О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 396 София 29.07.2011 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 29 октомври 2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА Л. РИКЕВСКА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 398/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от П. Ц. М. чрез адв. Р. Д. против определение № 8382 от 08.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6609/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 16.04.2010 г. по гр.д. № 37089/09 г. на Софийски районен съд, с което не е приет за съвместно разглеждане предявеният от П. Ц. М. против Г. М. Т. насрещен иск за сумата 22 000 лв. и е върната подадената от него насрещна искова молба. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че определението подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по процесуалния въпрос следва ли да се счита нередовна искова молба, с която се претендира на основание чл. 72 ЗС заплащане на увеличената стойност на недвижим имот в резултат на извършени от ищеца подобрения, ако след конкретизиране на отделните подобрения по вид и цена, общата им стойност не съответствува на първоначално посочената цена на иска. Ответницата Г. Ц. М. - Т. чрез своя пълномощник изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че молбата, с която П. М. е предявил насрещен иск против ищцата по първоначалния иск Г. Т. е била нередовна и след оставянето й без движение същият не е отстранил констатираните нередовности, като в двете молби - уточнения не е посочил кои от подобренията е извършил в собствената на ищцата едноетажна сграда и кои - в съсобствения недвижим имот, а от друга страна - във всяка от молбите е претендирал различни суми за едни и същи подобрения. От данните по делото се установява, че жалбоподателят е ответник по иск за ревандикация на едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в съсобствено дворно място - УПИ VІ-157 в кв. 99 по плана на [населено място], м. ”О.- М.” и обективно съединен с него иск заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за ползуване на сградата, предявен от Г. Ц. М.- Т.. С отговора на исковата молба същият е предявил и насрещен иск против нея за заплащане на сумата 22 000 лв., представляваща увеличената стойност на собствената на Г. М. жилищна сграда в резултат на извършени подобрения и е за признаване право на задържане на имота до заплащане на подобренията. С разпореждане от 10.02.2010 г. на жалбоподателя са дадени указания да индивидуализира по вид и стойност извършените от него СМР, като уточни дали са извършени по едноетажната постройка, по съсобствените постройки или в съсобственото дворно място, дали претендира увеличената стойност на тези имоти или само стойността на вложените материали, да уточни дали твърди да е добросъвестен владелец и на кои точно имоти, да представи доказателства за внесена държавна такса . С молба - уточнение от 05.03.2010 г. жалбоподателят е посочил изрично кои подобрения е изградил в съсобствения имот, кои в двуетажната жилищна сграда, от която той притежава втория жилищен етаж, а ищцата Г. М. - първия и кои в едноетажната сграда, собственост на ищцата, като е посочил и тяхната стойност. С ново разпореждане от 12.03.2010 година исковата молба отново е оставена без движение и на жалбоподателя са дадени указания да индивидуализира извършените от него СМР в едноетажната постройка и в останалите съсобствени постройки в дворното място, кога са извършени, дали Г. М. е знаела за тези подобрения и ако е знаела - дали се е противопоставила, да уточни дали предходната молба- уточнение касае стойността на всяко отделно подобрение като разход за направата му или това е увеличената стойност на имота. След като жалбоподателят подал втора молба- уточнение, съдът констатирал, че в крайна сметка останала неизяснена стойността на претендираните СМР, както и дали тази стойност се претендира като увеличена стойност на имотите, а освен това било налице разминаване между общата стойност на претендираните СМР и стойността им по пера и основанието, на което се претендират от ищцата по първоначалния иск. Налице са предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателя правен въпрос, касаещ редовността на исковата молба. Определението е неправилно. Съгласно чл.211, ал.2 ГПК предявяването на насрещен иск става по правилата за предявяване на иск. Исковата молба следва да отговоря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК- освен посочване на съда, имената и адресите на страните и техните законни, следва да съдържа цената на иска, когато е оценяем, изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането. Правилно първоинстанционният съд е оставил насрещната искова молба без движение и дал указания на ищеца по нея да конкретизира претенцията си, като посочи по вид подобренията и дали същите са извършени в собствения на ищцата имот / жилищната сграда, предмет на иска за ревандикация/ или в съсобствените дворно място и постройки. При положение обаче, че се претендира увеличената стойност на имота, не е било необходимо да се посочва поотделно стойността на всяко едно от подобренията, както и въз основа на кои обстоятелства ищецът счита, че е добросъвестен владелец. Увеличената стойност на имота по смисъла на чл. 72, ал.1 ЗС не е сбор от цената на отделните подобрения, извършени в него, а представлява разликата между цената на имота като цяло към момента на постановяване на съдебното решение и цената, която той би имал към същата дата, ако подобренията не бяха направени. От друга страна, претенцията за присъждане на основание чл. 72, ал.1 ЗС на увеличената стойност на имота имплицитно съдържа твърдението на ищеца, че той е добросъвестен владелец или приравнен на него по чл. 74, ал.2 ЗС и това е достатъчно за индивидуализиране на спорното право, без да е необходимо в исковата молба ищецът изрично да сочи с коя от хипотезите на чл. 70 ЗС свързва добросъвестността за извършените от него подобрения. С оглед на изложеното следва да се приеме, че още с молбата - уточнение от 05.03.2010 г. ищецът по насрещния иск е отстранил нередовността на исковата си молба, като е конкретизирал по вид подобренията, които твърди да е извършил в имота и да са довели до увеличаване на стойността му. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното въззивно определение и потвърденото с него определение на Софийски районен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по първоначалния и по насрещния иск. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8382 от 08.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6609/2010 г. на Софийски градски съд. ОТМЕНЯ определение № 8382 от 08.06.2010 г. по ч.гр.д. № 6609/2010 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него определение от 16.04.2010 г. по гр.д. № 37089/09 г. на Софийски районен съд, с което е върната като неотговаряща на изискванията за редовност исковата молба, с която П. Ц. М. е предявил против Г. Ц. М. - Т. насрещен иск за сумата 22 000 лв., представляваща увеличената стойност на имота вследствие извършени от нето подобрения и за признаване право на задържане на имота до заплащането й. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: