5 Р Е Ш Е Н И Е №..60178 София, 30 ноември 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА МАРИЯ МИТЕВА при секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 686/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Същото е образувано по искане на осъдения К. З. К., чрез защитника му адв. Г. К. за възобновяване на нохд № 3280/2010г. по описа на Районен съд – Пловдив, с посочени основания по чл. 423, ал.1 и ал.5 от НПК. В заседанието пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че искането е неоснователно и незаконосъобразно, тъй като осъденият е участвал лично в наказателното производство, като в хода на въззивното производство се е укрил. Също така от материалите по делото се установява, че няма дадени гаранции за възобновяването му. Моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Адвокат Г. К. моли да се уважи искането за възобновяване, тъй като българската държава е дала гаранция на косовските власти, че производството по делото ще бъде възобновено. Смята, че тази гаранция е меродавна и досежно процедурата в Кралство Белгия. Осъденият К. К. пледира за възобновяване на делото, тъй като с молба, изпратена от българските до косовските власти, се гарантира, че същият е задочно осъден и делото му ще бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено в установения от закона срок и от процесуално легитимиран субект. Разгледано по същество искането е неоснователно. На 26.01.2010 г. на основание чл. 212, ал. 2 от НПК е започнало досъдебно производство № 66/10 г. по описа на VI РУ-МВР Пловдив срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК. С постановление от 26.03.2010 г. К. З. К. е бил привлечен в качеството му на обвиняем за престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Обвинението е предявено лично на К.. Със същото постановление му е била взета мярка за неотклонение "подписка“, с която се задължава да не нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване. Непосредствено след това е проведен разпит в качеството му на обвиняем. С протокол от 26.03.2010 г. е предявено разследването лично на К. К., с отбелязване, че не желае участието на упълномощения от него защитник – адв. Б. на този етап от производството. На 28.05.2010 г. в РС-Пловдив е било образувано нохд № 3280/10 г. по внесен обвинителен акт срещу К. З. К. с обвинение за престъпления по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Производството е проведено с личното участие на подс. К. и на упълномощения му защитник – адв. К., като на 23.11.2010 г. е постановена присъда № 525/10г., с която му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода. По жалба на подсъдимия е било образувано внохд № 201/11г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. В проведеното на 21.04.2011г. съдебно заседание подсъдимият К. е присъствал лично, но не се е явил упълномощеният му защитник, който е бил редовно призован. Подсъдимият с оглед неявяване на процесуалния му представил е помолил да не се дава ход на делото в отсъствието на защитника му. Съдът е уважил искането и е отложил делото за друга дата и час. В следващото съдебно заседание, проведено на 16.06.2011 г., не са се явили нито подсъдимият, нито защитникът му, редовно уведомени. Въззивното производство е приключило с постановяването на решение № 193 от 20.06.2011 г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда. Във връзка с изпълнението на наложеното на осъдения наказание са били предприети действия по издирването му, като същият е бил обявен за международно издирване. Издадена е била ЕЗА № Р 1127/2011г. на 29.06.2017 г. от Районна прокуратура-Пловдив. Осъденият К. К. е бил задържан на 25.11.2019г. на територията на Република Косово. На 24.12.2019г. българската държава е отправила искане до Р.Косово за екстрадиция на лицето К. З. К.. Същевременно, на 30.12.2019 г. Кралство Белгия също е поискало екстрадицията на К.. Основният съд в Прищина, Република Косово, с решение № 3/2019 от 29.01.2020г. е приел, че и за двете молещи държави са налице законовите изисквания за екстрадирането на К.. Въпреки двете конкуриращи се искания, с решение № 27 от 17.03.2020 г. Министерство на правосъдието в Р.Косово е одобрило екстрадирането на К. К. в Кралство Белгия, след което е последвало екстрадирането му в Белгия. След приключване на производството в Кралство Белгия е била разгледана горепосочената ЕЗА, като с решение от 14.10.2020г. Първи заместник на Кралския прокурор към Районна прокуратура - Брюксел е разрешил предаването на осъдения К. на българската държава с отбелязване, че същият не се е отказал от защита на принципа на особеността. Предаването му е в изпълнение на горецитираната ЕЗА с цел изпълнение на наложеното с присъда по н.о.х.д № 3280/10 г. на РС-Пловдив, влязла в сила на 20.06.2011 г. /потвърдена с решение № 193/20.06.2011 г. по в.н.о.х. № 201/11 на ОС-Пловдив/, наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода. Неоснователно е твърдението на осъдения и защитата му, че е предаден с гаранция за възобновяване на производството, тъй като с издадената ЕЗА българската държава не е дала гаранции за преразгледане на делото. Осъденият е предаден с приложение принципа на особеността, който по съществото си и с оглед на правните последици се различава от предаването с правни гаранции за възобновяване на производството. С отмяната на разпоредбата на чл.41, ал.1 от ЗЕЕЗА, изискването за гаранции, предоставени от издаващата държава членка, че лицето ще може да упражни правото си на повторно разглеждане на делото, е отпаднало. Единственото изключение е по чл.41, ал.2 от ЗЕЕЗА, пред каквато хипотеза не сме изправени в настоящия случай. В този смисъл е трайната практика на ВКС, която кореспондира и с решението на Съда на Европейския съюз по дело C-399/11 (Stefano Melloni срещу Ministerio Fiscal). Независимо, че в искането за екстрадиция, разгледано от Основния съд в Прищина, Косово е отбелязано, че с разпоредбата на чл. 423, ал. 5 от НПК България гарантира правото на задочно осъдения да поиска повторно разглеждане на делото. И въпреки, че съдът е приел, че са налице основанията за екстрадицията на К. и в двете молещи държави, Окончателното решение е на Министерството на правосъдието, което е дало приоритет на белгийското искане. Впоследствие белгийските власти са предали на българската държава осъдения въз основа на ЕЗА. В тази връзка, следва да се подчертае, че разпоредбата на чл. 423, ал. 5, пр. 1 от НПК (изм., ДВ, бр.7 от 2019г.) не може да бъде приложена по отношение на лице, предадено с ЕЗА, какъвто е настоящият случай. Неоснователна е и претенцията по чл. 423, ал. 1 от НПК. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл. 423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство. Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочно производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяване, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура. Когато обаче няма допуснати нарушения и обвиняемият се е укрил, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той не може да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството(чл.423, ал.1, изр.2, пр.2 от НПК, ред.ДВ, бр.109 от 2008г.) В настоящият случай, горните фактически констатации по движението на делото и процесуалното поведение на осъдения обуславят извод за липсата на основания за възобновяване на наказателното производство, тъй като същият е участвал лично в досъдебното и първоинстанционно производство, като се е явил и на първото заседание пред въззивния съд. След това редовно уведомен, не се е явил във второто по ред и последно заседание пред ОС-Пловдив, което е сторил по собствено желание, доколкото не е посочил уважителни причини за неявяването си. Това негово поведение представлява отказ от личното му право да участва в този стадий на съдебното производство. При това положение, не може да се приеме, че К. е задочно осъден. Предвид изложеното, искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. З. К. за възобновяване на нохд № 3280/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: