Р Е Ш Е Н И Е                                                     № 120   София, 26 март  2009 година                                         В ИМЕТО НА НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, ІІ наказателно     отделение, в съдебно заседание на 16 март, две хиляди и девета година, в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Жанина Начева   при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора Ат. Гебрев изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 60/2009 година.   Производството по чл. 419 и следващите НПК, е образувано по направено искане от осъдения И. В. А. от гр. В., чрез неговите защитници – адвокати В. М. и Я. Р. , за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 18/21.03.2008 г., на Районен съд гр. В., изменена с въззивно решение № 162/15.07.2008 г., на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по внохд № 443/2008 г. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушение, а наложеното наказание и присъдено обезщетение – явно несправедливи. Исканията са да бъде отменен по реда на това производство и делото върнато за ново разглеждане, изменен, като се приложи друга по-лека квалификация или намалят наказанието при условията на чл. 55 НК и определеното по размер обезщетение.   Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.   Повереникът на гражданският ищец и частен обвинител счита, че съдебните актове са законосъобразни, поради което искането не следва да се уважава.   Върховният касационен съд, в пределите на проверката по реда на чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното:   С решение № 162/15.07.2008 г., Пазарджишкият окръжен съд, наказателен състав, е изменил присъда № 18/21.03.2008 г., по нохд № 338/2007 г., на Районен съд гр. В., само в частта с която е отхвърлен гражданския иск на Б. Д. от 25 000 лв. до 50 000 лв., като е увеличил присъденото обезщетение от 25 000 лв., на 40 000 лв., както и присъдената държавна такса от 100 лв., на 160 лв.   Потвърдил е присъдата в останалата й част, с която подс. И. В. А. е бил признат за виновен в това, че на 09/10.12.2006 г., в гр. В., е причинил тежка телесна повреда на Б. Р. Д., изразяваща се в постоянна слепота с дясното око, поради което и на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК и осъден на три години лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, като е присъдил и направените по делото разноски.   По довода за допуснати съществени процесуални нарушения:   Посоченото отменително основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно.   При извършената проверка не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, към които разпоредби препраща чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. За да са налице такива е необходимо съдилищата да са нарушили специалните правила, за провеждане на съдебното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Въззивният съд от своя страна, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви, като вътрешното му убеждение е изградено на основата, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, възможност за устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на подсъдимия. След като са били спазени всички процесуални гаранции за правото му на защита, няма никакво основание за контролиране по касационен ред на вътрешното убеждение при вземане на решения от съществото на делото.   Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това и двете инстанции не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. А. , е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства – показанията на св. Д пострадал, М. – негова приятелка, Вл. Д. – брат, Ц. , Д. , Кафазаров, Кафтанова приложените писмени доказателства и експертно заключение, чрез които е установено точно, поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е бил осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на първоинстанционният съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.   Неоснователно е конкретното оплакване, че въззивният съд не е изследвал пълно, точно и детайлно фактическата обстановка и не е отговорил на възражението за съставомерност на деянието.   Видно от изложените мотиви – стр. 2 – 5 и този съд е направил пълен разбор на противоречивите данни от гласните доказателствени средства и точно е посочил на кои се дава вяра и на кои не и на кои се изграждат изводите за виновността на подс. Александров. Изложил е законосъобразни съображения относно твърденията му във въззивната жалба. Обсъдена е била позицията му и са посочени основанията поради които не се възприема. Тази инстанция е приела за установена фактическа обстановка такава, каквато е изложена в мотивите на решаващия съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, въззивният съд не е длъжен подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Не е задължение на този съд да анализира подробно доказателствата, събрани при съдебното следствие от решаващия съд, след като на тяхна основа не се правят различни фактически констатации. Само когато постановява нова присъда, въззивният съд следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК, тъй като на практика при тази хипотеза, той встъпва в правомощията на първата инстанция.   По довода за нарушение на материалния закон:   Посоченото основание – по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не се подкрепя от данните по делото и неоснователно. В искането, като конкретни възражения е посочено, че няма доказателства за извършено от подсъдимия престъпление, а от друга страна, че е налице по – благоприятна квалификация, без да се сочи по кой текст от НК и че неправилно са кредитирани част от доказателствените материали, като по този начин по същество се оспорва обосноваността на съдебния акт.   Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в настоящото производство, така както не подлежи и в касационното, към които основания препращат разпоредбите на чл. 422, ал. 1, т. 5 и чл. 426 НПК. Не могат да бъдат установявани нови фактически положения, поради което и не се предвижда такова касационно основание в процесуалния закон. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата, е спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите при установяване на правно – релевантните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за авторството на деянието са изцяло подкрепени от показанията на пострадалия Б. Д. , на свидетелите Вл. Д. , Р. Д. , П. М. ,Ст. Николов, А. Кафтанова, А. Кафазаров, П. Ц. , Б. Д. , С. и И. , от експертното заключение и приложените писмени доказателства. В мотивите на съдилищата са изложени подробни и убедителни съображения за утвърждаване на обоснования им извод по приетите за установени фактически положения. Правната квалификация на посоченото деяние, съответства на приложимия за случая материален закон. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Видно от изложените мотиви, извършена е цялостна проверка на съставомерността на деянието, спазено е процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, за доказаност на обвинението по несъмнен начин, както и изискванията по чл. 305, ал. 3 и 339, ал. 2 НПК, за обсъждане противоречията в данните от доказателствените средства и излагане на съображения, кои се кредитират и кои не и защо не се възприемат направените възражения.   При така установените факти и обстоятелства от съдилищата, изводите, че се касае за нанесена тежка телесна повреда от подс. А. , на пострадалия Б. Д. – престъпление по чл. 128 НК, са напълно законосъобразни.   Посочените в искането възражения във връзка с направения довод, са идентични и с поддържаните пред въззивния съд. Същият се е занимал с тях и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема. Това се отнася и до възраженията за противоречие в свидетелските показания и защитната позиция на подсъдимия.   Съставът на Върховният касационен съд, изцяло възприема изводите на предходните съдилища, относно постановяването на осъдителна присъда, по посочения текст от НК. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ, на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. А. е извършил престъплението по чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение:   Настоящата инстанция счита, че и това възражение, с искане за приложение разпоредбите на чл. 55 НК, без да са посочени в жалбата конкретни основания, се явява изцяло неоснователно. В тази връзка и от двете съдебни инстанции, са били подложени на внимателен анализ, всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Именно с оглед на това, следва да се констатира, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и от там да се направи извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да се приложат разпоредбите на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като се определи размера на наказанието под предвидения в закона минимум. Затова и настоящата инстанция счита, че наложеното наказание с приложение разпоредбите на чл. 66 НК, се явява напълно справедливо, съобразено с данните за деянието и дееца, с целите му по чл. 36 НК. По – нататъшно снизхождение, няма да способства за осъществяване задачите на наказателната репресия.   Определеното по размер обезщетение, увеличено от въззивният съд, за причинени неимуществени вреди, не е завишено, а е съобразено с действителните болки и страдания произтичащи от постоянната слепота с дясното око на един млад човек. В съответствие с общоприетия обществен критерий за справедливост, въплътен в нормата на чл. 52 ЗЗД и установената съдебна практика за подобни случаи, настоящият съдебен състав счита, че присъденият размер от 40 000 лв., е напълно справедлив.   Поради всичко изложено, искането на осъдения А. се явява изцяло неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.   С оглед на този извод и направеното искане за присъждане на разноски направени пред настоящата инстанция, от повереника на гражданския ищец и частен обвинител Б. Д. , подс. И. А. следва да бъде осъден да му ги заплати в размер на 500 лв. – договор за правна защита с-я АБ № 001994.   Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на ІІ наказателно отделение при Върховния касационен съд   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. В. А. от гр. В., за възобновяване на наказателното производство по влязлата в сила присъда № 18/21.03.2008 г., по нохд № 338/2007 г., на Велинградския районен съд, изменена в частта за размера на уважения граждански иск с въззивно решение № 162/15.07.2008 г., по внохд № 443/2008 г., на Пазарджишкия окръжен съд, наказателен състав.   ОСЪЖДА И. В. А. от гр. В., ЕГН **********, да заплати на Б. Р. Д. от гр. В., направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:     Членове: