Р Е Ш Е Н И Е № 131 [населено място], 23.10.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1876 по описа за 2017 г. Производството е по реда на глава Х. ГПК. С определение № 146/ 18.05.2017 г. по настоящото дело е допусната до разглеждане молбата на Н. М. Н. за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 347/ 23.02.2015 г. по гр. д. № 2759/ 2013 г., с което Софийски апелативен съд, потвърждавайки решението на Софийски градски съд по гр. д. № 3129/ 2007 г. в обжалваната част, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е осъдил Х. М. Х. и М. Х. Вели (починал и заместен от наследниците си Х. М. Х., Ф. М. Вели и Вели М. Х.) да заплатят на Н. М. Н. солидарно сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени на 07.04.2003 г., ведно със законната лихва от 07.04.2003 г., като исковете са отхвърлени до пълните предявени размери от 20 000 лв. В молбата се твърди, че при отлагането на откритото съдебно заседание от 09.10.2014 г. поради пречките от чл. 142, ал. 2 ГПК въззивният съд е бил длъжен да призове молителя за следващото съдебно заседание, насрочено за 05.02.2015 г. или също да го отложи, защото неговото здравословно състояние, установимо чрез представените в настоящото производство болничен лист и две медицински удостоверения, (обективно) изключва възможността той да се уведоми за следващото заседание, да се яви пред въззивния съд и да упражни правото си на защита. Молителят счита, че изложеното осъществява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на въззивното решение, с което правният спор е решен по същество. Ответниците Х. М. Х., М. Х. Вели и Вели М. Х., възразяват, че не е налице никое от сочените основания. Претендират разноските в настоящото производство. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Чрез основанията в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК законодателят не допуска страната да остане обвързана от последиците на влязлото в сила решение, с което правният спор е разрешен, ако при разглеждането на гражданското дело е нарушено нейното право на защита, а й предоставя 3-месечния срок от узнаване на решението по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за преценка дали да се позове на допуснатото нарушение, като иницира извънредния способ пред Върховния касационен съд или да признае (да възприеме) правните последици на решението. Чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК сочи на възможните причини за нетърпимия от правния ред резултат – нарушеното право на защита/ на участие на страната по разгледаното по същество гражданско дело, като изчерпателно ги очертава: 1) нарушение на съдопроизводствените правила; 2) ненадлежно представителство или 3) обективна невъзможност за явяване пред съда или за упълномощаване на повереник. Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че твърденията, с които молбата за отмяна на въззивното решение е обоснована и представените към нея документи, обосновават някое от основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съображенията са следните: Молителят Н. М. Н., който е бил редовно призован за откритото съдебно заседание от 09.10.2014 г., е представил пред въззивния съд молба с изявление за оттегляне на представителната власт на всички упълномощени от него адвокати и е приложил болничен лист, който удостоверява признатата по надлежния ред и от компетентен орган негова временна нетрудоспособност в периода 27.09.2014 – 26.10.2014 г. В правилното приложение на чл. 142, ал. 2 ГПК въззивният съд е приел, че представителната власт на поверениците на молителя по гражданското дело е прекратена, а неговото здравословно състояние го възпрепятства да се яви лично. Поради това е отложил заседанието и го е насрочил за 05.02.2015 г. от 11. 00 ч. Законът (ГПК) не вменява в задължение на съда в хипотезата на чл. 142, ал. 2 ГПК да постанови страната, за която непреодолимото препятствие е налице, да се призове за следващото открито съдебно заседание. Пречките от чл. 142, ал. 2 ГПК за провеждане на откритото съдебно заседание, което е било насрочено за 09.10.2014 г., не разкриват изключение от правилото, че страните, които са били редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието (чл. 56, ал. 2 ГПК). Следователно въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствено правило, което да е осуетило правото на молителя да участва в следващото открито съдебно заседание, насрочено за 05.02.2015 г. На това заседание молителят не се е явил лично или чрез повереник, а въззивният съд е обявил делото за решаване и е постановил решението по съществото на правния спор. Пред Върховния касационен съд е представен същия болничен лист, чиито последици въззивният съд съобразява с отлагането на заседанието от 09.10.2014 г. и две медицински удостоверения. Удостоверенията от Специализирана медицинска комисия по хирургия засвидетелстват, че в периода 07.11.2014 – 15.03.2015 г. за молителя е преценен режим на лечение „домашен на легло“. Дори настоящият състав да квалифицира обстоятелствата, установими чрез медицинската документация, като „особени непредвидими“, документите не доказват невъзможност молителят да ги преодолее. Първо, периодът между двете заседания е достатъчно дълъг. Второ, в него е включен периодът 27.10.2014 г. – 06.11.2014 г., в който молителят е здрав. Трето, неговото здравословно състояние не изключва (обективно) възможността да упълномощи повереник, който да се яви в заседанието от 05.02.2014 г. Приложените две решения на Върховния касационен съд, с които молителят е постигнал отмяна на (други) влезли в сила решения при основанието от чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, нямат обвързващо действие за настоящия състав (аргумент от обратното на чл. 297 и чл. 298 ГПК). Следователно е изключено всяко основание от чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителя следва да се поставят разноските, които ответниците по молбата са направили в настоящото производство. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. М. Н. за отмяна при основанията от чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение № 347/ 23.02.2015 г. по гр. д. № 2759/ 2013 г. на Софийски апелативен съд ОСЪЖДА Н. М. Н. да заплати на Х. М. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 1 500 лв. ОСЪЖДА Н. М. Н. да заплати на Вели М. Х. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 615 лв. ОСЪЖДА Н. М. Н. да заплати на Ф. М. Вели на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 615 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.