5 Р Е Ш Е Н И Е №. 5 гр. София, 28.01.2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 21 януари , две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОЯН БАЛЕВСКИ и при участието на секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1837/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на „Б. ІІІ“О.-София срещу решение от 10.09.2012 по гр.д. № 15401/2011 на СГС, с което е потвърдено първоинстанцинното решение от 23.08.2011 г. по т.д. № 59 695/2010 г.на СРС, с което е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма] за сумата от 21 681 лева-обезщетение по имуществена застраховка „Бонус Каско” на самосвал „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] и за 1256,45 лева-лихва за забава за периода 13.05.2010 г. -08.12.2010 г.. Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване изцяло на исковете . Ответната страна не изпраща писмен отговор на касационната жалба. С определение постановено по реда на чл.288 ГПК по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото правен въпрос: Погасява ли се правото на обезщетение на лизингодателя като страна по договор със застрахователя по имуществена застраховка „Каско” на МПС в случаите, когато настъпилата от застрахователно събитие щета се отстранява за сметка на лизингополучателя по силата на постигнато между страните по договора за финансов лизинг споразумение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което приема, че така предявените искове са неоснователни, съставът на въззивния съд излага следните съображения: Ищецът „Б. ІІІ“О. е лизингополучател по договор за финансов лизинг с [фирма] сключен на 20.12.2007 г. за отдаване на лизинг на самосвал „М.“ с ДК [рег.номер на МПС] . На 21.02. 2010 г., при осъществяване на разтоварителна дейност вследствие на пропадане на една от гумите в дупка и преобръщане на камиона е настъпило повреждане на двигателя и външни части, за което е заведена щета при ответното застрахователно дружество, доколкото между лизингодателя и последното е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Бонус Каско“ с предмет същия камион. На база анекс от 15.11.2011 г. към договора за лизинг ищецът като лизингополучател по договора с Р. Л. България“ О. е отстранил за своя сметка повредите на камиона. С договор за прехвърляне на вземане лизингодателят е прехвърлил на лизингополучателя-ищец по настоящото дело „Б. ІІІ“О. вземането си за обезщетение по имуществената застраховка, което има срещу застрахователя и на тази цесия ищецът основава иска си срещу последния. При тези факти,съдът приема иска за неоснователен по няколко съображения: Първо: към датата на цедирането на вземането по цесионния договор, същото не е съществувало в патримониума на цедента-лизингодател, доколкото с поправката на вредите вещта е възстановена в нейната цялост и следователно липсва основание за плащане на застрахователно обезщетение в полза на собственика-лизингодател за вече отстранени за сметка на трето за застрахователното правоотношение лице-ищеца-лизингополучател. На второ място, дори и да съществуваше вземането-предмет на цесията, то същата няма действие по отношение на застрахователя, тъй като не се доказва, че цедирането е било съобщено на длъжника от страна на самия цедент, каквото е изискването в чл.99 ал.3 ЗЗД, доколкото от съдържанието на самата товарителница не става ясно, какво е съдържанието на пратката до застрахователя. Относно това, дали въобще имуществената застраховка покрива и риска от повреда на двигателя вследствие хидравличен удар , въззивният съд е препратил към мотивите в решението на първата инстанция относно отрицателния отговор, който следва от съдържанието в ОУ на застрахователя за клауза „Пожар,природни бедствия и ПТП“-т.5 от раздел ІІ-изключения. Отговорът на правния въпрос от значение за изхода на спора произтича от съдържанието на самите разпоредби на закона: Съгласно чл.208 ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие уговорено в самия договор за имуществена застраховка застрахователят е длъжен да плати обезщетение в уговорения срок. Законодателят е предвидил изрично и изчерпателно в чл.211 КЗ случаите, в които застрахователят може да се освободи от това задължение : при умишлено причиняване на събитието от самия застрахован или от трето ползващо се лице, при неизпълнение на задължение на същия в самия договор, което е значително с оглед интереса на застрахования и в други изрично предвидени със закон случаи. Следователно при изпълнение на фактическия състав, пораждащ правото на застрахователно обезщетение, последното не се погасява с отстраняване на настъпилите щети, независимо дали от страна на самия застрахован или от трето лице за сметка на застрахования или безвъзмездно. Единствено отстраняването на щетите от страна на самия застраховател по имуществената застраховка и то със съгласието на самия застрахован има погасителен ефект-аргумент от изричната разпоредба на чл.209 ал.1 КЗ. По основателността на касационната жалба : Касационната жалба е основателна. По делото е установено, че между лизингодателя [фирма] по договора с ищеца „Б. ІІІ” О. и ответника [фирма] е било налице застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Бонус Каско” клауза: покритие на всички рискове, които могат да доведат до пълна или частична загуба на застрахованото МПС със срок на действие: 28.12.2009 г. – 28.12.2010 г. /застрахователна полица № 59217600473/ . Изрично изключени са повреди на двигателя от засмукване на вода като следствие от грубо нарушение на установените технически и технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС / това е единствено възможният извод при тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД на клаузата в т.7 в раздел Изключения от ОУ на застрахователя за клауза „Всички рискове”/ , каквото поведение в случая не се доказва от страна на застрахователя, в чиято доказателствена тежест е установяването на подобни обстоятелства. Следователно с настъпване на застрахователното събитие на 21.02. 2010 г., когато при осъществяване на разтоварителна дейност и вследствие на пропадане на една от гумите в дупка и преобръщане на камиона е настъпило повреждане на двигателя и външни части е осъществен фактическият състав на правото на застрахования лизингополучател на застрахователно обезщетение. След отстраняване на щетите по двигателя от страна на лизингополучателя-ищец вземането към застрахователя за обезщетение е цедирано нему от правоимащия лизингодател с договор за цесия сключен помежду им на 15.11.2010 г., заедно с акцесорното вземане за лихва за забава - т.2 б. от договора за цесия . Относно съществуването на това вземане към тази дата са изложени вече мотиви при отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Настоящият състав на ВКС не споделя необоснованите изводи на въззивния съд за това, че цесията не е съобщена на длъжника по задължението от страна на самия цедент- носител на това вземане. От представеното удостоверение издадено от куриера [фирма] на 16.05.2011 г. се установява, че пратката е успешно доставена на 18.11.2010 г. на ответното дружество. Това доказателство не е оспорено по реда на чл.193 ГПК от ответната страна, нито се е навело твърдение, че същото не се отнася за процесната цесия. С оглед изложеното искът за заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца като придобил вземането по договор за цесия от застрахования се явява доказан по основание. По размер претенцията е останала недоказана вследствие на допуснат пропуск на пълвоинстанционния съд да укаже на ищеца в доклада по делото,че не сочи доказателства за действителния размер на разходите за отстраняване на щетите причинени от процесното застрахователно обезщетение-чл.146 ал.2 ГПК. В действителност във въззивната жалба липсват оплаквания в тази насока, но пък налице е императивната разпоредба на чл.162 ГПК, относно задължението на съда при установени по основание искове служебно да процедира относно събиране на доказателства за размера им. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и делото да се върне за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд, с оглед необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия относно доказване размера на исковете. По отношение на разноските : Приложим е чл.294 ал.2 ГПК. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение от 10.09.2012 по гр.д. № 15401/2011 на СГС-ІІІ в състав. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за извършване на нови съдопроизводствени действия. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.