1 Р Е Ш Е Н И Е № 617 София, 15.10.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври двехиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1493/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от С. община, ул. „М.” № 33 с процесуален представител юрисконсулт А. Г. против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-ти „Б” състав № 80/1.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2693/2008 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на СРС, ГК, 57-ми състав от 6.04.2008 г. по гр. д. № 7661/07 г. в частта, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено като незаконно дисциплинарно уволнение по заповед № РД-15-ВУ-91/19.03.2007 г. на директора на О. предприятие „В. услуги” към С. община, с която е прекратено трудовото правоотношение с Радослав Г. Т. ЕГН xxxxxxxxxx от гр. София на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и 4 КТ и е уважен иска на Радослав Г. Т. против С. община с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ, като му е присъдено обезщетение в размер на 1982.88 лв. за неизползван платен годишен отпуск за 85 работни дни за периода 2004 г. – 2007 г. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон-касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът по касационна жалба Радослав Г. Т. оспорва касационната жалба като неоснователна. С определение № 1236/14.10.2009 г. по гр. д. № 1493/2009 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е приел, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос с материалноправен характер от значение за изхода на спора между страните, по който липсва практика на Върховния касационен съд, а именно: законосъобразност на прекратяване на трудово правоотношение при конкуренция на основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие по инициатива на работника или служителя на основание чл. 326, ал. 1 КТ и по инициатива на работодателя с дисциплинарно уволнение, наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 4 КТ. Отговор на поставения въпрос: Правото за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл. 326, ал. 1 КТ. Касае се до субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя независимо каква е причината за прекратяването на трудовия договор на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ. При прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работникът или служителят отправя писменото предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326, ал. 1 КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ/, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл. 220 КТ законодателят е предоставил тази възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер - брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно: спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно: плащане на определената в закона сума, за да произведе действие разпоредбата на чл. 220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл. 220 КТ не се заплати прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът на предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение от момента на връчване на мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя по надлежен ред. Такъв е конкретният случай. Въззивният съд е приел, че със заповед № РД-15-ВУ-91/19.03.2007 г. на директора на ОП „В. услуги” към С. община на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Заповедта е издадена и връчена на ищеца след упражнено от последния с молба вх. № 13/21.02.2007 г. едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, като в молбата се е позовал на разпоредбата на чл. 220, ал. 1 КТ. Според въззивния съд отказът на работника от отработване на срока на предизвестие поражда вземане за работодателя за обезщетение за неспазване на срока на предизвестието, но не влияе върху прекратяването на трудовото правоотношение, което настъпва с получаването на волеизявлението на работника от адресата-работодател. Следователно, към датата на издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение между страните вече е било прекратено едностранно от ищеца. На това основание заповедта за дисциплинарно уволнение е призната за незаконна и отменена, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е приет за основателен. Решението е неправилно. С подаването на молбата вх. № 13/21.02.2007 г. – предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника на основание чл. 326, ал. 1 КТ във връзка с чл. 220, ал. 1 КТ, считано от следващия ден към този ден /22.02.2007 г./ работникът е бил длъжен да е заплатил на работодателя дължимото на основание чл. 220, ал. 1 КТ обезщетение в законовоопределения размер като заместваща престация на неотработения срок на предизвестието и към 22.02.2007 г. заплатената сума трябва да е получена от работодателя. С позоваването на основанието на чл. 220, ал. 1 КТ във връзка с чл. 326, ал. 1 КТ без да е заплатено дължимото обезщетение не може да се постигне желания ефект /т. е. да се прекрати трудовото правоотношение на това основание/, при положение, че работникът не желае да отработи реално срока на предизвестие. При това положение, с подаването на молбата вх. № 13/21.02.2007 г. -предизвестие прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ без отработване на срока на предизвестие не е настъпило. Неявяването на работа от страна на ищеца за времето от 1.03. до 19.03.2007 г. след изричното му предупреждение от страна на работодателя, че ще бъде уволнен дисциплинарно съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, за което законът предвижда възможност за работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание-уволнение съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК ВКС следва да се произнесе по съществото на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като постанови отхвърлителен резултат по изложените по-горе съображения. При преценка за съответствие между тежестта на наложеното дисциплинарно наказание с извършеното нарушение съгласно чл. 189, ал. 2 КТ настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд съобрази безспорните обстоятелства по делото, че ищецът не се е явил на работа за времето от 1.03.2007 г. до 19.03.2007 г., след като още на 28.02.2007 г. е бил предупреден лично от законния представител на работодателя, че молбата му-предизвестие за прекратяване на трудовия договор без отработване на предизвестието вх. № 13/21.02.2007 г. не е приета и че ако не се яви на работа след изтичане на платения отпуск, считано от 1.03.2007 г. ще следва да понесе предвидените с КТ последствия. Уволнението на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ е законно, поради което е безпредметно обсъждане на данните и произнА.не по законността на второто посочено в заповедта за уволнение на ищеца за злоупотреба с доверието на работодателя на основание по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради извършен от него на 1.02.2007 г. опит за неправомерно изнА.не на служебни документи от предприятието. Неоснователна е касационната жалба на работодателя по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ. Доводът на процесуалния представител на работодателя, че е недопустимо обективно съединяване на иска на работника за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ с иска за присъждане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ е несъстоятелен. От процесуалноправна страна се касае за допустимо обективно съединяване на искове, а от материалноправна страна решаващо значение за уважаването на иска по чл. 224, ал. 1 КТ е обстоятелството дали е налице прекратяване на трудовото правоотношение, по което обстоятелство спор между страните няма. Не съставлява елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ законността на уволнението. Отхвърлителното въззивно решение по иска за обезщетение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от заинтересованата страна. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-ти Б състав № 80/1.06.2009 г., постановено по гр. д. № 2693/2008 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Софийски районен съд, петдесет и седми състав от 6.04.2008 г. по гр. д. № 7661/2007 г., с което е уважен иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Радослав Г. Т. ЕГН xxxxxxxxxx, адрес: гр. София, ж. к. „Свобода”, бл. 3, вх. А, ет. 3, ап. 5 против С. община-О. предприятие „В. услуги”, гр. София, ул. „М.” № 33 за признаване за незаконно дисциплинарно уволнение, наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ със заповед № РД-15-ВУ-91/19.03.2007 г., издадена от директора на О. предприятие „В. услуги” към С. община. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е уважен иска на Радослав Г. Т. против С. община-О. предприятие „Вътрешки услуги”, гр. София с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: