Р Е Ш Е Н И Е №546 гр.София, 30.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на седми декември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 1323/2010 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на Д. З. К. и П. З. К. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 413 от 10.03.2009 год. по гр.дело № 358/2008 год. на П. окръжен съд, гражданско отделение, десети състав, с което е отменено решение № 179 от 03.12.2007 год. по гр.дело № 2975/2006 год. на П.районен съд, 14-ти гр.състав и на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено реалното ползване на дворно място, съставляващо УПИ VІІІ-18 в кв.46 по плана на кв.Х. С.,[населено място], като дял първи, колориран в жълто е предоставен на молителите, а дял втори, колориран в червено – на П. К. Я. и Р. К. Я.. Поддържа се, че са налице новооткрити обстоятелства, които съществено изменят фактическата обстановка, а оттам и начина на ползване на дворното място, чиято площ според молителите не е 250 кв.м., а 316 кв.м. Представят се следните писмени доказателства: заповед № РД-14-9 от 10.01.2007 год. на началника на Д.-София; решение № 83 от 19.02.2008 год. по адм.дело № 288/2007 год. на П. окръжен съд, трети състав; решение № 10496 от 15.10.2008 год. по адм.дело № 4992/2008 год. на ВАС, второ отделение; писмо изх.№ 2-70-00-86/3/ от 25.06.2009 год. на кмета на Район „З.”-гр.П. до началника на Р.-П.; писмо изх.№ 3-135-131-00-602 от 25.05.2009 год. на началника на Р.-П. до кмета на [община], район „З.” и скица № 7586/15.03.2010 год. на поземлен имот с идентификатор 56784.511.18. Ответниците по молбата за отмяна Р. К. Я. и П. К. Я. от[населено място] са на становище, че същата е недопустима поради изтичане на сроковете по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, а по същество, че е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от заинтересувана страна и в рамките на тримесечния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна невъзможност да се установи истината по време на висящността на делото. Основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са само новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, но не са били включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Касае се за факти, които са релевантни за спорното право, т.е. от тях зависи възникването, изменението, прехвърлянето или погасяването на правото или за факти, индициращи, че релевантни за спорното право факти са се осъществили или не са се осъществили. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че с представените с молбата за отмяна писмени доказателства не се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителите са представили в заседанието на въззивния съд на 13.11.2008 год. копие от решение № 10496 от 15.10.2008 год. по адм.дело № 4992/2008 год. на ВАС, второ отделение, с което е оставено в сила решение № 83 от 19.02.2008 год. по адм.дело № 288/2007 год. на П. окръжен съд, с което е била отхвърлена жалбата на Р. К. Я. срещу заповед № РД-14-09 от 10.01.2007 год. на зам.-началника на Д.. С тази заповед, на основание чл.225, ал.1 ЗУТ е било наредено да бъде премахнат установения незаконен строеж „Надстройка на жилищна сграда” в съсобствен УПИ VІІІ-18, кв.46 по плана на кв.”К.”,[населено място], извършен от Р. К. Я. без необходимите строителни книжа. Следователно, молителите са знаели за издадената заповед още в производството пред въззивната инстанция и са могли да се позовават на нея, както и на решение № 10496 от 15.10.2008 год. по адм.дело № 4992/2008 год. на ВАС, второ отделение, с което е потвърдено решение № 83 от 19.02.2008 год. по адм.дело № 288/2007 год. на П. окръжен съд. Ето защо, с представените с молбата за отмяна преписи от заповедта /неправилно е посочена с дата 10.01.2009 год., вместо 10.01.2007 год./ и от решенията на окръжния съд и на Върховния административен съд по жалбата на Р. К. Я. срещу същата заповед, не се установява новооткрито обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Отделно от това, със заповед № РД-14-9 от 10.01.2007 год. е наредено премахването на незаконен строеж „Надстройка на жилищна сграда” в съсобствения УПИ VІІІ-18 в кв.46, за която сграда няма спор, че е собственост на ответниците Я.. От съдържанието на заповедта е видно, че незаконният строеж се отнася до надстройка на съществуващата жилищна сграда, с обособяване на обитаем тавански етаж и промяна на покривната конструкция. С други думи, незаконното строителство, санкционирано със заповедта не се разпростира върху част от дворното място, на което е поискано разпределение на реалното ползване. Представените с молбата за отмяна писмо изх.№ 3-135-131-00-602 от 25.05.2009 год. на началника на Р.-П. до кмета на [община], с копия до Р. К. Я. и П. З. К. и писмото-отговор на кмета на Район „З.”-П. с изх.№ 2-70-00-86/3/ от 25.06.2009 год. също не установяват новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С първото от тях /имащо характер на предписание/ се уведомява Главния архитект на [община]-район”З.”, че постройките от допълващото застрояване също се изпълняват съгласно издадени по реда на чл.147 ЗУТ строителни книжа и съдебните спорове не определят тяхната законност, като в случай, че за изпълнените от Р. К. Я. постройки няма издадено от главния архитект разрешение за строеж, кметът на [община]-район „З.” следва да изпълни задълженията си по чл.195, ал.5 ЗУТ. Второто писмо съдържа отговор на кмета на Община-П.-район”З.”. В него се посочва, че постройките на допълващото застрояване са навес и лятна кухня с тоалетна, като второстепенната постройка/лятна кухня/ следва да се третира като „незаконен строеж”, поради което, според кмета, чл.195, ал.5 ЗУТ не може да бъде приложен в случая и следва да се приложи реда, предвиден в глава двадесет и първа от ЗУТ. Следователно, между Д.-П. и [община]-район”З.” съществува различие по въпроса относно режима на постройките на допълващото застрояване, изградени от Р. К. Я.-дали се касае за негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи по смисъла на чл.195, ал.1 ЗУТ, които се премахват или поправят с решение на комисия, което се одобрява със заповед на кмета или е налице незаконно строителство, подлежащо на премахване по реда на чл.225 ЗУТ – със заповед на началника на дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт от длъжностно лице на Д.. Следователно, липсва издаден индивидуален административен акт на кмета на общината, респ. на началника на Д. за премахване на постройките на допълващото застрояване в УПИ VІІІ-18 в кв.46, поради което споменатите писма нямат характер на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които да послужат като основание за отстраняване на силата на пресъдено нещо на атакуваното въззивно решение и да оправдаят необходимост от отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Разногласието между Д. и кмета на общината относно характера на строителството предполага евентуална бъдеща административна процедура с неизвестен резултат. Предвид на това, писмата на началника на Д. до кмета на общината и писмото-отговор на последния не съставляват писмени доказателства, установяващи новооткрити обстоятелства от съществено значение за изхода на спора по чл.32, ал.2 ЗС, за да съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение. Молителите се позовават на скица на поземлен имот № 7585/15.03.2010 год. относно поземлен имот с идентификатор 56784.511.18, чиято площ възлиза на 316 кв.м. Поддържат, че около 65-66 кв.м. от терена са останали неразпределени, защото съдът се подвел от второто допълнително заключение на в.л.К., според което част от имот пл.№ 18 представлява придаваема се площ към съседен парцел по неприложена регулация по стар регулационен план. Представената с молбата скица не установява новооткрито обстоятелство. От заключенията на вещото лице В. Н. К./л.48-50; л.84-85 от делото в П. и л.44-45 от делото в ПОС/ е видно, че площта на процесния имот по двата плана /регулация от 14.04.1995 год. и кадастъра от 15.02.2000 год./ е 315 кв.м. С тази площ се е съобразил и въззивния съд, който е разпределил реалното ползване съобразно вариант първи към заключението на вещото лице, съгласно което дял първи е с площ 176.8 кв.м., а дял втори – с площ 44.20 кв.м. В заключение, не е налице основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. З. К. и П. З. К., и двамата от[населено място], [улица], ет.3 за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 413 от 10.03.2009 год. по гр.дело № 358/2008 год. на П. окръжен съд, гражданско отделение, десети състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/