Р Е Ш Е Н И Е № 517 гр. София, 26 ноември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЮЛИЯНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 1504/2012г. Производството е образувано по искане на осъдения А. Б.за възобновяване на нохд №16157/2006г., по описа на Районен съд - София и на внохд №4593/2011г. на Софийски градски съд, за отмяна на влязлата в сила осъдителна присъда от 19.04.2011г. и оправдаване на лицето по повдигнатото му обвинение по чл.159, ал.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.26 от НК. С атакувания съдебен акт първостепенният съд е признал А. Б. Б. за виновен в извършено през периода от 14.06.1998г. до 02.04.2003г., в гр.София продължавано престъпление по чл.159, ал.3, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 и чл.2 от НК чрез създаване на 6 /шест/ броя видеокасети с филми с порнографско съдържание, като при заснемането им са използвани непълнолетни лица, поради което и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание- ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 3000 /три хиляди/ лева. Ангажирана е наказателната отговорност на подсъдимото лице и за осъществено на 02.04.2003г., престъпно посегателство по чл.159, ал.3, вр.ал.1, пр.пр.2, 4, 5 и 6, вр.чл.26, ал.1 и чл.2 от НК със съответните санкционни последици - ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода и 2000 /две хиляди/ лева ГЛОБА, като при съблюдаване изискванията на чл.23 от НК е определена обща наказателна санкция за включените в реалната съвкупност престъпни деяния - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА с правоприлагане на института на чл.66 от НК, към която е присъединена ГЛОБАТА, в размер на 3000 /три хиляди/ лева. На основание чл.304 от НПК подсъдимият Б. е оправдан по повдигнатите му обвинения по чл.157, ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 и 2 от НК. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка, по внохд №4593/2011г. финализирала с решение №219 от 16.02.2012г. на Софийски градски съд, с което е изменена, като А. Б. е признат за невиновен и оправдан за престъплението чл.159, ал.3, вр.ал.1, пр.пр.2, 4, 5 и 6, вр.чл.26, ал.1 и чл.2 от НК. Съдебният акт е потвърден в останалата част с произтичащите от това необжалваемост и юридически стабилитет. В депозираното искане се предявяват оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразили се в превратно тълкуване на доказателствата и за неправилно приложение на материалния закон. В подкрепа на визираните касационни основания по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК се обективира несъгласие с приетата за установена от съдебните инстанции фактология относно времевите параметри на престъпното деяние по чл.159, ал.3, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Предлагат се твърдения, сочещи на обстоятелството, че инкриминираните видеозаписи са създадени през август на 2001 година или пролетта на 2002 година, когато според заявеното от свидетелите А. Г. и М. П., френският гражданин Ж. Л., взел активно участие при изготвянето на порнографския материал, е бил на гости на осъдения. Аргументира се дерогиране на принципни положения в доктрината и съдебната практика при лимитиране на правната квалификация на неправомерното посегателство, поради криминализиране на изпълнителната форма на престъплението по чл.159, ал.1 от НК - създаване на порнографски материал, с изменението на Наказателния кодекс с ДВ, бр.92/27.09.2002г., което се явява последващо по отношение на инкриминираната дейност. Логическо следствие от това е реализиране на наказателната отговорност на Б. в грубо противоречие с разбирането за обратното действие на по-благоприятните материалноправни норми, изрично закрепено в чл.2, ал.2 НК. В съдебно заседание на 20.11.2012 година осъденото лице, редовно уведомено не участвува лично и се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа направеното искане по очертаните в него доводи. Прокурор от ВКП дава заключение за законосъобразност на постановената и влязла в сила присъда. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, при осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното: Установеният в чл.419 - чл.426 от НПК нормативен регламент мотивира недопустимост на искането на А. Б. за възобновяване на нохд №16157/2006г. на Районен съд - София и на внохд №4593/2011г. на Софийски градски съд, в частта очертаваща период от време на извършване на инкриминираното престъпление по чл.159, ал.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, различен от този, описан от решаващия орган в съдебната фаза на наказателния процес /14.06.1998г. - 02.04.2003г./. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната уредба императивни правни предписания сочи на определени предели на извънредния способ на съдебна проверка, детерминирани от легитимираните процесуални субекти; срока за подаване на искането за възобновяване; от актовете, подлежащи на извънреден контрол; и основанията за възобновяване, лимитирани в чл.422, ал.1 от НПК. Визираната в подкрепа на основанието по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.2 от НПК конкретика, обстойно и задълбочено анализирана от съдебните инстанции в контекста на доказателствената съвкупност, индицира на необоснованост и е неотносима към правомощията по чл.425 от НПК. Върховният касационен съд не може да подменя вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивен състав по фактите, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Същият не е оторизиран да проверява фактическата обоснованост на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираните инстанции фактически положения, доколкото не се релевира и констатира несъблюдаване на процесуалния закон при събирането и интерпретацията на доказателствата по наказателното дело. Лансиранатата и поддържана в настоящата процедура защитна теза, че съдържанието на приобщените гласни доказателствени източници налагат други фактически изводи, несъответни на тези в обявения и влязъл в сила съдебен акт, обуславя заключение за неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена маса, което е извън обсега на компетентността на ВКС. В обхвата на възложения от процесуалния кодекс и предопределен от съдържанието на искането за възобновяване контрол, ВКС счита че следва да разгледа заявените доводи за неправилно приложение на материалния закон при постановяване на атакуваната и придобила юридически стабилитет осъдителна присъда, при съобразяване на очертаната в нея фактология. Инкриминираното поведение на А. Б.се субсумира от обективните и субективни признаци на чл.159, ал.3, вр.ал.1, пр.1 от НК. С изискуемата се степен на доказателствен интензитет, чрез свидетелските показания на М. М., К. Ч., Б. А., Е. Т., Н. Н., А. Г., М. П. и писмените протокол за оглед от 02.04.2003г., протокол за претърсване и изземване от 02.04.2003г., и протокол за оглед на веществени доказателства от 14.04.2003г., с фотоалбумите към тях, се установява съпричастност на подсъдимия към създаването на инкриминираните 6 /шест/ броя видеокасети с порнографски филми, с участието на непълнолетни лица, през периода от 1998г. до реализираната в началото на месец април 2003г. полицейска акция. Същият осъществявал активна дейност по намирането на 15-16 годишни момчета, определял им роля във филмите, режисирал ги и давал напътствия при изпълнението, като лично заснемал някои от видеозаписите. Налице е доказателствена обезпеченост и на предвидения в престъпния състав на чл.159, ал.3, вр. ал.1, пр.1от НК умисъл, като форма на вина. Словно отразените в протоколите за разпит на цитираните свидетели волеизявления относно знанието на А. Б. за възрастта на участващите в процесните филми ненавършили пълнолетие подрастващи, обсъдени в кореспондираща взаимовръзка с констатациите за тяхното склоняване от подсъдимия за предоставяне на сексуални услуги на лица, търсещи младежи за удовлетворяване на половите си нужди, формира заключение за съзнателно обмислено и волево мотивирано посегателство. Съдебните инстанции не са дерогирали и института на продължаваното престъпление, регламентиран в чл.26 от НК, правоприлагането на който в конкретния казус е в съответствие с лимитираните в чл.2 от НК предели на действие на наказателния кодекс във времето. Продължаваната престъпна дейност е едно единно престъпно посегателство, състоящо се от две или повече деяния, всяко от които осъществяващо поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, поради което чл.2, ал.2 от НК е неприложим в случаите, когато същата е започнала при действието на един закон и завършила при действието на друг При очертаната хипотеза се прилага материалноправната норма, която е в сила към момента на довършване на продължаваното престъпление, независимо дали тя е по-благоприятна или по-строга. /ТР 3-71-ОСНК, Р70-84-I на ВС на РБ/ Такава е конкретиката по разглежданото наказателно дело. За пълнота на изложението настоящият състав намира за необходимо да предложи съображения по отношение на обстоятелството, че дори да се възприеме акцентираният от защитата факт за финализиране на продължаваната престъпна дейност през август на 2001 година или пролетта на 2002 година, /опроверган от съдържимите се данни в очертаните гласни и писмени доказателствени източници, които установяват с известна неопределеност времето на пребиваване на френския гражданин Ж. Л., взел участие при изготвянето на видеозапис в клуб „Фламинго” и категорично доказват съпричастността на подсъдимия Б. в „правенето на порно филми с момчета” през инкриминирания период/, това не предпоставя изводи за престъпна несъставомерност на деянието и за оправдаване на осъдения по чл.159, ал.3, вр. ал.1, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК. Лансираната теза произтича от неправилна интерпретация на обективираните в чл.159, ал.1, пр.1 от НК, изпълнителни форми на престъпно посегателство – производство и създаване на порнографски материал, в аспекта на действието на наказателноправните норми във времето, обусловено от последвалите законодателни промени с ДВ, бр.92/27.09.2002г. Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че във временните граници между влизането в сила и отмяната на наказателния закон, последният представлява действащо право - задължително правило, съобразно с което се преценява поведението на гражданите, осъществили забранено от този закон деяние. Логическа последица от това е меродавният момент за наказателноправната квалификация на инкриминираното посегателство – времето на извършване от дееца на конкретния волеви акт, който сам по себе си или във връзка с причинения общественоопасен резултат се третира от материалноправната норма като престъпление. Ако деянието по време на на неговото реализиране не е било възведено в престъпление, правно ирелевантно е, че по-късно /в хода на проведеното наказателно разследване, при постановяване на присъдата и до придобиване на юридически стабилитет на съдебния акт/, е последвал нов закон, който запретява този вид неправомерни деяния под страх от наказание. Нормативните изменения в редакцията на чл.159, ал.1, пр.1 от НК /ДВ, бр.92/27.09.2002г./, изразяващи се в терминологична замяна на формата на изпълнително деяние- произвеждане на филми с порнографско съдържание със създаване на порнографски материал, не индицират на подобни обстоятелства и не следва да бъдат коментирани на плоскостта на изискуемата се императивна необходимост от прилагане на чл.2, ал.2 от НК. При обсъждане на характеристиките, определящи сравнителната тежест на два наказателни закона, по-благоприятен се явява този от тях, който изключва въобще престъпността и наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като престъпления; предвижда по-леко наказание /по размер или вид/ за престъпни посгателства, които и по стария закон са престъпления; или смекчава наказателната отговорност за даден вид престъпни деяния, без да засяга вида и размера на установеното за тях наказание. Етимологията и семантиката на думата производство, използвана в чл.159, ал.1, пр.1 от НК, преди визираната от защитника законодателна промяна, сочи на процес на създаване на стопански и нестопански блага или предмети, служещи за удовлетворяване на човешките потребности. Очертаното значение на езиковата единица - произвеждане имплицитно предпоставя и включва като елемент на смисловото съдържание действия по създаване, правене, изработване, поради което се явява и техен синоним. Аргументираната позиция мотивира несъстоятелност на доводите за престъпна несъставомерност на инкриминирания акт, с предмет видеокасети с порнографски филми, поради нововъведението в понятийния апарат на нормата на чл.159, ал.1 от НК, със ЗИДНК, обнародван в бр.92/27.09.2002г., словно материализирано в замяна на формата на изпълнително деяние- производство на съчинения, печатни издания, картини, филми и предмети с порнографско съдържание, със създаване на порнографски материал. Предложените съображения мотивират неоснователност на искането на А. Б. за отмяна на обявената по нохд №16157/2006г. присъда от 19.04.2011г. на Районен съд - София, изменена с решение по внохд №4593/2011г. на Софийски градски съд и оправдаване на осъденото лице, при регламентираните условия, и по предвидения от разпоредбите на чл.425, ал.1, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, ред. Водим от горното и на посочените основания, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. Б. за възобновяване на нохд №16157/2006г. на Районен съд -София и на внохд №4593/2011г. на Софийски градски съд, и за отмяна на постановения по тях и влязъл в сила съдебен акт по чл.425, ал.1, т.2 от НПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.