Е Ш Е Н И Е № 75 София, 17 юни 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело №876 по описа за 2012 год. Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Р. В. М. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М., срещу решение от 16.05.2012г., постановено по гр.д.№1152/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 05.12.2011г. по гр.д.№14834/2011г. на Пловдивски районен съд и определение от 26.03.2012г. и е прекратено производството по предявения от Р. В. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №154 от 06.02.2013г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради това, че разрешаването с въззивното решение на въпроса относно допустимостта на иска за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.325, ал.1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на ВКС, ІVг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответникът по жалбата [фирма] оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено прекратено производството по предявения от Р. В. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед №2/01.08.2011г. на управителя на дружеството на основание чл.325, ал.1 КТ. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес от такъв иск, след като ищецът твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено преди издаване на заповедта за уволнение от него на основание чл.327, ал.2 КТ. Това разрешение относно допустимостта на иска за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено на основание чл.325, ал.1 КТ, когато заповедта е издадена след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, е в противоречие с приложените от касатора решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, ІІІг.о. и решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.№219/2011г. на ВКС, ІVг.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, с които е прието, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна. Посочената практика на ВКС се възприема от настоящия съдебен състав. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.3 ГПК решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 16.05.2012г., постановено по гр.д.№1152/2012г. на Пловдивски окръжен съд, с което е обезсилено решение от 05.12.2011г. по гр.д.№14834/2011г. на Пловдивски районен съд и определение от 26.03.2012г. и е прекратено производството по предявения от Р. В. М. срещу [фирма] иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: