Р Е Ш Е Н И Е № 440 гр.София, 07 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) Г.ИЛИЕВ наказателно дело № 1665/2012 година Производството е по глава двадесет и трета от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия П. Д. П., чрез защитника му адв.А. К. от АК - Р., срещу въззивно решение № 142/29.06.2012г. по внохд № 111/2012г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), в частта му, с която е изменена присъда № 12/14.03.2012г. по нохд № 79/2012г. по описа на Русенския окръжен съд (РОС), като е увеличен размерът на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство. С жалбата сe поддържа довод за явна несправедливост на наказанието по чл.343г НК - касационно основание по чл.348, ал. 5, т. 1 вр. 1, т. 3 НПК. При условията на алтернативност се иска отмяна на решението в тази част и потвърждаване присъдата на първоинстанционния съд или намаляване размера на наложеното наказание лишаване от право на по-малък срок. Прокурорът даде заключение за неоснователност на жалбата и предлага решението на Великотърновския апелативен съд да бъде оставено в сила. Частните обвинители Р. Р. Д. и Е. М. Д., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не се представляват. Частните обвинители Д. Б. М. и А. Х. М. също не се явяват, представляват се от адвокат Й. Б., които мотивира становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и моли решението на въззивния съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбите, провери решението с оглед на поддържаните отменителни основания и в пределите на правомощията по чл.347 – 348 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 12/14.03.2012г., постановена по нохд № 79/2012г., Русенският окръжен съд е признал подсъдимия П. Д. П. за виновен в това, че: - на 12.10.2011 г., на път ІІІ-202 /ДЗС – Щръклево/, км.4+100, при управление на МПС „Ситроен - К.” с рег.№ Р 64-54 РМ, в пияно състояние – с концентрация на алкохола в кръвта 0,97 промила, нарушавайки правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1, т. 1 от ЗДвП, по непредпазливост, причинил смъртта на Б. Р. Р. и Б. М. С. и средни телесни повреди на Д. Б. М. и А. Х. М., поради което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, пр.1, б. ”б”, пр. 1 вр.ал. 1, б. ”в” вр. с чл.342, ал. 1 НК, чл. 303 НПК и чл.373, ал. 2, пр. 2 НПК вр. чл. 58а НК го осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо заведение от открит тип. Със същата присъда подсъдимият е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от шест години. Съдът се е произнесъл и по въпроса за направените по делото разноски. С обжалваното решение № 142/29.06.2012г., постановено по внохд № 111/2012г. на Великотърновския апелативен съд, присъдата на Русенския окръжен съд е изменена, като е увеличен размерът на наказанието лишаване от право да управлява МПС на 8 ( осем) години. Касационната жалба против така постановеното решение е подадена в срок, поради което настоящият състав намира, че е допустима. Разгледана по същество е основателна. Доводът за явна несправедливост на наложеното допълнително наказание лишаване от правоуправление се обосновава с неправилна оценка на обстоятелства, които са от значение за правилната индивидуализация на наказанието. Наред с това се претендира и отсъствие на надлежна доказателствена основа за обстоятелствата, на които въззивната инстанция се е позовала, за да увеличи наказанието. ВКС споделя съображенията на въззивния съд за необходимостта на касатора за един по-дълъг период от време да бъде отнета възможността да управлява моторни превозни средства и за да обоснове този си извод, съдът правилно е акцентирал върху наличните отегчаващи обстоятелства, характеризиращи поведението на подсъдимия като водач, характера и тежестта на допуснатите нарушения на правилата на движение в конкретно настъпилото ПТП, концентрацията на алкохол в кръвта му, близо два пъти превишаваща съставомерната такава, спецификата на причинените увреждания на пострадалите. Тук следва да се отбележи, че в групата на отегчаващите обстоятелства с решаващо значение съдът е включил и предходно санкциониране на касатора за управление на МПС след употреба на алкохол, без да съобрази, че наказание за такова нарушение не му е налагано. Вярно е, че в справката, изпратена от контролните органи, е отразено, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол, но съдът не е съобразил, че става въпрос за извършеното на 12.10.2011г. престъпление, за което е признат за виновен и осъден. Други наказания преди тази дата, за нарушения на правилата за движение по пътищата не са налагани на касатора, включително и за управление на МПС след употреба на алкохол. Следователно изводът на съда за това, че подсъдимият се явява системен злостен нарушител на правилата за движение се явява лишен от фактическо основание. Щом като това е така и решаващият извод е неподкрепен от надлежна доказателствена основа, настоящият състав приема, че в случая е налице основанието по чл.348, ал.5, т.1 НПК, защото при индивидуализацията на допълнителното наказание е надценено значението на отегчаващите обстоятелства, характеризиращи негативно осъдения като водач на моторно превозно средство. Освен това съдът е проявил непоследователност при индивидуализация на наказанията, като за основното такова - лишаване от свобода, размерът е определен при лек превес на смекчаващите обстоятелства, докато за допълнителното наказание е отдал значителен превес на отегчаващите, без да е налице такова съотношение. Това е довело до явно несъответствие между увеличения размер на допълнителното наказание и наличната степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, което следва да се коригира с намаляване срока на лишаването от правото да управлява моторни превозни средства от осем на седем години. При определяне на основното наказание лишаване от свобода, правилно е определено съотношението между смекчаващи и отегчаващи наказания, поради което по размер наказанието се явява справедливо и съдебния акт в тази част следва да остане в сила. Предвид изложеното и като съобрази, че са налице претендираните с касационната жалби отменителни основания, на основание чл.354, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Изменява решение № 142 от 29.06.2012г., постановено по внохд № 111/2012г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като намалява срока на наказанието лишаване от право да управлява моторни превозни средства, което подс. П. Д. П. следва да изтърпи, от осем на седем години. В останалата част оставя решението в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.