Р Е Ш Е Н И Е № 27 София, 26.02.018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИСЕР ТРОЯНОВ 2. ПЕТЯ ШИШКОВА при секретаря Кристина Павлова и с участието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1157 по описа за 2017 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. С. С., чрез защитника му адвокат Ж. Г. Ж., против решение № 386 от 10.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 582/ 2017 г. на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав с алтернативни искания за отмяна на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия, или връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на подсъдимия С. се навеждат всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения касаят извършения от въззивната инстанция доказателствен анализ, нарушението на материалния закон – с довод за случайно деяние и неправилен отказ да се приложи чл. 15 от НК, докато за явната несправедливост на наказанието не са изложени конкретни доводи. В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият не взема становище. Неговият защитник поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Частните обвинители А. В. и С. В. не вземат становище по постъпилата касационна жалба. Техният повереник адвокат А. Б. счита обжалвания съдебен акт за правилен. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт и отхвърляне на постъпилата жалба, тъй като не са допуснати сочените от жалбоподателя процесуални нарушения, деянието не е случайно и законът е приложен правилно, а наказанието е определено при най-ниския предел. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 6 от 14.03.2017 г. по н.о.х.д. № 491/ 2016 г., Кюстендилският окръжен съд признал подсъдимия В. С. С. за виновен в това, че на 15.07.2014 г., около 09.30 ч, в [населено място], област К., движейки се по [улица]в посока центъра на града, при управляване на МПС – к. т., с рег. № ..., с прикачено ремарке, рег. № ..., нарушил правила за движение по пътищата: чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на Н. А. В., движещ се с мотоциклет „Я.“, с рег. [рег.номер на МПС] , поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 пр. 3 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, за изпитателен срок от три години. Наложил и кумулативно наказание лишаване от право подсъдимият да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, на основание чл. 343г от НК. В тежест на подсъдимия съдът възложил разноските по делото и се разпоредил с веществените доказателства. С решение № 386 от 10.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 582/ 2017 г. Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав изменил присъдата, като оправдал подсъдимия С. да е нарушил разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и намалил размера на наказанието лишаване от свобода на една година. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от надлежна страна и срещу акт подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Въззивната инстанция извършила самостоятелен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. В решението са изложени убедителни мотиви за възприетите с доверие доказателствени източници и за отхвърлянето на други, в съответните им части. Съдът е отдал предпочитанието си на специалните познания на вещите лица за изясняване на важни за наказателното производство обстоятелства, основани на обективните находки на местопрестъплението и на разкритите по делото факти. Изводите са наложени след научна аргументация и обосновка, вместо субективните впечатления на свид. Б. за конкретна следа от протриване от гума, която вещите лица изключили като неотносима по делото и оставена по друго време, различно от разследваната катастрофа. Показанията на всички свидетели са обсъдени съвкупно помежду им, а също и с останалия събран по делото доказателствен материал, като апелативният съд не е допуснал процесуални нарушения при анализа и доказателствената им оценка. Изложил е съображения защо не възприема част от показанията на свид. Д. за отстоянията между катастрофиралите превозни средства, отново предпочитайки пред субективната представа на свидетеля ползваните от вещите лица научни подходи. Възражението на касатора за допуснати процесуални нарушения с отказа да се кредитират свидетелски показания е несъстоятелен. Излагането на факти пред касационната инстанция, различни от приетите по делото, дори и подкрепени със самостоятелен анализ от страна на защитата или развити на плоскостта на допуснати процесуални нарушения, съставлява довод за необоснованост, на който отговор не се дължи. Касационният съд не разполага с правомощия да приема нови фактически положения (освен при хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК), затова преоценката на събраните по делото факти и доказателства е недопустима. Упражняваният контрол е насочен към начина на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд като резултат от дейността му по събиране, проверка и оценка на доказателствата. Претенциите на касатора за порок във вътрешното съдийско убеждение, относно видимостта между двамата водачи, са напълно неоснователни, доколкото изброените в мотивите на въззивния съдебен акт доказателства са получили обстоен анализ. Несъстоятелна е и тезата на касатора за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Правните изводи на съда позволяват ясно да се изведе виновното поведение на подсъд. С., който се е движел изцяло в лявата част на иначе тесния път, препречвайки движението на мотоциклетиста, както и закъснялата му реакцията веднага да намали скоростта по наклонения участък, за да може своевременно да спре преди мястото на удара, въпреки техническата неизправност на спирачките на колесния трактор, които причини представят нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Съпричиняването на престъпния резултат от починалия мотоциклетист – движение с несъобразена скорост спрямо далечината на видимост, не изключват вината на подсъдимия, който е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Твърдението на касатора за случайно деяние не може да бъде споделена. Доводът за явна несправедливост на наказанието не е подкрепен с конкретни съображения. Въззивният съд е занижил санкцията на подсъдимия на една година лишаване от свобода и предвид причинения престъпен резултат всяко допълнително намаляване на наказанието би било проява на неоправдана снизходителност. Наказанието на подсъд. В. С. следва да остане определено при условията на чл. 54 от НК, тъй като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства за приложение на института по чл. 55 от НК. Касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без последици, а обжалваното въззивно решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386 от 10.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 582/ 2017 г., по описа на Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, VІІ състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.