Ключови фрази
Непозволено увреждане * обезщетение за имуществени вреди * имуществени вреди * действия на съдия-изпълнител * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 226

София, 01.07.2010 година

В    И   М   Е   Т   О    Н   А    Н   А   Р   О   Д   А

Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в ОТКРИТО съдебно  заседание на двадесет и шести април  две хиляди и десета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
          ЧЛЕНОВЕ:  СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
          ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при  участието на секретар  Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията  БАЛЕВСКА
гр.дело № 5081 /2008  година, образувано по описа на I отд,
и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Н. М. О. от гр. С. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 116 от 18.06. 2008 година , постановено по гр. в.. д. Nо 372/2008 година на Софийския Апелативен с. , с което е оставено в сила Решение от 08.08.2007 година по гр.д.Nо 1684/2005 година на Софийския градски с. . Поддържа се , че обжалваното решение на въззивния съд- Софийския апелативен с. е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника С р. с. , с което се сочи, че не обжалваното решение не попада в приложеното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, няма основания да се приеме , че се касае до хипотеза която би довела до развитие на правото. Ответникът- М. на правос. ето оспорва допустимостта на касационното обжалване като счита , че липсва мотивирано изложение както и обоснованост на тезата , че произнасянето от страна на ВКС ще допринесе за развитие на правото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и в рамките на правомощията по чл. 293 ГПК , намира :
С обжалваното решение, Софийският апелативен с. в правомощията на въззивна инстанция по жалба на Н. О. , е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърления /частично заявен / иск за сумата 8 233 щатски долара с левова равностойност 12 900 лв. , претендирано обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, приемайки, че не е налице доказано бездействие от страна на ответника А държавен съдебен изпълнител по посочените изпълнителни дела, нито на ответниците възложители- работодатели на държавния съдебен изпълнител, с което бездействие да са нанесени имуществени вреди на ищеца-касатор, подлежащи на обезвреда по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
Допустимостта на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК е мотивирана с констатацията на съда за липса на богата съдебна практика за възмездяване на имуществени и неимуществени вреди , причинени на граждани от бездействието на държавни служители- държавен съдебен изпълнител по реда на общия / ЗЗД/ или специалния закон- ЗОДОВ.
За да отхвърли заявената претенция на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД, решаващият с. е приел, че А. А. П., държавен съдебен изпълнител , като пряк причинител на вредите-деликвент , а М. на правос. ето и Софийския р. с. , като възложители на работата , с поведението си , не са станали причина , в резултата на виновно бездействие, ищецът , в качеството му на взискател-кредитор по изпълнението на изпълнителни дела NоNо 4116, 4167 и 4279 на СИС при СРС, да претърпи имуществени вреди поради невъзможност да се изпълни влязло в сила ос. телно съдебно решение срещу ЕТ ”О”, с адрес на управление София, бул.”Ц”117 .
С разясненията на ТР 3/2005 година на ОСГК на ВКС се приема , че М. на правос. ето е държавния орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на с. ите изпълнители и с. ите по вписванията. Тези лица са в трудови правоотношения с МП, макар и организационно да са към районните с. лища и дейността им да се финансира от бюджета на съдебната власт/ чл. 150 ал. 2 ЗСВ и чл. 160 ал.2 ЗСВ./Отговорността по ЗОДОВ на държавата за вреди от действията/ бездействията на държавните служители произтича от качеството и на възложител на работата и правилния подбор на лицата да изпълняват вменените им професионални задължения и функции. Съотношението на специален и общ закон от гл.т. обхвата на регулирани правоотношения предполага , че само доколкото не са налице основания за ангажиране на отговорността в рамките на специалния закон, са приложими правилата за ангажиране деликтната отговорност по общия закон. В рамките на чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД възложителя отговаря за виновно причинените вреди в обема на възложената работа , а делквента лично , ако вредите не е във връзка или по повод на извършената работа.
В конкретния случай, за да отхвърли иска на Н. О. , решаващият с. е приел, че не е доказано бездействие от страна на ответника А държавен съдебен изпълнител по посочените изпълнителни дела, нито на ответниците възложители- работодатели на държавния съдебен изпълнител, с което бездействие да са нанесени имуществени вреди на ищеца-касатор, подлежащи на обезвреда по чл. 45 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД.
Крайният извод на съда , че не са налице предпоставките на закона за ангажиране на деликтната- за прекия причинител , респ. гаранционно обезпечителната за възложителя, отговорност на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 49 ЗЗД, е правилен и законосъобразен, но не по съображенията изложени в обжалваното решение.
Данните по делото и събраните многобройни писмени доказателства по приложените/ в копие/ изпълнителни дела , обосновават извод , че в рамките на вменените служебни задължения на държавен с. я изпълнител, ответника А. А. П. е извършила по конкретните дела процесуални действия по начин във времето , който начин граничи с липса на действия по изпълнението.
Ищецът Н. О. е установил качеството си на кредитор на вземане спрямо лицето Е. Н. , по подписани запис на заповед , за сумата 83 675 $ . Въз основа на издадени изпълнителни листове ,по негово искане са образувани изпълнителни дела при съдебен изпълнител А. П. - изп. д. Nо 4116 / 09.03.2001 година , изп.д. Nо 4167 / 26.03.2001 година и изп. д. Nо 4279 / 09.05.2001 година за принудителното събиране на вземането.
В качеството си на взискател по изпълнението,Н. О. е поискал с. я изпълнителя да наложи възбрана на лицето да напуска страната , да направи опис на имуществото на длъжника – на неговата фирма като ЕТ „О” и наложи възбрана.
Реално предприетите действия по изпълнението са обективирани с а призовка по делото от 26.06.2001 година за опис на имущество, връчена на лице – личен състав във фирмата и опис на имущество от 27.10. 2004 година - три години след образуването на изпълнителните дела когато имущество на длъжника не е имало; с Писмо Nо 8505/20.06.2001 година и Писмо Nо 21.06.2001 година до началниците съответно на Първо и Шесто РПУ Искането на с. я изпълнителя П. до СДВР-Паспортна служба за налагане на длъжника забрана да напуска страната , изпратени два месеца след като длъжникът е напуснал страната и др. писмени доказателства.
Този начин на изпълнение на служебните от страна на ответника А, неправилно е квалифициран от решаващия с. като „натрупването на неблагоприятните последици”, в т.ч. и по вина на взискателя поради непосочване веднага на ефективен способ , а не като забавени и несвоевременно извършени процесуални действия , довели до крайния резултат – невъзможност от ефективно изпълнение и събиране на вземането от длъжник, ликвидирал в рамките бавното процедиране имуществото си.
Въпреки посочените факти- основания да се приеме , че поведението на държавния с. я изпълнител П. са в разрез с вмените и задължения и на начина , по който е следвало да изпълнява служебните си задължение на съдебен орган по предприетото индивидуалното принудително изпълнение срещу Е. Н. , крайния извод на съда , че не е налице фактическия състав на чл. 45 ЗЗД/ чл. 49 ЗЗД/ за ангажиране на отговорността на деликвента –ответник А. П. ,или на възложителя МП,са обоснование от гл.т. на липсата на доказателства за вредата от тези действия, реализирана в патримониума на взискателя.
Длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си да плати сумите по записите на заповед в размер на посочените суми, за които кредитора се е снабдил с изпълнителен лист. При предприетото принудително изпълнение, удовлетворяването на вземането може да се реализира само в обема на притежаваните от длъжника секвеституеми имущества. След като по делото не са ангажирани доказателства/ само се твърди , че длъжника е имал имущество като ЕТ „„О”на предполагаема стойност от около 400 000 $/, без това твърдение да е доказано, съдът не може да направи извод за безусловното настъпване на вредата и нейния размер като елемент от фактическия състав на деликта. Без да са налице доказателства , които да обосновават с категоричност, че ако действията по принудителното изпълнение биха били проведени от с. я изпълнителя Ал. П. навреме, то по посочените изпълнителни дела би се събрала сума за удовлетворяване на взискателя , ако не в размер на цялото вземане , то поне в размер на сумата по заявения частичен иск, изводите , че искът не може да се уважи, са логични, обосновани и законосъобразни.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение Nо 116 от 18.06. 2008 година , постановено по гр. в.. д. Nо 372/2008 година на Софийския Апелативен с. , с което е оставено в сила Решение от 08.08.2007 година по гр.д.Nо 1684/2005 година на Софийския градски с. .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :