Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 2762/2011 год.
Р Е Ш Е Н И Е № 557
гр.София, 20 февруари 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
със секретар Иванка Илиева
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) САША РАДАНОВА
наказателно дело под № 2762/2011 година
Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативната прокуратура и жалба от защитника на подсъдимия Д. К. Ч. против решение № СП-38 от 22.VІІ.2011 год. по внохд № СП-20/2011 год. на Военно-апелативния съд,с което е изменена присъда № СП-112 от 31.І.2011 год. по нохд № СП-112/2008 год. на Софийския военен съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Д. К. Ч. е признат за виновен в това,че в длъжностното си качество на главен експерт в сектор „Работа с клиенти и контролна дейност” към Изпълнителна агенция „Управление на частната държавна собственост” при Министерството на отбраната,и на председател на комисия за контрол върху изпълнението на договори за почистване на освободени войскови райони,както и на освидетелстване на подлежащи на събаряне сгради и съоръжения в тези райони,действайки при условията на продължавано престъпление и с цел да набави имотна облага другиму - на„Енергоремонт”Кресна”ООД,”Металстрийт”ООД,”Макметал”ООД, ”Феникс-Благоевград ”ООД,ЕТ „Берто-Н. И.” и ЕТ „Алфа-Б. П.”-не изпълнил служебните си задължения като допуснал да се разрушат сгради,демонтират и извозят метални съоръжения,които сгради и съоръжения не са били предвидени за това,и от деянието му за Министерството на отбраната е настъпила значителната щета от 260 583.40 лв.,за което и на основание чл. 282,ал.2 НК е осъден при условията на чл. 55,ал.1,т.1 НК на 11 месеца лишаване от свобода,отложени от изтърпяване за срок от 3 години,както и да заплати на ощетеното министерство сума,равна на причинената щета.Със същата присъда е оправдан подсъдимия Д. Р. Т. по обвинението в престъпление по чл. 285 във вр. с чл. 282,ал.2 НК затова,че като началник на сектора „Работа с клиенти и контролна дейност” съзнателно допуснал подчинения му Д. К.Ч. да извърши горното престъпление.Д. Р.Т. и подсъдимата И. П. В. са оправдани по обвинението за извършено в съучастие като съизвършители престъпление по чл. 311,ал.1 НК,изразяващо се в съставянето на официален документ с вписани в него невярни обстоятелства-че на 6.ХІ.2002 год. се е събрала комисия с тяхно участие и с участието още на А. Н. Г. и Р. Л. Г., макар последните двама да не са участвали, за да разгледа и оцени постъпилите предложения на дружества и еднолични търговци за почистване на освободените войскови райони, каквито предложения, съпроводени със съответната документация, не е имало от „Механика и монтажи”АД-гр. Севлиево, ”Макметал”ООД, ”Алупластекспорт”ООД, ”Алма-Д”ООД, ЕТ „Фантазия-П. А.”, ЕТ”А. И.”, ЕТ”Алфа-Борис Петров” и ЕТ”Берто-Невена Иванова”, повечето от тях /с изключение на „предложенията” от „Алупластекспорт”ООД и от „Алма-Д”ООД/ били изготвени от подсъдимата В. ,работеща като юрисконсулт в Изпълнителна агенция „Управление на частната държавна собственост”при Министерството на отбраната,същата подсъдима внесла и таксите за участие на изброените дружества и еднолични търговци,а в официалния документ-протокол № 60-00-47777 от 7.ХІ.2002 год.-неустановено лице се подписало вместо неучаствалия Р. Л.Г..
Присъдата е постановена при особеното мнение на двама от членовете на тричленния първоинстанционен състав.Съдебният заседател Г. А..И. е мотивирал несъгласието си с оправдаването на подсъдимия Т.,тъй като същият е бил началник на сектора „Работа с клиенти и контролна дейност”, непосредствен началник на осъдения Ч. и като такъв е бил длъжен да упражнява контрол върху дейността на последния.Т. не само не е упражнявал такъв,а е поискал от Ч. да се срещне с лица,неподали по предвидения ред документи за участие в работата по почистването на освободените войскови райони /К. и Д./,от които да вземе 8000 лв. за да участват в тази дейност и които пари впоследствие,”след разразилия се скандал”,са били върнати на К. „поради осуетена сделка”. Изразява се-макар и не изрично-съмнение в правилността на осъждането на Д.Ч. при установения факт,че Ч. „на два пъти е докладвал на подс. Т. за нередности при изпълнение на прочистването”.На особено мнение е останал и председателят на съдебния състав Г.Д. относно действителния размер на причинената имуществена вреда,за която счита че възлиза на 34 198.63 лв.,съобразно експертното заключение на И. Ч.,назначена за вещо лице вместо далия заключение при досъдебното разследване Д. Б.,намиращ се в служебна зависимост от пострадалото юридическо лице и граждански ищец Министерство на отбраната.Посочил е още,че по отношение на повредения посредством демонтаж и извозване на демонтираните метални съоръжения сграден фонд „не е имало и яснота,тъй като сградите се деактували” впоследствие,макар и с „... голямо закъснение”.Председателят на състава е изложил още убеждението си,че компетентната прокуратура е „прехвърлила вината върху работещия военен пенсионер”,какъвто към инкриминирания период е бил Д.Ч., вместо да ангажира наказателната отговорност на ръководителите на Изпълнителната агенция,”а именно П.Н.,А.С.,И. Г.”,чието бездействие „да...съберат неоснователно присвоеното от съответните фирми...навежда на мисълта за някаква предварителна уговорка”.
С обжалваното решение горната присъда е изменена в наказателната и гражданска части с приемането,че причинената от Д.Ч. щета възлиза на 34 198.63 лв.
Протестът е основателен.
Мотивите на въззивния съд,с които е потвърдено оправдаването на подсъдимия Др.Т. са противоречиви и не позволяват проверка правилността на вътрешното убеждение на съдебния състав за вземането на такова решение.На с.13 и 14 от мотивите съдът е приел,че длъжността на Др.Т. „била началник сектор „Работа с клиенти и контролна дейност”,при което той нямал задължението да контролира „служители от други сектори,в това число...от отдел „Собственост и разпореждане”,където бил на работа подсъдимия Ч.”.На с.3 и 4 от същите мотиви обаче е посочено,че Д.Ч. е заемал длъжността главен експерт не другаде,а точно в сектора „Работа с клиенти и контролна дейност”,ръководен от Др.Т.,който сектор преди това се е именувал „Собственост и разпореждане”.Съпоставката на посочените месторабота и длъжност на двамата подсъдими съобразно приетото от самия съд сочи обратното на направената от него констатация,че Д.Ч. не е бил „подчинено” на Др.Т. „лице”, и последният не е имал задължението да контролира изпълнението на възложената на Ч. работа по изпълнението на заповеди № 1401 от 8.Х.2002 год. и № 608 от 9.ІV.2003 год.,двете на изпълнителния директор на Агенцията „Управление на частната държавна собственост” при Министерството на отбраната.За задълженията впрочем на подсъдимия Т. и неговото пряко отношение към възложените на Ч. задължения по почистването на освободените войскови райони показателен е и фактът,че Т. е бил председател на комисията в изпълнение на втората от посочените две заповеди.Допуснатото процесуално нарушение е такова по чл. 348,ал.3,т.2,предл. първо НПК,то е винаги съществено и налага отмяна на постановения при наличието му съдебен акт на основание чл. 354,ал.3,т.2 НПК .С оглед коментираното процесуално нарушение не би могло да се обсъжда доколко е законосъобразно оправдаването на подсъдимия Др.Т. преди да бъде отстранена неяснотата в обстоятелствата за оправдаването му.
Основателно е и възражението за допуснато нарушение на материалния закон с оправдаването на подсъдимите Т. и В. за извършено от двамата документно престъпление по чл. 311,ал.1 НК.Протокол 60-00-47777 от 7.ХІ.2002 год.,който е преди всичко неистински с имитирането подписа на неучаствалия в заседанието,за провеждането на което протоколът е бил съставен и неположил подпис под него член на комисията Р. Л.Г.,а след това и с невярно съдържание, е удостоверявал провеждането заседанието на комисията,участвалите в нея лица и разглеждането на постъпилите предложения за участие в почистването на освободените войскови имоти на територията на отдел „Недвижими имоти”-гр. Д..За да оправдае подсъдимите за това им деяние въззивният съд е приел,че то не осъществява престъпен състав,тъй като въпросното заседание било „с официална дата...когато процедурата по избор на изпълнители вече е била приключила” и порочният документ „е нямало как да бъде използван за целите на тази процедура”.Т.е. съдът е обвързал целта на съставянето на документа с възможността тази цел да се реализира,каквото обвързване няма законова поддръжка:необходимо и достатъчно е документът да е официален,да е съставен от длъжностно лице „ в „кръга” на службата му и да е неистински /чл. 310 във вр. с чл. 308 НК/ или с невярно съдържание /чл. 311 НК/.Допуснатото закононарушение съставлява касационно основание по чл. 348,ал.2,предл. първо и също налага отмяна на въззивното решение съгл. чл. 354,ал.3,т.3 НПК.
Не е основателно възражението срещу съобразяването от въззивния съд с експертното заключение на И. Ч.,вместо с това на Д. Б. .Тук въззивният съд правилно е отбелязал с позоваване на чл. 148,ал.1,т.3 НПК,че заключението на Б. изобщо не може да бъде ползвано,след като е бил на служба към Министерството на отбраната и това именно обстоятелство е наложило в първата инстанция той да бъде заменен с друго вещо лице.Несъгласието си пък с оценяването на щетата не като повреден сграден фонд,а като унищожени метални съоръжения и конструкции към него, прокурорът ще може да изрази при повторното разглеждане на делото.
Жалбата от защитника на подсъдимия Д. Ч. с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от Военно-апелативния съд е основателна,но не по съображенията в нейна подкрепа.Защитникът се е насочил към опровергаване на приетото за установено от двете предходни инстанции,че Ч. е бил наясно със служебните си задължения във връзка с почистването на освободените войскови райони едно,защото никой не бил го запознавал със съдържанието на договорите,чието изпълнение следвало да контролира и, друго,че след като не е бил командирован,”не е можел от работното си място в София,където е бил длъжен да се намира,да види реално случващото се на повече от 20...обекта...едновременно”.Тук очевидно се пропуска безспорният факт,че Ч. е бил назначен за председател на тричленна комисия,която да контролира работата на изпълнителите,сключили договори за почистване на освободените райони.За тази възложена му със заповед дейност Ч. е бил длъжен да се запознае със съдържанието на договорите,тъй като в противен случай не би могъл да осъществи контрол върху изпълнението им и не би изпълнил служебните си задължения.А че този подсъдим е посещавал всеки един от въпросните обекти-със или без командироване и независимо, бил ли е длъжен или не да бъде на „работното си място в София”-е установено посредством показанията на множество свидетели.В мотивите към въззивното решение обаче-а и в тези към първоинстанционната присъда-липсва какъвто и да било коментар върху специалната цел на престъплението по служба:деецът ”да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда”.Ако тази цел не е установена,престъпление по чл. 282 НК няма.Наличието на такава цел у подсъдимия Д.Ч. само е декларирана и то само в диспозитива на първоинстанционния съдебен акт,докато в мотивите се казва,че Ч. „умишлено не упражнил текущия контрол, като допуснал демонтиране,разрушаване на сгради /с цел да се извлече метален скрап от тях/ и извозване на метални съоръжения” /на с.9 от мотивите към първоинстанционната присъда,копирани на с.7 от въззивното решение/.От цитираното не става ясно,за кого Д.Ч. е целял да набави облага,респ. кому е целял да причини вреда,за да се ангажира наказателната му отговорност по чл. 282,ал.2 НК предвид размера на настъпилите материални вреди.Липсата на уточняване в мотивите,какви са „установените обстоятелства” за специалната цел на вмененото във вина на Ч. престъпление по служба и от „кои доказателствени материали” следват /чл. 305,ал.3 НПК/,е преди всичко съществено процесуално нарушение по смисъла и на т. 2,и на т.1 на чл. 348,ал.3 НПК и едва след като то бъде отстранено,би могло да се обсъжда,дали има или не нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348,ал.2 НПК.
Изложеното дотук налага отмяната изцяло на проверяваното решение в връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане,поради което и на основание чл. 354,ал.3,т.2 и 3 НПК,ВКС в състав от трето н.о.
Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № СП-38 от 22.VІІ.2011 год. по внохд № СП-20/2011 год. на Военно-апелативния съд И ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание,при което да се отстранят наложилите отмяната съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ
|