Р Е Ш Е Н И Е № 352 София, 30 юни 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1713/2011 година. Производството е образувано по искане на осъдения Т. М. Т. за възобновяване на внохд № 21/2011 год. по описа на Врачанския окръжен съд, на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 420, ал. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК и отмяна на постановеното по него решение № 34/18.03.2011 год., с което е потвърдена присъда № 23 от 25.11.2010 год. по нохд № 376/2010 год. на РС- Бяла Слатина. Сочи се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Процесуалното нарушение се изразява в това, че при потвърждаване на присъдата въззивният състав е изложил в решението си други, различни от първоинстанционния съд мотиви. Иска се оправдаване на осъдения, като Върховният съд упражни правомощието си по чл. 423, ал. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НК, тъй като деянието е несъставомерно. В съдебно заседание пред касационния състав защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, поради което следва да се остави без уважение. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 23 от 25.11.2010 год. по нохд № 376/2010 год. на Белослатинския районен съд подсъдимият Т. М. Т. е признат за виновен в това, че на 16.02.2010 год. е държал в дома си в [населено място], обл. Враца, [улица], четиристотин и десет стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие, от които 408бр. патрони за ловна пушка 12 калибър, един патрон за АК, калибър 7,62Х39мм и един патрон калибър 8,0х56, без да има надлежно разрешение за това, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК го е осъдил на пробация, като му е наложил пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т.т. 1 и 2 НК-всяка една от тях за срок от по шест месеца, както и мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК-безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на сто часа за срок от една календарна година. На основание чл. 53, ал. 2, б.”а” НК веществените доказателства-410-те стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие са отнети в полза на държавата. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски, които са присъдени в негова тежест. С въззивно решение № 34 от 18.03.2011 год. по внохд № 21/2011 год. присъдата е потвърдена изцяло, при изложено особено мнение на член от състава, че не е изпълнена формата на изпълнително деяние”държане”от състава на чл. 339, ал. 1 НК. Искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо, защото е подадено на основание чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл. 419 НПК съдебен акт и е частично основателно. Доводът за допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователен, поради следното: Окръжният съд е възприел установената от районния съд фактическа обстановка и крайния извод за извършено от осъдения деяние, съставомерно по повдигнатото обвинение. Като втора инстанция по фактите и приложението на закона и в съответствие с правомощията си, Врачанският окръжен съд е провел съдебно следствие при условията на чл. 332 НПК и е извършил повторен разпит на свидетелите Ц. П. П., И. Л. Ц. и И. Ц. Т., след което на основание чл. 281, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК е прочел показанията им от досъдебното производство дадени пред дознател, в частта имаща отношение за уточняване точната бройка и индивидуализацията на иззетите боеприпаси от осъдения. Правилни са съображенията на съда, че нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК, в случая, не е налице, тъй като по делото са събрани и други доказателства относими към предмета по чл. 102 НПК, от които е установено, че на инкриминираната с обвинителния акт дата и място, от дома на осъдения са иззети боеприпаси, които той държал без да има за това надлежно разрешение. В. фактът, че на 16.02.2010 год. от дома на осъдения са иззети боеприпаси е подкрепен и от показанията на съпругата му-свидетелката М. Т., както и от свидетелката К. В., М. Г. и Л. П., а годността на патроните да се ползват по предназначение е установена от заключението на балистичната експертиза, приобщено към доказателствата по делото по надлежния ред. Осъденият прави възражение, че въззивният съд неправилно е интерпретирал разпоредбите на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите/отм. ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г./, Правилника по приложението му и издадените на Т. разрешителни и по-конкретно-разрешителни № 34/04.02.2010 год. и № 15 от същата дата от Началника на РПУ-С. за закупуване на огнестрелни оръжия и боеприпаси и съхраняването им. Въз основа на неправилното тълкуване на закона, съдът е стигнал до незаконосъобразния извод, че на 16.02.2010 год. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 339, ал. 1 НК. Това възражение е частично основателно. Законът и Правилника за приложението му уреждат начинът на придобиване, съхраняване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси. В чл. 58, ал. 1, т. 2 от Правилника е посочено, че гражданите могат да придобиват за ловни цели гладкоцевни пушки с дължина на цевта над 510 мм и до 200 броя боеприпаси за всяка пушка и нарезни ловни пушки и до 50 броя боеприпаси за всяка пушка. В ал. 2 от същата норма е посочено, че освен количеството в ал. 1 може да бъде разрешено закупуването за учебни цели и на 200 патрони за гладкоцевна пушка, но след доказана нужда на тези цели, придружено със съответно искане, каквато хипотеза, в случая, не е налице. В чл. 43 от Правилника е регламентиран редът за получаване на разрешение за съхраняване на огнестрелни оръжия и боеприпаси, като в ал. 2 е посочено, че за издаване на разрешение по ал. 1 лицата представят искане съгласно приложение № 10, към което прилагат копие на полученото разрешение за придобиване, фактури, издадени от търговците за закупените оръжия и боеприпаси, протокол от комисията, утвърдила мястото на съхраняване, както и на необходимите по чл. 41-за физическите лица документи. Съобразно разрешение № 15 от 04.02.2010 год. на Началника на РПУ-С., валидно до 04.05.2010 год. осъденият е могъл да закупи и пренесе един брой ловно гладкоцевно оръжие и двеста патрона за него. В контролния талон е отбелязано, че на 15.03.2010 год. Т. е закупил от физическо лице ловна пушка „Броунинг”, кал. 12 № 843, но липсват данни/фактури или други оправдателни документи за придобиването-пряко свързано с обвинението за неправомерно държане на инкриминираните боеприпаси/, че осъденият е закупил разрешеното му количество патрони, а още-повече за разликата до четиристотин и осем ловни патрони, кал. 12. От цитираното от защитата разрешение № 34/04.02.2010 год. /валидно до 04.02.2013 год. / е видно, че то не отговаря на изискванията на горните нормативни изисквания, защото в него не е конкретизирано видовете и количествата огнестрелно оръжие и боеприпаси, които е разрешено Т. да съхранява, но същевременно, то не е в явно противоречие с разрешение № 15/04.02.2010 год., като отговаря на изискванията по чл. 58, ал. 1 и ал. 2 от Правилника - за брой на оръжие и боеприпасите към него. „Придобиването” е различна форма на изпълнително деяние от „държането”, формулирани в чл. 339, ал. 1 от НК. В случая, от общото количество 408 бр. патрони кал. 12 иззети от осъдения, за двеста от тях той фактически е имал надлежно разрешително да ги съхранява/”държи”/, като без значение е начинът на придобиване на тези двеста патрона, защото по формата на изпълнителното деяние „придобил” няма надлежно повдигнато и подлежащо на доказване обвинение. Спрямо останалите двеста и осем патрона и другите два патрона кал. 7,62 и 8мм, то за тях липсва каквото и да било основание за законното им държане от осъдения и по отношение на тях настоящият съдебен състав намира, че присъдата и въззивното решение, с което тя е потвърдена са правилни и законосъобразни. Ето защо, като не се е съобразил с гореизложеното и е приел, че обвинението е доказано в пълния му обем по отношение на цялото инкриминирано количество боеприпаси иззети от осъдения, като „държани” без надлежно разрешение, съдът е допуснал нарушение на закона, което настоящата инстанция може да отстрани в производството по възобновяване, с частично оправдаване на осъдения по обвинението по чл. 339, ал. 1 от НК, което определя и съответната корекция в наложеното на Т. наказание. Настоящият състав намери, че с оглед отчетените от двете съдебни инстанции обстоятелства за индивидуализиране наказанието на осъдения по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” НК, целите на наказанието „пробация” ще бъдат постигнати с наложените му пробационни мерки по чл. 42а, ал. 1, т.т. 1 и 2 НК, като тази по чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК, преценена през призмата на обществената опасност на деянието и на дееца и частичното му оправдаване е несъразмерно тежка и следва да бъде отменена. Чрез отмяната на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото”, наказанието „пробация” в проявление с другите две наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т.т. 1 и 2 НК ще изпълни целите си по чл. 36 от НК и ще отговаря на принципа за съответност по чл. 35, ал. 3 НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 21/2011 год. на Окръжен съд – Враца и ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 34/18.03.2011 год., с което е потвърдена присъда № 23 от 25.11.2010 год. по нохд № 376/2010 год. на РС- Бяла Слатина, като ОПРАВДАВА Т. М. Т. да е държал без надлежно разрешение двеста броя патрони, кал. 12, от всички четиристотин патрони за огнестрелно оръжие, предмет на осъждането му по чл. 339, ал. 1 от НК. ИЗМЕНЯВА въззивното решение и в санкционната му част, като отменява наложената на Т. Т. пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК по осъждането му за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: