Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 196   София,23.04.2010 година   В  ИМЕТО  НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България,Второ  гражданско отделение,в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година,в състав:                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева                                                             ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова                                                                    Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 175 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. С. А. от гр. Г. срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 27.10.2008г. по гр.д. №571/2008г.,с което е оставено в сила решението на първоинстнационния съд,с което са отхвърлени предявените от Н. С. А. искове за признаване за установено правото на наследниците на А. С. Ч. ,починал на 30.10.1944г. да им бъде възстановено правото на собственост върху гора с площ 95 дка като идеална част от ревир “К”,целия с площ 3348.253 дка по последно инструментално измерване през 2000г.; гора с площ от 2 дка в м.”К” като идеална част от ревир “К”,землището на с. П.,община Ч. и паша с площ от 1.00дка в м.”К” като идеална част от ревир “Караманец К. С определение №319/29.04.2009г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по въпроса за доказателственото значение на писмените доказателства, съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи и земи от горския фонд,основани на факти,осъществили се преди 1949г. и по въпроса към кой момент следва да се установи придобиване право на собственост върху гора и необходимо ли е да се доказва,че след този момент до 1949г. /моментът на одържавяването/ наследодателят не е изгубил правото на собственост,за да се приеме,че е притежавал това право и към момента на одържавяването. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че представените по делото н.а. №49/1934г. и декларации от 1936г. не установяват наследодателят да е притежавал заявените за възстановяване имоти към момента на одържавяването. Поддържа,че липсата на подадена по реда на У. №573 декларация сама по себе си не може да обуслови извод,че имотът не е бил в патримониума на наследодателя,респ. на неговите наследници по закон както и че силата на писмените доказателства следва да се преценява съобразно закона,който е бил в сила по времето на съставянето им, доколкото разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ не поставя материалната и формална доказателствена сила на документите за собственост в зависимост от годината на издаването им. Ответниците по касационна жалба О. с. “З”-гр. Ч. ,Д. г. с.-Ч. ,О. Ч. и Р. д. по горите-гр. Смолян не изразяват становище. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: По реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ Н. С. А. е предявил иск за признаване право на възстановяване върху имоти,включен в горския фонд,на наследниците на А. С. Ч. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че представеният по делото н.а. №49,том ІІІ,н.д. №55/1934г.,по силата на който съгласно §7 от Закона за продажба на някои гори от С. околия наследодателят А е закупил гора с площ от 95дка в ревир “К” не установява наличието на предпоставки за признаване правото на възстановяване на собствеността, тъй като имотът не е деклариран през 1936г. и следващите години,с оглед на което според въззивния съд не може да се направи извода дали след 1934г. този имот е останал в патримониума на наследодателя. Относно имотите с площ от 2 дка и 1 дка в м.”К”,декларирани от наследодателя през 1936г., е прието,че липсват данни за последващо деклариране,с оглед на което не може да се направи извод дали след 1936г. тези имоти са останали в патримониума на наследодателя. Прието е също така,че доколкото наследодателят е починал през 1944г.,а национализацията на г. е започнала след 1946г.,то дори процесните гори да са били в патримониума на А. С. Ч. към момента на неговата смърт,то те не са национализирани от него,а евентуално от неговите наследници,което пък според въззивния съд сочи на необходимостта да бъдат представени доказателства дали неговите наследници към момента на обобществяването на имотите са били техни собственици. По въпроса за доказателственото значение на писмените доказателства,съдържащи данни за принадлежността на правото на собственост върху земи и гори от горския фонд,основани на факти, осъществили се преди 1949г. и момента,към който следва да се установи придобиване правото на собственост върху гора,както и необходимо ли е да се доказва,че след този момент до 1949г. наследодателят не е изгубил правото си на собственост, в производството по чл.288 ГПК е констатирано наличието на противоречива практика . В представеното с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решение на Смолянския районен съд,постановено на 24.09.2007г. по гр.д. №727/2007г. е прието,че обстоятелството,че през 1949г.,когато е ставало задължително пререгистриране на притежаваните от частни лица имоти, наследодателят не е декларирал закупените през 1934г. гори не води до извода,че в периода от 1934г. до 1949г. той е отчуждил тези гори и те към 1949г. вече не са били в неговия патримониум,тъй като разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ не поставя материалната и формална доказателствена сила на документите за собственост в зависимост от годината на издаването им. Представено е и решение №194,постановено на 10.04.2008г. по гр.д. №126/2008г. по описа на Смолянския окръжен съд,с което въз основа на представения и в производството по настоящето дело н.а. №49,том ІІІ,н.д. №55/1934г. е признато право на възстановяване на собствеността върху друг имот,описан в същия нотариален акт. Настоящият състав на Второ ГО на ГК на ВКС,след преценка на застъпените становища в цитираните решения и в постановеното от Смолянския окръжен съд по поставените въпроси,на основание чл.291 ГПК приема за правилно становището,изразено в решението,постановено на 24.09.2007г. по г.д. №727/2007г. по описа на Смолянския районен съд и в решение №194/10.04.2008г. на Смолянския окръжен съд,постановено по гр.д. №126/2008г. като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ изрично предвижда,че принадлежността на правото на собственост върху одържавените гори към патримониума на определено лице се доказва с нотариални и крепостни актове,нотариално заверени писмени договори,вписани протоколи за делба и съдебни актове,емлячни и данъчни регистри и други писмени доказателства,допустими по ГПК. В закона не е установено изискване изброените в тази разпоредба писмени доказателства да са били съставени в определен период от време,респ. след определена дата,нито е установено изискване емлячните и данъчните регистри да касаят период, непосредствено предхождащ отчуждаването на имотите. Не е предвидено изрично като изискване и декларирането на имотите през 1949г. Съставеният по предвидения в закона ред нотариален акт, удостоверяващ факта на придобиване правото на собственост по реда на §7 от Закона за продажба на някои гори от С. околия легитимира соченото в него като приобретател лице като собственик на описаните в нотариалния акт имоти. Извършените в емлячния регистър отбелязвания също с оглед разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ съставляват годно доказателство за установяване принадлежността на правото на собственост независимо от годината на съставянето си,след като недвусмислено сочат определено лице като собственик на имота. Удостоверяващото принадлежността на правото на собственост писмено доказателство,което е издадено при спазване на действуващата към момента на съставянето му нормативна уредба,се ползува с материална доказателствена сила независимо от годината на издаването си. Изтичането на определен период от време само по себе си не заличава правните последици на осъществилото се придобиване на право на собственост,освен ако не е свързано с изтичането на придобивна давност в полза на трето лице,респ. с последващо придобиване на правото на собственост посредством извършена от собственика разпоредителна сделка. Изтичането на определен период от време не променя и значението на извършени по предвидения в закона ред отбелязвания,касаещи принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот,респ. на съставени документи,удостоверяващи придобиването на това право,освен ако в нормативен акт не е предвидено друго. Неподаването на декларация за притежаване право на собственост върху недвижим имот също само по себе си не лишава собственика от неговото право, нито установява извършено от страна на собственика разпореждане с имота. При спор за собственост липсата на данни за подадена в съответствие с установените в закона изисквания декларация не променя предвидените в процесуалния закон правила за разпределяне на доказателствената тежест. С оглед разпоредбата на чл.127 ГПК/отм./ представеното доказателство за придобиване правото на собственост върху недвижим имот установява принадлежността на това право и към момента на разглеждане на спора от съда,като в тежест на лицето,което твърди,че неподаването на декларация сочи,че след така установеното придобиване правото на собственост е преминало в патримониума на друг правен субект е по категоричен начин да докаже осъществяването на извършено разпореждане с имота,респ. извършено по предвидения в закона ред отчуждаване на правото на собственост в полза на държавата. Ако е установено,че към определен момент едно лице е притежавало право на собственост върху недвижим имот и липсват данни за осъществяване на юридически факт,който да има за последица промяна в титуляра на правото на собственост /извършване на разпоредителна сделка,отчуждаване по предвидения в закона ред или придобиване на имота по давност от друго лице/,следва да се приеме,че това лице притежава правото на собственост и към релевантния за спора момент. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: За да се приеме,че предявената по реда на чл.13,ал.2 ЗВСГЗГФ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че лицето,в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на одържавяването по реда на посочените в чл.2 ЗВСГЗГФ актове, като принадлежността на правото на собственост се доказва чрез изброените в разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ писмени доказателства. В случая по делото е представен н.а. №49,том ІІІ,н.д. №55/1934г., удостоверяващ съгласно §7 от Закона за продажба на някои гори от С. околия,че наследодателят А е закупил гора с площ от 95 дка в ревир “К”,както и препис-извлечение от емлячен регистър от 1936г., ,в който на името на наследодателя са записани гора с площ от 2 дка и паша с площ от 1 дка в м.”К”. Н. акт и представеното извлечение от данъчен регистър представляват писмени доказателства, годни да удостоверят факта на притежаване на право на собственост по смисъла на чл.13,ал.3 ЗВСГЗГФ. При липса на доказателства за последващо отчуждаване неправилно въззивният съд е приел,че не се установява дали и след 1934г.,респ. 1936г. имотите са останали в патримониума на наследодателя. Неправилен е и изводът на въззивния съд,че по делото не е установено към момента на обобществяването имотите да са били притежавани от наследниците на А. С. Ч. ,а оттам,че претенцията за признаване правото на възстановяване на собствеността е неоснователна. Обстоятелството,че общият наследодател е починал преди одържавяването не лишава неговите наследници от правото на искат възстановяване на собствеността върху имотите,които техният наследодател е притежавал към момента на своята смърт. Разпоредбата на чл.3,ал.1 ЗВСГЗГФ изрично предвижда,че правото на собственост върху г. и земите от горския фонд по чл.2 се възстановяват на български физически и юридически лица,от които те са били отнети или на техните наследници или правоприемници,т.е. от съществено значение е дали по делото е установено,че правото на собственост върху претендираните гори и земи от горския фонд е принадлежало към момента на одържавяването на лицата,в чиято полза се иска да бъде възстановена собствеността или на техен наследодател. Ако общият наследодател е починал преди одържавяването,законът не установява като изискване правото на възстановяване на собствеността да бъде заявено поотделно от всеки един от неговите преки наследници,особено ако не се твърди след смъртта на общия наследодател между преките наследници да е била извършена делба и всеки един от тях да е придобил в индивидуална собственост реално обособена част от наследството,а напротив се поддържа,че имуществото е останало неподелено,т.е. притежавано е общо от всички преки наследници и към момента на одържавяването. Заявеното за възстановяване на наследниците на общия наследодател право следва да се тълкува като искане за възстановяване в полза на онези лица,които са били живи към момента на одържавяването. Ако по делото е установено по категоричен начин чрез допустимите от закона доказателствени средства,че общият наследодател е притежавал правото на собственост,то съдът е длъжен да приложи разпоредбите на действуващия към момента на смъртта му Закон за наследството и да отчете действието на наследственото правоприемство по отношение на лицата,които законът сочи като наследници на починалия собственик. Със смъртта на едно лице притежаваното от него право на собственост не се погасява,а само преминава в патримониума на лицата, които законът сочи като негови наследници. За да се приеме,че тези лица са притежавали правото на собственост е достатъчно наред с доказателствата,сочещи че наследодателят е придобил и притежавал това право,да бъде представено удостоверение за наследници,сочещо към кои лица по пътя на наследствената трансмисия това право е преминало след смъртта на носителя си.достоверяването на факта на придобиване на имота от наследодателя и на факта на наследяването е достатъчно,за да се приеме,че лицата,имащи качеството наследници по закон са притежавали правото на собственост върху имотите към момента на одържавяването,а оттам че същите имат правото да искат възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ. Описаните в исковата молба имоти не са заявявани за възстановяване по реда на чл.13,ал.1 ЗВСГЗГФ и не е установено наследодателят да се е разпоредил с правото на собственост преди своята смърт,както и призованите към наследяване след неговата смърт лица да са се разпоредили с придобитите по наследство права преди одържавяването,респ. включването на имотите в ТЗКС. Не е установено по реда на §5 от У. №573 на ВНС от 28.05.1949г. имотите да са включени в държавния поземлен фонд,поради което неправилно въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице само по причина липсата на доказателства за деклариране на имотите след 1934г.,респ. след 1936г.,както и по причина,че не е установено наследниците на А. С. да са притежавали собствеността. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗВСГЗГФ в полза на наследниците на А. С. Ч. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Смолянския окръжен съд, постановено на 27.10.2008г. по гр.д. № 571/2008г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “З”-гр. Ч. ,Д. г. с.-гр. Ч. , О. Ч. и Р. д. по горите-гр. Смолян,че наследниците на А. С. Ч. ,бивш жител на с. С., починал през 1944г.,имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗВСГЗГФ върху гора с площ 95 дка като идеална част от ревир “К”,целия с площ 3348.253 дка по последно инструментално измерване през 2000г.; гора с площ от 2 дка в м.”К” като идеална част от ревир “К”,землището на с. П.,община Ч. ,целия с площ 3348.253 дка по последно инструментално измерване през 2000г. и паша с площ от 1.00дка в м.”К” като идеална част от ревир “К”,целия с площ 3348.253 дка по последно инструментално измерване през 2000г. Председател:   Членове: