Р Е Ш Е Н И Е № 246 София,25.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 289 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Г. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 15.07.2011г. по гр.д.№4422/2009г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд и производството по делото е прекратено. С определение №266/25.04.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпроса за задължението на съда да цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота,предмет на делбата /в случая нанасяне на имота в кадастралната карта/. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно и необосновано- изводът на съда,че процесният имот не е годен обект за делба е формиран при допуснати нарушения в дейността по обсъждане на доказателствата,приложимата нормативна уредба и заявените от страните доводи. Твърди,че неправилно съдът не е коментирал фактическото положение,а именно,че тя като носител на право на собственост върху идеалната си част от процесния имот не е взела участие нито в процедурите по въвеждането на имота в регулация,нито в правните действия,съпътстващи застрояването му,и не е провел косвен съдебен контрол върху административните актове по въвеждане на имота в регулация и подготовка за строителство. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. П. Г.,Б. М. П. и С. Л. Г. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора и в проведеното открито съдебно заседание съображения. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба [фирма] и [фирма] изразяват становище,че жалбата е неоснователна по съображения,че още при образуване на делбеното производство пред първоинстанционния съд искът е заведен срежу ненадлежна страна и имотът,предмет на делбата,е посочен като несъществуващ вече имот,а пред въззивния съд е индивидуализиран с посочване на идентификатор и е застроен,от което според ответниците следва изводът,че имотът не съществува във вида,в който е възникнала съсобствеността,станал е част от друг имот и освен това има обслужващо сградата предназначение,поради което искът за делба следва да бъде отхвърлен,а първоинстанционното решение да се обезсили като постановено по нередовна искова молба. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявен е иск за делба на празно дворно място,находящо се в строителните граници на [населено място],м.”Н. к.-К.” с пространство от 1017кв.м.,съставляващо имот пл.№* от кв.5 по плана на [населено място], м.” [улица]/сега [улица],при съседи: братя Г.,братя З.,път и Й. М.. Производството е във фазата по допускане на делбата. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд,с което предявеният от В. Г. М. иск за делба е отхвърлен и е прекратил производството по делото. Прието е,че първоинстанционният съд е сезиран с иск за делба на имот с площ от 1017кв.м.,съставляващ имот пл.№*,кв.5 по плана на [населено място], м.” [улица]/сега [улица]/,в което като съделители участвуват В. Г. М.,Б. М. П.,М. П. Г.,С. Л. Г., [фирма] и [фирма]. Пред въззивния съд обаче имотът е индивидуализиран като имот с идентификатор * с площ от 1964кв.м.,с трайно ползване-високо застрояване и е застроен,а като съсобственици на представената скица са посочени [фирма] с 4.72% ид.части и [фирма]. С оглед на тези данни въззивният съд е приел,че искът за делба е недопустим-предмет на делба е само дворно място в имот,който е образуван от два имота и в него е построена сграда,т.е. имотът не съществува във вида,описан в исковата молба,а има правно положение,сходно с това на обща част при етажната собственост и е загубил самостоятелното си значение. По въпроса за задължението на съда да цени и настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота,предмет на делбата /в случая нанасянето на имота в кадастралната карта/ настоящият състав приема следното: Съдът е длъжен да цени настъпилите по време на висящността на делбеното производство промени в имота,предмет на делбата,вкл. като вземе предвид обстоятелството,че след предявяването на иска за делба имотът е нанесен в кадастралната карта,тъй като имотът следва да бъде допуснат до делба с оглед актуалния му регулационен статут и при идентифициране по действащата кадастрална карта на населеното място. При извършването на тази преценка обаче съдът следва да отчете и дали е налице несъответствие между действителното правно положение и отразеното в кадастралната карта,доколкото е възможно имотът да не е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен,при което следва да има предвид,че подобно несъответствие няма правопораждащо или правопрекратяващо действие,в какъвто смисъл е становището,изразено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №81/17.02.2012г. по гр.д.№506/2011г. на І ГО на ВКС,което настоящият състав споделя. Основен принцип в делбеното производство е,че имуществото, предмет на делбата,следва да бъде допуснато до делба според състоянието,в което се намира към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество. Регулационният статут на недвижимия имот е определящ за състоянието на имота елемент,имащ значение за неговата индивидуализация,вкл. от гледна точна на предназначение и площ на имота,както и за лицата,между които имотът е съсобствен с оглед правното действие на регулацията. Нанасянето на имота в кадастралната карта обаче при наличие на посоченото по-горе несъответствие не може да обоснове извод за липса на съсобственост,нито извод за настъпила такава промяна,която да обуслови недопустимост на иска за делба. Ако след предявяване на иска за делба,вкл. в производството пред въззивната инстанция бъде установено,че са настъпили промени в състоянието на имота по причина промяна в регулационния му статут или нанасяне в кадастрална карта,съдът е длъжен при наличие на отклонение по отношение на площта на имота и данни за необходимостта в делбеното производство да вземат участие и други лица, за които настъпилите промени сочат,че притежават дял от имота ,предмет на делбата,да даде указания за надлежна индивидуализация на имота по действащия регулационен план и кадастрална карта,както и за конституирането на неучаствуващите в делбеното производство носители на вещни права върху имота,но само доколкото при това последващо нанасяне на имота същият не се променя съществено. При съществени промени,засягащи площта и общата конфигурация на имота,вкл. при извършено обединяване на няколко имота,сред които и процесния,съдът следва да извърши преценка за правните последици на така извършените промени по отношение на правото на собственост върху имота,заявен за делба. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно,поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила /чл.98 ГПК/отм./,чл.100 ГПК/отм./,чл.157 ГПК/отм./. В първата фаза на делбеното производство следва да се установи актуалният регулационен статут на имота,респ. актуалното му нанасяне в действащата кадастрална карта,което по отношение на урегулираните имоти е съществен техен индивидуализиращ белег. Ако по делото не са представени доказателства за това обстоятелство,съдът следва да даде указания в тази насока,вкл. като остави исковата молба без движение за посочване на характеристиките на имота по актуалния му статут,като разполага с правомощието да назначи служебно съдебно-техническа експертиза, доколкото тези обстоятелства имат значение за допустимостта на иска. В настоящия случай по делото до момента на подаване на въззивната жалба липсват данни за регулационния статут на имота. Не е представена скица на имота,нито е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза в тази насока. Налице е следователно неяснота досежно статута на имота към момента на предявяване на иска за делба,с изключение на становищата на страните в съдебно заседание,проведено на 11.03.2010г.,че имотът е урегулиран,което обаче не съставлява доказателство за индивидуализиращите му белези. В рамките на правомощията си с оглед и на указанията,дадени в ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е следвало да даде указания за представяне на доказателства за статута на имота към момента на предявяване на иска за делба,както и към момента на разглеждане на делото във въззивната инстанция като при невъзможност да бъдат представени писмени доказателства или ако същите не са годни да установят тези имащи значение по делото обстоятелства,да назначи съдебно-техническа експертиза с такава задача. Само след установяване на този статут към момента на предявяване на иска за делба съдът може да извърши преценка за правното значение на настъпилите в хода на делбеното производство промени,изразяващи се в нанасянето на имота в действащата кадастрална карта,вкл. по отношение площта,разположението и границите на същия,като отчете естеството на подобно нанасяне и последиците му за принадлежността на правото на собственост,а оттам и за допустимостта на предявения иск,ако приеме,че към момента на приключване на устните състезания заявеният за делба имот не съществува като самостоятелен. При извършването на подобна преценка следва да се има предвид,че обединяването на урегулирани имоти в кадастралната карта не въздейства върху самостоятелното им съществуване,а ако имотът е неурегулиран,нанасянето му в кадастралната карта няма за последица промяна в принадлежността на правото на собственост. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл.293,ал.3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,като новото разглеждане следва да започне от провеждане на открито съдебно заседание. При новото разглеждане въззивният съд следва да извърши предвидените в ГПК съдопроизводствени действия по уточняване предмета на делбеното производство,а именно-на регулационния статут на имота към момента на предявяване на иска,както и настъпилите в хода на производството промени,вкл. чрез назначаване на съдебно-техническа експертиза,след което да прецени вещноправните последици на настъпилите промени, както и допустимостта на делбата като има предвид,че застрояването на един имот само по себе си не е пречка за неговото поделяне,ако един от съсобствениците на терена няма права в построената сграда,в който смисъл постановените по реда на чл.290 ГПК решение №621/13.07.2011г. по гр.д.№1195/2009г. на І ГО на ВКС и решение №481/25.05.2011г. по гр.д.№979/2009г. на І ГО на ВКС. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд,ІІ-а гражданско отделение, постановено на 15.07.2011г. по гр.д.№ 4422/2009г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Председател: Членове: