Р Е Ш Е Н И Е № 7 София, 09 април 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. петнадесети януари ……........... 2013 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Павлина Панова ................................ .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Красимира Колова .........., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ........................... КНОХД № .. 1830 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: В срок е постъпила касационна жалба от поверениците на В. А., А. А. и Б. Д. – граждански ищци и частни обвинители по делото. Обжалва се решение № 172 от 30.07.12 год., постановено по ВНОХД № 197/12 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. С последното е изменена присъда № 22 от 06.06.12 год. по НОХД № 289/12 год. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са визирани всички касационни основания. Иска се отмяната на решението, като при „групирането да се определи максимален размер” и да се уважи гражданският иск в пълен размер. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Извън посочените в нея нарушения се изтъква и несъобразяване от страна на съда с процесуалните правила по чл. 372, ал. 4 НПК. Частната обвинителка В. Ш., която не е обжалвала въззивното решение, изразява становище за увеличаване на наказанието. Защитата на подсъдимия счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, което да доведе до връщане на делото за ново разглеждане. Намира, че не е налице касационното основание „явна несправедливост”. По отношение на гражданската обезвреда предоставя решаването на въпроса от ВКС. Прокурорът намира, че искането за приложението на чл. 24 НК е недопустимо, а жалбата в гражданската част за неоснователна. Посочва, че незаконосъобразно делото е разгледано по реда на гл. ХХVІІ НПК, тъй като самопризнанието на подсъдимия не се подкрепя от събраните по делото доказателства, което е констатирал и въззивният съд. Пледира да се отменят решението и присъдата и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилата жалба, сочените в нея основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: Производството е протекло по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. С присъдата подсъдимият И. Д. е признат за виновен в това, че на 16.09.10 год. в гр.Гулянци, област Плевен, като превишил пределите на неизбежната отбрана, убил З. А., поради което и на осн. чл. 119, вр. чл. 115 и чл. 54 НК му е определено наказание четири години лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с 1/3, като му е наложено наказание ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че по същите време и място, като превишил пределите на неизбежната отбрана направил, опит да убие В. А., поради което и на осн. чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК му е определено наказание три години лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с 1/3, като е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че по същите време и място, като превишил пределите на неизбежната отбрана, направил опит да убие А. А., поради което и на осн. чл. 119, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54 НК му е определено наказание три години лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с 1/3, като е осъден на ДВЕ години лишаване от свобода. Признат е за виновен и в това, че от неустановен момент до 16.09.10 год., в гр.Гулянци, държал огнестрелно оръжие – газов сигнален пистолет, марка „Байкал” с фабричен № ТЕР9032, преработен за стрелба с бойни патрони и боеприпаси, подробно отразени в присъдата, без да има надлежно разрешително за тях, поради което и на осн. чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК му е определено наказание четири години лишаване от свобода, което на осн. чл. 58а, ал. 1 НК е намалено с 1/3, като е осъден на ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо наказание в размер на ДВЕ години и ОСЕМ месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, като е приспаднато предварителното му задържане, от 16.09.10 год. до влизането на присъдата в сила. Осъден е на осн. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД да заплати на Б. М. – майка на починалия З. А., на В. А. и на А. А. по 40 000.00 лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетения за претърпените в резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 16.09.10 год. до окончателното им изплащане, като за разликата до 80 000.00 лв. гражданските искове на тримата са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Великотърновският апелативен съд е изменил присъдата само в гражданскоосъдителната му част. Увеличил е обезщетенията за неимуществени вреди на Б. Д. на 56 000.00 лв. и на В. А. и А. А. на по 21 000.00 лв. Произнесъл се е по държавната такса. Потвърдил е първоинстанционния акт в останалата му част. Неоснователна е жалбата от страна на частните обвинители в частта й, за допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с проведеното съдебно производство по реда на глава ХХVІІ в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК във връзка със задължението на съда по чл. 372, ал. 4 НПК, доколкото може да се изведе такова основание в касационната жалба. Неоснователни са и доводите на прокурора в тази насока. Спрямо Д. е внесен обвинителен акт за извършени от него престъпления, за които с присъдата е осъден. Видно от съдебния протокол от 06.06.12 год., повереникът на частните обвинители се е противопоставил на: диференцираната процедура по гл. ХХVІІ НПК, като дефинитивно е изтъкнал, че самопризнанията не се подкрепят от доказателствата; вече е било проведено съдебно следствие при предходното разглеждане на делото; интересите на клиентите му налагат да се противопостави, тъй като това „би довело да намаляване на наказанието на подсъдимия”. Съдът законосъобразно е оставил без уважение искането да не се провежда съкратено съдебно следствие. Аргументирал се е с обстоятелството, че повереникът по-скоро не е съгласен с правната квалификация, а не оспорва фактическите положения, отразени в обвинителния акт. Настоящият състав на ВКС констатира, че в действителност признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, изцяло се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства. Без значение е, че при предходното разглеждане на делото в съдебната фаза е проведено съдебно следствие по друго обвинение спрямо подсъдимия, тъй като такова условие закона не поставя. От друга страна, приложението на чл. 58а НК е законово задължение на съда, което не се влияе от волята на друга страна в процеса, освен подсъдимия. По отношение на твърдението, че съдът не е обсъдил задълбочено възраженията и доводите на повереника срещу присъдата /същите не се конкретизират/ настоящият съдебен състав намира, че контролираната инстанция в достатъчна степен е изпълнила задължението си по чл. 339, ал. 2 НПК и е посочила основанията, поради които не ги приема. Законовата възможност да се увеличи наложеното на осн. чл. 23, съответно чл. 25, ал. 1 НК общо наказание с една втора е по преценка на съда, за което може да бъде сезиран от прокурора или частния обвинител. Видно от съдебните прения пред окръжния съд, единствено повереникът на частните обвинители е поискал приложението на чл. 24 НК. В тази насока, обосновано съдът е изложил своите съображения, защо не увеличава наложеното общо наказание на подсъдимия. Аргументирал се е с обстоятелството, че Д. е бил поставен в положение на неизбежна отбрана в тъмната част на денонощието, когато той и близките му са били нападнати от голям брой лица, които не са преустановили нападението, въпреки произведените предупредителни изстрели. Съгласно въззивната жалба, в тази част присъдата не е протестирана от страна на частните обвинители. Апелативният съд служебно е взел отношение по въпроса за приложението на чл. 24, като е приел, че с оглед постигане на целите по чл. 36 НК общото наказание е следвало да се увеличи с една втора, но не е коригирал първоинстанционния акт поради липса на протест. Това не може да направи и настоящата инстанция чрез връщане на делото за ново разглеждане, доколкото законът не позволява така нареченото прескачащо обжалване, поради което искането е процесуално недопустимо. За извършените от Д. престъпления по чл. 119, вр. чл. 115 НК законът предвижда наказание до пет години лишаване от свобода. Две от деянията са останали във фазата на опита. При индивидуализацията на наказанията по всяко от престъпленията решаващите инстанции са възприели и смекчаващи отговорността обстоятелства, ето защо и във връзка с разпоредбата на чл. 54, ал. 2 НПК, по силата на която смекчаващите обстоятелства обуславят определянето на по-леко наказание, а отегчаващите – на по-тежко такова, законосъобразно не е определил максималните наказания по отделните престъпления, предвидени в закона. Справедливи са и коригираните с въззивното решение обезщетения за неимуществени вреди спрямо майката на убития от подсъдимия при превишаване на неизбежната отбрана Б. Д., както и на В. А. и А. А.. Нито с касационната жалба, нито чрез пледоариите пред ВКС се сочат обстоятелства, които да са в подкрепа на искането за завишаване на размера на обезвредата над тази, приета от апелативния съд на базата на характера и степента на вредите и съотношението на съпричинителните действия. При тези съображения касационната жалба от страна на гражданските ищци и частни обвинители е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което решението на АС – гр.Велико Търново следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 172 от 30.07.12 год., постановено по ВНОХД № 197/12 год. по описа на Великотърновския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ:.............................................. ЧЛЕНОВЕ:................................................. ..................................................