Р Е Ш Е Н И Е                                                                          № 135                                                гр.София, 12.02.2010 год.                                            В ИМЕТО  НА НАРОДА                                                           Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и десета година в състав:                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА                                                                       ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                                 при участието на секретаря Цветанка Найденова разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА гр.дело  №189 по описа за 2009 год.     Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. г. по с. технологии „П”, гр. П., против решението от 29.10.2008г., постановено по гр.д. №1986/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 25.04.2008г. по гр.д. №3732/2007г. на Пловдивски районен съд, с което е уважен предявения от А. Г. П. срещу П. г. по с. технологии „П” иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение №511 от 21.05.2009г. по делото, поради разрешаване в противоречие с приложените съдебни решения на материалноправния въпрос дали за работника или служителя възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването му на работа. Въззивният съд е приел, че се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за този период, независимо, че не е изработено време. Този извод е обосновал със съображения, че този период от време се признава за трудов и осигурителен стаж съгласно чл.155 и чл.224, ал.1 от КТ. В приложените към изложението решение №844 от 02.05.2006г. по гр.д. №2587/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №1627 от 13.10.2005г. по гр.д. №562/2003г. на ВКС, ІІІ г.о., е прието, че за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването на работника или служителя на работа, макар и той да се признава за трудов стаж, не възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, изразена в решение №844 от 02.05.2006г. по гр.д. №2587/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение №1627 от 13.10.2005г. по гр.д. №562/2003г. на ВКС, ІІІ г.о. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като има за цел възстановяване на трудовата сила. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска решението да бъде отменено. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата А. Г. П. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страната, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е уважен предявения от А. Г. П. срещу П. г. по с. технологии „П” иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 01.09.1999г.-30.06.2007г. Установено е, че А. Г. П. е работил при работодателя П. г. по с. технологии „П” на длъжността учител по физика и математика, по трудово правоотношение от 1983г., което е прекратено на 01.09.1999г. със заповед №11/01.09.1999г. С влязло в сила на 20.10.2005г. съдебно решение по гр.д. №4223/99г. на Пловдивски районен съд е познато уволнението за незаконно и е отменено, и А. П. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. На 28.11.2005г. е започнал изпълнение на работата, на която е възстановен. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед №6/04.06.2007г., считано от 11.06.2007г. На същата дата между страните е сключен трудов договор за същата длъжност, за срок до 30.06.2007г., който е прекратен поради изтичане на срока. Неправилно въззивният съд е приел, че за служителя е възникнало право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването му на работа. Съгласно чл.354, ал.1 от КТ за трудов стаж се признава и времето, през което работникът или служителят е останал без работа поради уволнението, което е признато за незаконно – от датата на уволнението до възстановяването му на работа. Това е изключение от правилото на чл.351 от КТ, че трудов стаж по трудово правоотношение е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Това изключение се отнася само за трудовия стаж, а не и за останалите последици от работа по трудово правоотношение. Правото на платен годишен отпуск предпоставя съществуващо правоотношение, тъй като неговата цел е да се осигури почивка и възстановяване на изразходваните по време на работа сили. Поради това платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение след възстановяването на работата, но не и за периода от уволнението до отмяната му и възстановяването му на работа. служителя възниква право на платен годишен отпуск и право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от уволнението до отмяната му по съдебен ред и възстановяването му на работа. За частта от исковия период, през който не е полаган труд по трудово правоотношение, не възниква право на платен годишен отпуск. Следователно за времето от 01.09.1999г. – датата на прекратяване на трудовото правоотношение, до 28.11.2005г. – датата, на която служителят е започнал изпълнение на работата, на която е възстановен, ищецът няма право на платен годишен отпуск. За времето от 28.11.2005г. - датата, на която служителят е започнал изпълнение на работата, на която е възстановен, до 30.06.2007г. – датата, на която е прекратено и правоотношението по втория трудов договор, ищецът е работил по трудово правоотношение с ответника, като има право на платен годишен отпуск. Искът за обезщетение за неползван платен годишен отпуск и за този период е неоснователен. От данните по делото – заключението на съдебно-счетоводната експертиза и приложените заповеди за ползван платен годишен отпуск, е установено, че ищецът има право на 99 дни за периода след възстановяването и 19 дни за периода от преди уволнението, от които е ползвал 93 дни платен годишен отпуск. Не е спорно, а и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че ищецът е получил обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 19 дни в дължимия размер при база по чл.177, ал.1 от КТ, в размер на 536,82лв. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касатора основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 от ГПК то трябва да се отмени и спорът да се реши по същество с отхвърляне на предявения иск. С оглед изхода на спора на касатора следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на общо сумата 1068,56лв. – за държавни такси и адвокатско възнаграждение за инстанциите по делото. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение     Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решението от 29.10.2008г., постановено по гр.д. №1986/2008г. на Пловдивски окръжен съд, като вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. П. от гр. П., срещу П. г. по с. технологии „П”, гр. П., иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за присъждане на сумата 7464,10лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 01.09.1999г.-30.06.2007г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2007г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА А. Г. П. от гр. П., да заплати на П. г. по с. технологии „П”, гр. П., сумата 1068,56лв. /хиляда шестдесет и осем лева и 56ст./ - разноски по делото.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: