Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 495                                             гр. София, 01 декември 2009 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Явор Гебов        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 509  по описа за 2009 г   Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. А. У., депозирана чрез защитата му, срещу решение на Софийски апелативен съд № 259 от 24.06.2009 г, по ВНОХД № 334/09, с което е изменена присъда № 19 от 6.11.2008 г на Софийски градски съд, по НОХД № 81/08, като, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказанието „лишаване от свобода” е намалено на четири години и единадесет месеца, присъдата е изменена относно приложението на чл. 25 вр. чл. 23 НК, като е определено за изтърпяване по групираните присъди едно най-тежко общо наказание: пет години „лишаване от свобода”, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 17.02.2007 г в гр. С., при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 385 лв, от владението на В. Ч. Г. , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, с оглед на което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, наказанията, наложени с присъди, по НОХД № 4108/06 на СГС, по НОХД № 4636/05 на СГС, по НОХД № 1341/07 на СГС, са групирани с наказанието, наложено по настоящата присъда, като е определено едно най-тежко общо наказание: осем години „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че въззивният съд не е отчел самопризнанието на подсъдимия, критичността му към извършеното, проявеното разкаяние, отказа да даде обяснения. Изтъква се, че, наказанието е явно несправедливо и поради това, че САС е слязъл под минимума на санкцията само с един месец. С жалбата се иска въззивното решение да бъде изменено, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят моли за намаляване на наложеното наказание. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:   Жалбата е неоснователна.   Въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Съгласно чл. 348, ал. 5 НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК. Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността / общо девет пъти /, което го очертава като личност със завишена степен на обществена опасност. Инкриминираното деяние се отличава със значително по-висока степен на обществена опасност от обичайната за този вид престъпления поради проявената жестокост към пострадалата, спрямо която е използвана сила, далеч надхвърляща нужната за сломяване на съпротивата й. От съдебното минало на подсъдимия е видно, че наложени и вече изтърпени наказания „лишаване от свобода” не са изиграли поправително-превъзпитателно въздействие спрямо осъдения. При това положение, относителната тежест на изброените отегчаващи обстоятелства правилно е взета предвид от въззивния съд при определяне на наказанието по чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, явяващо се необходима последица от саниране на неправилния отказ на първата инстанция да проведе съкратено съдебно следствие, по реда на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Не може да бъде уважено искането за намаляване на наложеното наказание, тъй като това би влязло в противоречие със законовия критерий за справедливост по чл. 348, ал. 5 НПК. Неоснователни са доводите, че размерът на наказанието не отчита самопризнанието, критичността на дееца и проявеното разкаяние. Самопризнанието, направено по реда на чл. 371, т. 2 НПК, е основание за провеждане на процедурата по Глава 27 НПК, обуславяща приложението на чл. 55 НК. В този случай, самопризнанието няма характер на самостоятелно смекчаващо обстоятелство, релевантно при индивидуализация на наказанието. Друго е положението, когато обвиняемият е направил самопризнание още на досъдебната фаза и така е съдействал за разкриване на обективната истина. Тогава няма пречка самопризнанието да бъде съобразено при определяне на наказанието, включително и в процедурата по чл. 372, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 НПК. В случая, на досъдебното производство липсва самопризнание, а незаконосъобразният отказ на първата инстанция да проведе съкратено съдебно следствие е поправен от въззивния съд с приложението на чл. 55 НК. По делото няма данни подсъдимият да е проявил критичност или да се е разкаял и затова, в конкретния случай, тези обстоятелства не могат да бъдат отчетени. Отказът да даде обяснения не е смекчаващо обстоятелство, нито е отегчаващо такова, тъй като начинът, по който подсъдимият упражнява процесуалните си права, не може да има значение при индивидуализация на наказанието.   По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава не може да бъде уважена.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение № 259 от 24.06.2009 г на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 334/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: