Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр.София, 13.02.2014г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Георгиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 7717 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.305 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от А. И. З. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Л. Н. на влязлото в сила въззивното решение от 25 октомври 2012 г., по гр.д. № 161/2011г. на АС София и потвърденото с него решение от 08.11.2010 г., по гр.д. № 2839/2006г. на Софийския градски съд , в частта му за осъждане на З. да заплати на Р. П. С. от [населено място] обезщетение от 18100 лева за ползване без основание на апартамент в [населено място] за периода 03.08. 2005 г. – 08.08.2006 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска, на основание чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК. Молителката А. И. З., чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основанията за отмяна на влязмото в сила решение- чл.303, ал.1,т.1 и 5 ГПК. Моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Ответникът Р. П. С. в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 и 5 ГПК, но разгледана по същество същата е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска е прието, че с влязло в сила решение е прогласена нищожност на упълномощаване от страна на Р. П. на трето лице да продаде от негово име имота му, съответно на последвалата сделка за продажба на същия имот на молителката. Прието е, че последната е отдала имота под наем на К. Г. по договор за наем, който е упражнявал фактическа власт върху имота към момента, определен с исковата молба като начало на исковия период, а след края на исковия период е влязло в сила решение по иск по чл. 108 ЗС, като със сила на пресъдено нещо между страните е установено принадлежността на правото на собственост върху имота на Р. П., както и че владението е препятствано от молителката без правно основание. Молителката не е оборила твърдението, че е осъществявала лично или чрез трето лице фактическа власт през целия процесен период, а размера на дължимото се от нея обезщетение за ползуването е установен с помощта на експертиза, като не е прието за доказано твърдението на молителката, за лошото състояние на апартамента. В молбата за отмяна процесуалният представител на молителката посочва като основание разпоредбата на чл.303, т.1 и 5 ГПК. Представя като ново доказателство Протокол за оглед от 15.09.2005г. по повод искане от К. Г. до [фирма] за сключване застраховка на апартамент в [населено място], [улица], №, ет., в който е отразено, че състоянието на същия е лошо. Поддържа, че поради невъзможност да участвува в съдебно заседание на 03.10.2012г. пред АС София е била лишена от възможност за разпит на допуснатия й свидетел както и от възможност да поиска изслушване на нова съдебно-техническа експертиза. Поддържаният от молителката довод, че поради невъзможност да участвува в съдебно заседание на 03.10.2012г. пред АС София е била лишена от възможност за разпит на допуснатия й свидетел както и от възможност да поиска изслушване на нова съдебно-техническа експертиза, не сочи на основателност на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, която изисква вследствие на нарушаване на съответните правила страната да е била лишена от възможност да участва в делото. В случая страната и нейния процесуален представител са били надлежно призовани за проведеното на 03.10.2012г. съдебно заседание и не са представили пред съда искане за отлагането му, поради обективна невъзможност да се явят . Твърдяната значимостта на доказателствата, които молителката не е могла да ангажира, поради не участието й по делото, не представлява основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решения по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Такова основание представлява невъзможност на страната да участва лично или чрез представител в делото, при това не всяка невъзможност, а само ако тя се дължи на двете предпоставки- първата- наличие на особени непредвидени обстоятелства и втората- те да са невъзможни за преодоляване Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна и на соченото основание по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК. Тази разпоредба изисква новооткритото обстоятелство или новото писмено доказателство да е съществувало при гледането и при решаването на делото, но то да не е могло да стане известно на страната въпреки активното й участие в процеса и полаганите грижи за набавяне на необходимите доказателства. Процесният случай не е такъв. Представения като ново писмено доказателство Протокол за оглед от 15.09.2005г. по повод искане от К. Г. до [фирма] за сключване застраховка на апартамент в [населено място], [улица], №, който според молителката съдържат факти, правопораждащи основание за отмяна, се отнасят за събития, настъпили преди постановявяне на решението, поради това тези писмени документи не са нови по смисъла на закона и не могат да послужат като основание за отмяна на решението. От друга страна същите не установяват факти от съществено значение за изхода по спора, които биха имали значение за оборване изводите на съда за основателност на иска с правно основание чл.59 ЗЗД. На основание чл.78, ал.2 ГПК молителката следва да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 1000 лева Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от А. И. З. от [населено място], на влязлото в сила въззивно решение от 25.10.2012г., по гр.д. № 161/2011г. на АС София и потвърденото с него решение от 08.11.2010 г., по гр.д. № 2839/2006г. на Софийския градски съд, в частта му за осъждане на З. да заплати на Р. П. С. обезщетение от 18100 лева за ползване без основание на апартамент в [населено място] за периода 03.08. 2005 г. – 08.08.2006 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска, на основание чл.303, ал.1, т.1 и 5 ГПК. Осъжда А. И. З. да заплати на Р. П. С. сумата 1000 лева разноски пред ВКС.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: