Ключови фрази
Установителен иск * електроенергия * общи условия * корекция на сметка


5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
Гр.София, 15.05.2014 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева
Костадинка Недкова

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 5 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 120/07.05.2012г., постановено по в.т.д.№ 52/2012г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 348/02.12.2011г. по т.д.№ 30/11г. на Габровския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма] / ново наименование [фирма]/, [населено място], че не дължи сумата от 44331.89 лв., представляваща стойност, с която е коригирана сметката за потребена електрическа енергия за периода от 22.05.2010г. до 30.06.2010г. и за периода от 01.07.2010г. до 17.11.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Претендира разноски.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът е потребител на електрическа енергия, като при извършена проверка на 17.11.2010г. е констатирано, че върху средството за техническо измерване е осъществено неправомерно въздействие, съставен е констативен протокол и е направена корекция на сметки за периода от 22.05.2010г. до 30.06.2010г. и за периода от 01.07.2010г. до 17.11.2010г. Изложени са съображения, че клаузата на чл.37. ал.1, т.1 от Общите условия, която дава възможност за корекция на сметките, не е неравноправна по смисъла на чл.143, т.18 и нищожна по чл.146 З., като решаващият състав приел, че практиката на ВКС /решение № 104/05.07.10г. по т.д.№ 885/09г. на ІІ т.о., решение № 165/19.11.10г. по т.д.№ 103/09г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.11г. по т.д.№ 39/10г. на ІІ т.о./ не намира приложение в случая предвид приетите Правила за измерване на количеството електроенергия от 11.05.2007г. на ДКЕВР.

С определение № 915/27.11.2013г. по т.д.№ 5/13г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по въпроса за неравноправността и нищожността на клаузи от общите условия на договорите с електроразпределителните дружества, даващи възможност за едностранна корекция на сметки за ползвана електрическа енергия.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
В цитираните от въззивния съд: решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009г. на ІІ т.о, решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т.о., както и в решение № 177/12.12.2011г. по т. д.№1008/2010г. на ІІ т.о. е прието, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /обн. в ДВ бр.107/09.12.2003 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Даденото разрешение е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия от принадлежащите на доставчика средства за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като се нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност. Със задължителната за съдилищата практиката на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
Тази практика на ВКС е приложена и в решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о. и при действието на Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г. в редакцията им действаща в периода 25.03.2010г. – 20.09.2010г. С решението на състава на ВКС са обявени за нищожни уговорките в чл.38 от Общите условия към договорите за пренос електрическа енергия през електроразпределителните мрежи за посочения период.
По настоящото дело периодът, за който е извършена корекцията на сметката на потребителя се обхваща от периода, за който е приета нищожност на клаузите на чл.38 от Общите условия по решение № 159/30.09.13г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о.
Съставът на І т.о. възприема разрешенията в практиката на ВКС относно неравноправния характер на договорните клаузи, като следва да се има предвид, че нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия. В решение № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/10г. на ІІ т.о. е посочено изрично, че клаузите на общите условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. Допустимата корекция е налице, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.
По тези съображения въззивното решение в частта, с която са изложени аргументи за неприложимост на дадените разрешения по решение № 104/05.07.10г. по т.д.№ 885/09г. на ІІ т.о., решение № 165/19.11.10г. по т.д.№ 103/09г. на ІІ т.о. и решение № 189/11.04.11г. по т.д.№ 39/10г. на ІІ т.о., предвид на приети нови Правила за измерване на количеството електроенергия от 2007г., не съответства на практиката на ВКС. Нищожността на клаузите на общите условия, предвиждащи обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина е обявена в решение № 159/30.09.2013г. по т.д.№ 773/12г. на ІІ т.о. и при действието на Закона за енергетиката и Наредба № 6/09.06.2004г. в редакцията им, действаща в исковия период. Въззивното решение е в съответствие с практиката на ВКС по посочените решения в частта по въпроса за допустимост на корекция на сметката на електрическа енергия, когато отклоненията в показателите се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя.

По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, е неоснователен доводът на касатора за отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. Изводите на състава на апелативния съд за допустимост на корекцията на сметката за електрическа енергия при неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване са законосъобразни.
Въззивният съд се е основал на неизпълнение на договорното задължение на потребителя да не се въздейства неправомерно върху средството за техническо измерване. Прието е, че е налице вина на потребителя, тъй като в негова тежест е доказването на точното изпълнение на задълженията си по договора, както и поради недоказаност на извършено въздействие върху С. от трето лице. Приетият за доказан факт на нерегламентирано въздействие е тълкуван като действие, осъществено от потребителя.

Съставът на ВКС намира, че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява. Тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия.
По делото е безспорно установено от съставения протокол за техническа проверка от 17.11.2010г., извършената метрологична частна експертиза и от заключението на съдебно-техническата експертиза, че е налице намеса в схемата на електромера, монтиран в имота на потребителя. Поставена е допълнителна електронна платка за манипулирането му, като е разрушена пломбата. В кутията, която служи и за защита от нерегламентиран достъп, е открито изменение на схемата, чрез която се видоизменят показанията на електромера и при включването му тази допълнителна платна не отчита реално консумираната електроенергия. Грешката на СТИ има точен измерител, установен от ГД”М.” клон Велико Т.. Изводът е, че електромерът не съответства на техническите изисквания вследствие на намесата в неговата схема. Не е установен момента на намесата, но е направен точен измерител на грешката, както и е изчислена техническата възможност за реално доставяне на начислената електрическа енергия.
При тези данни съставът на ВКС приема, че електроразпределителното предприятие е доказало осъществено действие – нарушаване на пломбата и монтиране на допълнителна платка на СТИ, което има за резултат отчитане на по-малки количество от технически възможната доставена и потребена електрическа енергия. Налице е виновно поведение на потребителя, чрез осъществено въздействие върху СТИ, което представлява неизпълнение на договорните му задължения, поради което следва да се ангажира отговорността му за заплащане на електрическата енергия за исковия период. По спора е доказан периода, за който не е заплатена доставената електрическа енергия, като цената е изчислена според методиката за определянето й.
По тези съображения потребителят дължи на електроразпределителното дружество цена за доставената електрическа енергия, поради което предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Изводите на състава на ВКС съвпадат в крайните изводи на въззивния съд, поради което обжалваното решение на ВтАС следва да се остави в сила.
На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените по делото разноски по приложения списък по чл.80 ГПК и съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.02.2014г., фактура от 17.02.14г. и банково извлечение от 27.02.14г. в размер на 4788 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :



ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/07.05.2012г., постановено по в.т.д.№ 52/2012г. от Великотърновския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица] сумата от 4788 лв. /Четири хиляди седемстотин осемдесет и осем лв./ - разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.