Р Е Ш Е Н И Е № 643 гр.София, 15 май 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 2000/2012 година Върховният касационен съд е третата инстанция по делото с подсъдим Е. Н. К., преминало в предходните инстанции първо в Благоевградския окръжен съд, а след това в Софийския апелативен съд. Първоинстанционната присъда – 19 от 30.І.2012 год. по нохд № 258/2010 год., е по обвинението, че К. е извършил престъпление по транспорта с правна квалификация по чл.343, ал.4, във връзка с ал.3, б.”б” НК: на 18.ХІІ.2007 год. по непредпазливост е причинил смъртта на трима и средна телесна повреда на двама, като това станало при управляване на моторно превозно средство (автобус) и след като нарушил правилата за движение по път Е-79 в района на 374-тия му километър (между Б. и С.). В осъдителната ѝ част присъдата е за наложеното на подсъдимия наказание 4 години и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и 6 години лишаване от право да управлява мпс, както и за присъдените обезщетения за неимуществените щети, причинени на родителите на едно от лицата, починали при произшествието, и лично-на едно от увредените лица – по 60 000, съответно – 40 000 лева. В оправдателната ѝ част присъдата е за правната квалификация на престъплението още като „особено тежък случай” (чл.93, т.8 НК), както и по отношение на някои от правилата за движение, за нарушаването на които е бил обвинен К.. Присъдата има и част за частично отхвърляне на гражданските искове – до по 100 000, съответно – до 80 000 лева. Второинстанционното (въззивно) решение - 251 от 19.VІІ.2012 год. по внохд № 478/2012 год., е постановено след жалби от името на пострадалите от престъплението, участвали по делото в окръжния съд само като частни обвинители (съпругата и малолетното дете на починалия, родителите на когото са участвали и като граждански ищци), а също и след жалба от подсъдимия. Уважена е била само първата жалба – с увеличаване на наказанието лишаване от свобода на 6 години и на 7 години и 6 месеца – лишаването от правоуправление, макар и по повод на жалбата на подсъдимия да е бил смекчен и първоначалният режим на лишаването от свобода – от „строг” на „общ” в затворническо общежитие от открит тип. Подадената по касационен ред жалба е от защитника на подсъдимия К. и в нея подателят ѝ подробно е посочил защо смята закона за нарушен и наложеното наказание – явно несправедливо; смята освен това за възможно ВКС да намали още повече наказанието на подсъдимия (в сравнение с наложеното му в окръжния съд) или поне да запази последното. Касационната жалба е поддържана и в съдебното заседание с допълнително предложената възможност за ново разглеждане на делото, а останалите страни, участвали в него, са за отхвърлянето и`. І. ВКС намери жалбата за основателна само по отношение на справедливостта на наказанието, макар и не за намаляването му в максималната степен, в която е поискано (по-ниско от наложеното в първата инстанция). Недостатъкът при санкционирането на подсъдимия К. не е в нещо друго, а в резултата от преценката на обстоятелствата от значение за неговото индивидуализиране. Въпреки че за някои от тях това значение е спорно – например оправдаването за нарушено правило и във връзка с контролирането по чл.20, ал.1 ЗДП на управлявания автобус (вж. повече в р.59/11-І по нд 650/10, необн. в Бюлетина на ВКС) или пък утежняването на отговорността заради движение с превишена скорост без нарушението да е отчетено в обвинителния акт, съдилищата са проявили неточност в размера на наказанието. Според ВКС лишаване от свобода за пет години и лишаване от право да се управлява мпс за шест години и шест месеца е наказанието, съответно по смисъла на чл.35, ал.3 НК на извършеното престъпление, най-отличителното за което е съчетанието на изключителното безразсъдство в инкриминираното поведение, от една страна, с рядко срещаната дисциплинираност на дееца като водач към онзи момент (за повече от 10 години като правоспособен и професионално зает, е наказван само веднъж през 1997 год. с глоба в общ размер на 50(30+20)лева, и то не за нарушения на правилата за движение). ІІ. По отношение на останалото оспорено, то е неприемливо. Неприемливо е най-напред защото проверяваният съдебен акт и потвърдената с него част от присъдата съдържат правилния отговор на поставените въпроси: че динамиката в пътната ситуация не позволява изолирано обсъждане на отделните правила за извършване на маневрата изпреварване, което да води до противопоставянето им едно на друго; че теоретичната възможност за избягване на сблъсъка с едната от насрещно движилите се коли си е останала само теоретична, тъкмо заради собственото на дееца неправомерно поведение; че позоваването на св.Д. не държи сметка за недостоверното в показанията му. Оспорването в касационната жалба е неприемливо и защото някои от доводите срещу него могат дори да бъдат допълнени – например относно недостоверността на свидетеля Д. за твърде съмнителното му посещение в полицията във връзка с инцидента, от което не са останали никакви документални следи. ІІІ. Ръководен от изложеното и в изпълнение на правомощието си по чл.354, ал.2, т.1 НПК за отстраняване на обсъденото в р.І по-горе нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.3 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ въззивно решение № 251 от 19 юли 2012 год. по внохд № 478/2012 год. на Софийския апелативен съд само по отношение на увеличеното с него наказание, което намаля на пет години лишаване от свобода и на шест години и шест месеца лишаване от право на управление на моторно превозно средство. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Блага Иванова по к.д. № 2000/12 Не съм съгласна със становището на мнозинството, че е спорно значението на опрвадаването на подсъдимия за нарушение на правилото по чл. 20, ал. 1 ЗДП. От релевантните факти следва, че престъпният резултат е настъпил поради допуснати от водача нарушения на специални правила за движение, в какъвто случай следва да отпадне отговорността за нарушението на общото правило / това по чл. 20, ал. 1 ЗДП /. По изложените съображения, считам, че оправдаването на подсъдимия в посочената част на обвинението е правилно. Съдия: / Бл. Иванова /