Р Е Ш Е Н И Е № 1 София, 04.03.2021 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …осемнадесети януари …… две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …ИВАЙЛО СИМОВ ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 880 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е второ по ред. Образувано е по жалба на подсъдимия И. Г. Л. и допълнение към нея, срещу решение № 122/ 15.04.2020 г. по внохд № 1232/2019 г. на Софийския апелативен съд. Релевирани са трите касационни основания, без да е конкретизирано кое от правомощията си по чл. 354 ал.1 от НПК да упражни касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна и пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на съдебния акт, установи следното: С присъда № 281/ 04.11.2015 г. по нохд № 1644/15 г. на Софийския градски съд, потвърдена с решение № 294/12.07.2016 г. по внохд № 426/16 г. на Софийския апелативен съд подсъдимият И. Л. е бил признат за виновен и осъден по чл. 302 ал.1 б.А, вр. чл. 301 ал.1 от НК. Въззивният съдебен акт е бил отменен с решение № 208/ 12.12.2016 г. по к.д. № 877/16 г. на ВКС, II н.о и делото е върнато за ново разглеждане от САС. С решение № 129/ 16.03.2017 г. по внохд № 1304/16 г. Софийският апелативен съд отменил присъдата и върнал делото на прокурора. С присъда № 150/ 10.06.2019 г. по нохд № 3302/2018 г. Софийският градски съд признал подсъдимия Л. за виновен в това, че в началото на м.май 2014 г., като длъжностно лице в кръга на длъжността си, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 2000 лв., възбудил заблуждение у Ц. Г. и го поддържал до 18.06.2014 г., като с това му причинил имотна вреда в размер на 500 лв. , поради което и на основание чл. 210 ал.1 т.3, вр. чл. 209 ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. Оправдал го по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 302 ал.1 б.А, вр. чл. 301 ал.1 от НК. Присъдата е била протестирана от прокурор от СГП с искане за осъждане по първоначалното обвинение и обжалвана от подсъдимия с искане да бъде оправдан. С атакуваното решение, предмет на настоящото касационно производство, Софийският апелативен съд потвърдил присъдата. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. В допълнението към жалбата е изложено едно съществено съображение, което има отношение към релевираното касационно основание. Твърди се, че подсъдимият е осъден по обвинение, каквото липсва по делото. Според защитата, съдът е променил правната квалификация на деянието при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, без да е изпълнена процедурата по чл. 287 от НПК. Така съществено е нарушил правото на защита на подсъдимия, който се е защитавал съобразно наличното обвинение, твърдените факти и правната квалификация на обвинителния акт. Оплакването е отправено и във въззивната жалба и е получило отговор в решението на САС. Няма никакво съмнение, че е недопустимо осъждане за по-леко наказуемо престъпление при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт. При такава хипотеза подсъдимото лице би било поставено в ситуация на изненада да бъде осъдено по обвинение, по което не се е защитавало. Затова законът изисква прокурорът да измени обвинението по реда на чл. 287 от НПК, като процедурата е приложима единствено при първоинстанционното съдебно следствие, за да не бъде лишен подсъдимият от една инстанция, в рамките на която да се защитата по фактите и правото. В института на изменение на обвинението лежи концепцията, според която докато на подсъдимия не е предявено обвинение с обвинителния акт или с определението по чл. 287 от НПК и не е посочен текстът от НК, по който му се търси наказателна отговорност, не може да бъде признат за виновен и осъден. В случая не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Всички факти, приети и квалифицирани от съда като престъпление по чл. 210 от НК са описани в обвинителния документ и по тях касаторът се е защитавал. Поради това оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение на плоскостта на правото на защита е неоснователно. В касационното съдебно заседание защитата маркира довод, че в обвинителния акт, въз основа на който е била постановена първата присъда на СГС, не са отразени факти, посочени в новия обвинителен акт и това изменение е направено след връщане на делото за ново разглеждане от ВКС, без съдебните инстанции да се съобразят с касационното решение. Доводът е лишен от фактическо основание. Отменителното касационно решение е мотивирано със съображения за неяснота в мотивите на проверяваното въззивно решение по внохд № 426/16 г. на САС, породена от неизвършен доказателствен анализ и неустановяване на обстоятелството за какво и за кого касаторът е искал парите, които са довели и до противоречия в съображенията по правото. Тези съображения на ВКС са дали основание на втория въззивен състав да приеме, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 ал.2 и ал.3 от НПК и да върне делото на прокурора. Настоящият касационен състав намира, че процесуалното развитие на делото е съобразено с отменителното касационно решение. В новия обвинителен акт, въз основа на който са постановени присъдата и проверяваното въззивно решение, са описани фактическите обстоятелства защо и за кого са искани парите, които обстоятелства се съдържат в показанията на св. Ц.Г., дадени на досъдебното производство и поради това са били известни на подсъдимия. Останалите съображения в допълнението към касационната жалба имат отношение изцяло към обосноваността на съдебния акт, която не е самостоятелно основание за касационна проверка. Показанията на свидетелите Ц. Г. и Г. Г. са анализирани от въззивния състав, който подробно е мотивирал в решението извод за тяхната достоверност. Обсъдени са с нужното внимание и всички останали възражения на защитата, поради което съдебният акт отговаря на стандарта, заложен в нормата на чл. 339 ал.2 от НПК. Липсват основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По оплакванията за допуснато нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието. Поначало ВКС не извършва служебен контрол на съдебните актове, а ги проверява само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица / с изключението по чл. 347 ал.2 от НПК/. Законодателят е предоставил на прокурора и жалбоподателя правото да определят обхвата на касационната проверка чрез посочване на касационните основания, но ги е задължил и да развият доводи в подкрепа на оплакванията си. Когато това не е сторено, касационната инстанция е в значителна степен затруднена при осъществяване на правомощията си и при изготвяне на решението си в съответствие с чл. 354 ал.4, вр. чл. 339 ал.2 от НПК, тъй като не може да отговори на обективно липсващите възражения. В случая, доводи по тези касационни основания не са изложени в жалбата и допълнението към нея, но изпълнявайки конституционното си задължение да осъществява съдебен надзор за точното и еднакво изпълнение на закона, този съдебен състав се счита за длъжен да изложи съображения по приложението на материалния закон. Накратко, от фактическа страна съдът е приел, че на подсъдимия Л. било разпределено за разследване ДП № 1042/14 г. за извършена кражба от св. Ц.Г. и още две лица. Той решил да се възползва от позицията си на разследващ полицай, от правните си познания и от професионалния разговор с наблюдаващия делото прокурор, че вероятно то ще бъде прекратено поради прилагане на чл. 218б от НК. Затова се срещнал със свидетеля, обяснил му, че ще му съдейства пред прокурорката да не бъде привличан като обвиняем, а делото да приключи с налагане на глоба. Поискал от него сумата от 2000 лв., като уточнил, че тя е за прокурора, като след това активно, на няколко пъти търсил контакт по телефона с него, твърдял, че прокурорката чака да получи парите и няма да си промени мнението. В инкриминирания ден се срещнал със св. Г., който му предал сумата от 500 лв. При тези факти и съобразявайки се със задължителната съдебна практика, изводима от Постановление на ВС №8/81 г., САС правилно е приел, че касаторът може да бъде субект на подкуп, тъй като е обвинен в бездействие по отношение на свои правомощия- да не привлича Г. в качеството на обвиняем, и загдето е извършил действия, които също са в пределите на неговата компетентност- съставил писмено мнение за прекратяване на наказателното производство. Никъде обаче в обвинителния акт не се твърди и не се установява при съдебното разследване, че подсъдимият е искал парите за свои действия или бездействия по служба. Фактите по обвинението, установени и от съда сочат, че подсъдимият е създал и поддържал у пострадалия невярната представа, че парите се искат от прокурора за нейни бъдещи процесуални действия, в резултат на което св. Г. е извършил имущественото разпореждане. Липсват положителни факти, че подсъдимият действително е имал намерение да упражни влияние върху наблюдаващия прокурор, което би могло да обоснове съставомерност по чл. 304б от НК. Затова съдът е приел, че деянието покрива признаците на квалифицирана измама по чл. 210 от НК. Доколкото в жалбата липсват възражения по правото, както и такива във връзка с наложеното наказание, а и не е постъпил протест от прокурора с искане за осъждане за подкуп, настоящият касационен състав прие, че следва да остави решението в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122/ 15.04.2020 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 1232/2019 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :