Р Е Ш Е Н И Е № 541 гр. София, 09.01.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември. две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА БИЛЯНА Ч. при участието на секретаря НАДЯ ЦЕКОВА и на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1282 по описа за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите А. С. М., К. Т. Г. и А. С. С. срещу въззивна присъда № 68/ 10.02.2012 г. по внохд № 480/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Релевират се оплаквания за допуснати нарушения при установяване на фактите, довели до неправилно приложение на материалния закон- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. По същество подсъдимите искат да бъдат оправдани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частния обвинител М. мотивират становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл.347 от НПК, установи следното: С въззивната присъда Благоевградският окръжен съд отменил оправдателната присъда № 1554/ 20.06.2011 г. на Районния съд в гр.Сандански и признал подсъдимите за виновни в това, че в периода от 26.07.2007 г. до 31.07.2007 г. като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Т. М. да поеме имуществено задължение упражнили психическа и физическа принуда и я заплашили с убийство, като Г. и С. действали в качеството си на лица от състава на МВР. На основание чл.213а ал.2 т.1, т.4 и т.5 /за Г. и С./ вр. ал.1 вр. чл.26 ал.3 и чл. 55 от НК осъдил М. и Г. на 1 год. и 6 мес. лишаване от свобода, а С. на 1 година лишаване от свобода. На осн. чл.66 от НК отложил изтърпяването на наказанието и на тримата подсъдими за срок от по три години. Осъдил подсъдимите да заплатят на Т. Ч. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на хиляда лева. В жалбите на подсъдимите и в съдебно заседание се излагат сходни доводи, поради което ще бъдат разгледани едновременно. Твърди се, че окръжният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелката М., която е заинтересована от изхода на делото. Акцентира се върху противоречия в изложеното от нея, върху неубедителността на твърденията й, както и на факта, че тя не е разпознала един от подсъдимите по време на досъдебното производство. Защитата счита, че съдът не е направил собствен анализ на доказателствата, не е посочил какво поведение е имал всеки един от подсъдимите и в тази връзка- как е осъществил принудата като обективен признак от състава на престъплението. Върховният касационен съд намира оплакванията за неоснователни. Благоевградският окръжен съд не е допуснал твърдяните съществени процесуални нарушения, като е формирал вътрешното си убеждение относно фактите при спазване на изискванията за обективно, пълно и всестранно изследване на събраните доказателства. В мотивите към присъдата въззивната инстанция е изложила подробни съображения защо намира, че показанията на свидетелката М. следва да бъдат кредитирани изцяло. Преди всичко, съдът ги е преценил като убедителни и последователни, а констатираните противоречия в някои детайли от събитията е приел за напълно обясними предвид изминалото време и силния стрес от случващото се, който пострадалата е преживяла. Правилна е констатацията, че относно главните факти по делото- за авторството на престъплението, за времето и мястото на извършването му, за отправените заплахи към нея със саморазправа, включително и заплахи за живота й, както и за целта на тези действия – М. е последователна в показанията си. Нейните твърдения частично са подкрепени от показанията на колежката й Д., от тези на полицейските служители Т., Б. и Ш. и на сина й, както и от писмените доказателства- жалбата й до РПУ на МВР гр.Сандански. След като съдът е изложил убедителни съображения кои доказателствени средства преценява като достоверни и защо ги поставя в основата на фактическите си изводи, той действа в съгласие с правомощията си да вземе решение съобразно вътрешното си убеждение, основано на доказателствата по делото. Вътрешното съдийско убеждение относно авторите на престъплението не е компрометирано от факта, че при проведеното на досъдебното производство разпознаване свидетелката М. не е успяла да разпознае подсъдимия К. Г.. Защитата придава голяма тежест на този факт, който настоящата инстанция намира за несъществен. Поначало разпознаването е процесуален способ за установяване на тъждественост между лицата, за които се говори в показанията на свидетеля с тези, предявени за разпознаване. Целта на това процесуално действие е да се проверят показанията по делото, но и да се съберат доказателства за важни факти, включени в предмета на доказване. В случая, самоличността на тримата подсъдими е установена без съмнение още на 31.07.2007 г., когато са заварени от полицията в козметичното студио и са посочени от пострадалата като лицата, изнудвали я да поеме имуществено задължение. Това поставя под съмнение необходимостта от провеждането на разпознаване изобщо, а авторството на Г. не е опровергано, доколкото той е разпознат от свидетелите Б. и Ш.. В мотивната част на присъдата съдът е посочил действията на тримата подсъдими въз всеки един от епизодите на продължаваното престъпление, изразяващи се в обиждане, дърпане и заплашване на пострадалата да подпише запис на заповед за 25 хиляди лева, като на л.6 точно е описано поведението на всеки от тях, което прави неоснователни възраженията им в обратния смисъл. Затова Върховният касационен съд намира, че Благоевградският окръжен съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при установяване на фактите по делото и липсва основание както за връщане на делото за ново разглеждане, така и за оправдаване на подсъдимите. Конкретни възражения относно приложението на материалния закон липсват в депозираните жалби, поради което настоящата инстанция няма какво повече да добави към правните съображения на окръжния съд. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 68/ 10.02.2012 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена по внохд № 480/2011 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: