Ключови фрази


7

Р Е Ш Е Н И Е



№ 2


София, 22.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при секретаря Ани Давидова
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1153 по описа за 2019 година


Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 613/ 18.07.2019 год. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на С. Е. М. на въззивно решение № 226/ 05.11.2018 год. на Окръжен съд - Шумен, постановено по в. търг. д. № 257/2018 год., с което е отменено решение № 333/ 12.04.2018 год. по гр.д.№ 1470/2017 год. на Районен съд – Шумен и вместо него е обявен за нищожен договора за продажба на недвижим имот от 26.02.2016 г., сключен с нотариален акт /№/, том I, рег. /№/, н.д. /№//2016 г. на нотариус М. за имот, представляващ сграда с идентификатор /№/, с площ 91 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор /№/, находяща се в [населено място] ,[жк], [улица], с който С. И. Д., действаща чрез пълномощник,го е продала на ответника С. Е. М. за сумата от 9 500 лв., като сключен при нищожна уговорка между собственика С. Д. и трето лице – заемател Р. А. Р. за удовлетворяване на вземане по паричен заем чрез упълномощаване на Д. И. Р. – съпруга на заемателя, да продаде собствения на С. И. Д. имот.
Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение, след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното:
Окръжен съд – Шумен се е произнесъл като въззивна инстанция по предявените от С. И. Д. против С. Е. М. обективно съединени искове, които е квалифицирал както следва: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за продажба на недвижим имот от 26.02.2016 г., сключен с нотариален акт /№/, том I, рег./ №/, н.д./ №/2016 г. на нотариус М. за имот, представляващ сграда с идентификатор /№/ с площ 91 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор /№/, находяща се в [населено място], кв. М., [улица], с който ищцата в първата инстанция С. И. Д., чрез пълномощник, продала имота на ответника С. Е. М. за сумата от 9 500 лева, поради накърняване на добрите нрави; при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 2 във вр. с чл. 37 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен поради липса на съгласие в резултат на отсъствие на представителна власт; предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен поради липса на съгласие; предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 40 от ЗЗД, за обявяване на същия договор за нищожен поради споразумение на представителя и купувача във вреда на представлявания; предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 152 предл. 2 от ЗЗД за обявяване на същия договор за нищожен, поради предварително уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което е уважен главният иск и с атакуваното решение е уважил последния евентуален иск. Ищцата С. И. Д. не е подала касационна жалба, а ответникът С. Е. М. обжалва решението само досежно уважаването на евентуалния иск, поради което в останалата част въззивното решение е влязло в сила и е извън предмета на касационна проверка.
За да се произнесе по иска за обявяване на договора за продажба на недвижим имот за нищожен поради предварително уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, съдът е съобразил, че между С. И. Д. като заемател и Р. А. Р. като заемодател бил сключен договор за заем за сумата от 2 200 лв. Този договор бил обезпечен с учредената в полза на заемодателя ипотека на собствен на заемателката недвижим имот – описаната по-горе сграда. На същата дата С. И. Д. упълномощила Д. И. Р. - съпруга на ипотекарния кредитор Р. А. Р. да извършва всякакви допустими от закона действия и сделки със същия недвижим имот. Договорната ипотека била заличена на 26.02.2016 г. На същата дата Д. И. Р., действаща като пълномощник на С. И. Д., продала имота на ответника С. Е. М. с нотариален акт /№/, том I, рег./ №/, н.д. /№/2016 г. на нотариус М., за сумата от 9 500 лв. Съдът се позовал на показанията на разпитания по делото свидетел Р. Р., от които се установява, че при предоставянето на паричния заем и сключването на договорната ипотека между него и Д. е постигната устна уговорка за продажба на къщата. Според него и показанията на съпругата му упълномощаването на последната било в изпълнение на уговорка за продажба на имота. При преценка на свидетелските показания съдът е направил фактически извод, че упълномощаването от Д. за Р. за продажба на недвижимия имот представлява обезпечаване на предоставени от съпруга Р. суми в заем. Съдът е приел, че обстоятелствата относно упълномощаването на съпругата на заемодателя, както и изложеното от заемодателя за уговорката със заемателката - той да й „върне” имота, ако тя събере пари, са доказателства, които в своята съвкупност обуславят извода, че упълномощаването на съпругата на заемателя да продаде собствения на ищцата имот е способ за обезпечаване връщането на паричния заем и за удовлетворяване на заемателя в случай, че заемът не бъде върнат. Посочил е, че съгласно чл. 152, предл. 2 ЗЗД, нищожно е съглашение, с което се уговаря предварително начинът на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона. Собственият на С. И. Д. недвижим имот е обременен с договорна ипотека в полза на заемателя Р. и единственият предвиден в закона способ за удовлетворение на заемателя върху имота е чрез принудителното изпълнение върху този имот, в рамките на което той би имал право да се удовлетвори предпочтително от цената при публичната продан. Упълномощаването от заемателката на съпругата на заемодателя с правото да продаде имота е по същество уговаряне на способ за удовлетворяване чрез продажба на имота. Тази уговорка е нищожна на основание чл. 152, предл. 2 от ЗЗД. Нищожността на тази уговорка обуславя и нищожност на договора за продажба на имота, обективиран в нотариален акт /№/, том I, рег. /№/, нот.д. /№/2016 г. на нотариус М. за имот, представляващ сграда с идентификатор /№/, с площ 91 кв. м, разположена в поземлен имот с идентификатор /№/, находяща се в [населено място], кв. М., [улица]. С тези мотиви съдът е уважил иска с правно основание чл. 152, предл. 2 ЗЗД и е обявил за нищожен договорът за покупко-продажба, сключен с С. Е. М..
По повдигнатия процесуалноправен въпрос Върховният касационен съд намира следното: Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл.129, ал.2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на исковата молба чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и т.7 от Тълкувателно решение № 2/ 2.07.2004 год. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2008 год.
Проверката относно допустимостта на въззивното решение е обвързана от отговора на процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба.
Въззивното решение е недопустимо,защото с исковата молба са предявени два обективно съединени иска за нищожност на упълномощителната сделка и недействителност на сключения договор без представителна власт. В подадената искова молба се съдържат противоречиви твърдения, които не са били уточнени чрез даване на съответни указания от съда, а от постановеното решение не става ясно коя сделка – упълномощителната или разпоредителната съдът намира за нищожна.Съдът не е съобразил твърденията в исковата молба относно пълномощното,а именно,че е подписано по принуда,което е основание за унищожаемост,а не за нищожност и не е дал указание за уточняване на твърденията.Нищожността на пълномощното не води до нищожност на договора.Не е съобразено, че ако се твърди разпоредителната сделка да е сключена без представителна власт, то тогава искът за недействителността ѝ е с правна квалификация чл. 42, ал. 2 ЗЗД.Не е уточнена и пасивната легитимация /относно съпрузите Р./ по предявените искове , за която съдът следи служебно.
Въззивният съд не е съобразил изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба, липсата на индивидуализация на част от предявените искове и несъответствието между обстоятелствената част и петитума. Редовната искова молба е процесуално условие за надлежното упражняване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /във всички инстанции/.
В случая първоинстанционният съд не е процедирал по реда на чл. 129, ал.2 ГПК и не е проявил активност съгласно задълженията си по чл. 145, ал. 1 ГПК, за да очертае предметната рамка на исковете, с които е сезиран, които процесуални действия се дължат и от въззивната инстанция с оглед правомощията й на съд по съществото на спора.
Следва да бъде посочено,че когато са предявени искове за недействителност на прехвърлителната сделка,начинът на съединяването на исковете не зависи от волята на ищеца.Каквато и поредност и каквото и съотношение да е посочил ищецът,всички искове са предявени в условията на евентуалност,тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание,нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение,и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност.Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност,подредени според тежестта на порока : от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му,през по – леките – липса на основание,липса на съгласие,привидност,невъзможен предмет, противоречие на морала или липса на форма.Ако съдът приеме,че сделката е валидна,той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост,също подредени според тежестта на порока : от най-тежкия – поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството,през по-леките – поради неспособност да се разбират или ръководят действията,поради заплашване,поради измама,поради грешка или поради крайна нужда.Ако съдът приеме,че сделката не подлежи на унищожение поради посочените пороци,той е длъжен след това да разгледа съответните основания за висяща недействителност като извършването й без или извън надлежно учредената представителна власт.
Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания,разгледани в поредност според тежестта на порока,отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове,основаващи се на по-леки пороци.Съдът не може да се произнася в решението си по тези искове,тъй като условието,под което те са предявени не се е сбъднало,а постановеното решение по тези искове подлежи на обезсилване като недопустимо.
Като не е процедирал по указания начин, Окръжен съд - Шумен е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. Това е порок, за който касационната инстанция следи служебно, като не е обвързана от касационните оплаквания, нито от становищата на страните.
С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт, постановен по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, а делото върнато на въззивния съд за предприемане на действия по чл.129, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 226/05.11.2018 год. на Окръжен съд - Шумен, постановено по в. търг. д. № 257/2018 год.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: